Паметникът, последния бастион на агитацията

| от |

Паметникът. Или жалката днес опорна точка на поробителя, загнездила се дълбоко в част от мозъците на българите.

DSC_8643

Може би в микроскопична част от сивото им вещество, но все пак няколкото бронзови композиции са намерили мястото си там. Някъде в дълбокото, захранвайки вече толкова години динамичността на внушенията на соц-идеалите. За мен, както и за много други хора от моето поколение, обаче няма как тези агитационни опорни точки да се утаят или внушат каквото и да е в съзнанието ми. Те ще си останат само една грозна визуална треска в окото ми, както и ненужен кич в една иначе зелена градска градина.

Това е агитацията на едни недомислени идеали, идеали изкривени и нарочно подплатени с прозрачно подправена история и моменти от нея. Монумент на едно мрачно внушение за вечния съветски победител, сиреч узурпатор.
В наши дни, по-точно нощи, Паметника отново премина през поредната трансформация. Този път, вдъхновена от кървавите сблъсъци в Украйна, пропитите с толкова много кръв потвърждения, за желанието на хората за освобождаване. От подтисничеството. освобождаване от унижението и гнусните лъжи на „Модерната и демократична държава“ на днешните украински и руски олигарси (с много дебели и много тлъсти кавички). Същите олигарси като нашите, преродени от някогашните комунистически лидери и директори на заводи или предприятия.

Знаем ли обаче кои са авторите на Паметника? Знаем ли какво са мислили, какво ги е тревожело докато са рисували скиците за композициите? Знаем ли какво биха казали сега, днес? Мисля, че този автор, за който става въпрос по-долу, би повторил думите си и би подкрепил дори махането му.

DSC_8644

С последното имам предвид скулптора на едната композиция, наречена „Октомври“. Дело е на Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. Искам да припомня за съдържанието на писмото на безсмъртния скулптор*, в което той поставя под съмнение един от основните въпроси – естетиката заедно с политиката като стойност на бронзовия монумент. Естетиката, убита в зародиш. Естетиката на един голям паметник, увенчан с печален завършек от тържествена фигура на радостни посрещачи ведно със съветския воин и вдигнатия му автомат. Естетика, нарочно създадена с цел далечно визуално идеологическо посрещане.
(композицията „Великата Отечествена“ е дело на Васил Зидаров, Величко Минеков, Марин Узунов.Тези в тилната част са на Петър Дойчинов, Владимир Гиновски, Димчо Димчев).

Любомир Далчев е завършил Художествената Академия през 1926г,. после скулптура в Кралската Академия за изящни изкуства в Рим. След това специализира пластична анатомия в Париж. Твори живопис от 1926 до 1933 г., но много от картините му — портрети и фигурални композиции — биват унищожени при бомбардировките над София през 1944 г. Въпреки, че Далчев е лауреат на Димитровска награда и герой на социалистическия труд, емигрира в сан Франциско през далечната 1976г.
През недалечната 1993г. Далчев изпраща писмо до вестник „Труд“, посветено е на паметника на „съветската армия-освободителка“, и в частност за неговата композиция. Писмото е подплатено с доста убедителни и силни аргументи, пълния текст го има вероятно в националната Библиотека, но ще си позволя да цитирам блога на Комитата (http://komitata.blogspot.com/2013/11/blog-post_8.html)
Извадката е от края на статията-писмо, озаглавено иначе: „Жалоните на Поробителя”. Финала който изцедих, си заслужава да бъде прочетен от колкото се може повече хора:

„………….В комунизма всичко се замисля набързо, за да се изпълни срочно. Помощниците бяха току-що завършили студенти по скулптора, от които беше изпълнена възложената работа. Те правеха етюди по натура, каквито са правили в академията, и ги пренасяха в композициите. Фунев, Зидаров и Дойчинов идваха, за да одобрят направеното, без да влаган нищо свое, никакви подобрения и промени. Това беше „социалистическият реализъм”, който се приемаше. Моят „Октомври” беше върнат няколко пъти за поправки като „формализъм”. Не се интересуваха от психология и динамика, искаха подробности и загладена повърхност, детайли, които премахват при отливане на композицията в бронз.
Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на действащите лица от антуража. И все пак моята композиция се отделя рязко от останалото.
И тогава къде са творческите ценности и постижения в тоя голям паметник?
И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението.
Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф. Янчулев е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици…….“
Любомир Далчев умира два месеца, преди да навърши 100 години.

Николай Крижитски

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.

 
 

Кендъл и Кайли Дженър пуснаха своя втора модна колекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Втората модна колекция на Кендъл и Кайли Дженър е вдъхновена от Кристина Агилера и Парис Хилтън, съобщи Контактмюзик.

21-годишният топмодел и телевизионна знаменитост Кендъл Дженър и 19-годишната й сестра, която също е модел и звезда от риалити шоу, пуснаха „продължение“ на дебютната си колекция, създадена за едноименния им лейбъл. Новата колекция включва латексови рокли бюстиета в ярки тонове, бодита, тениски и ниски обувки. Кендъл и Кайли разкриха, че изпълнителката на хита „Genie in a Bottle“ е повлияла върху проектираните от тях облекла и обувки.

„Късата пола от плат деним в новата ни колекция е вдъхновена от Кристина Агилера – поясни Кайли пред сп. Дабъл Ю. – Кристина носеша подобна пола през 2000 г. Тази година се облякох като нея за празника Хелоуин. Агилера е изумителна.“

Кендъл, която е участвала в дефилета на „Викторияс сикрет“, „Балмен“ и „Фенди“, отбеляза, че Парис Хилтън, която е близка приятелка на нейната полусестра Ким Кардашиян Уест, също е повлияла върху облеклата в новата колекция.

„Парис е семейна приятелка и затова, както и по-големите ни сестри, винаги сме се възхищавали от усета й в областта на модата – поясни Кендъл. – За 21-ия си рожден ден носех рокля, вдъхновена от онази, която Парис бе облякла за партито по повод нейния 21-ви рожден ден.“

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.