Палестинците като опитни зайчета?

| от |

Дали близкоизточният конфликт е мотор за развитието на успешната израелска оръжейна индустрия? Режисьорът Йотам Фелдман тръгва да търси отговора на този въпрос във филма „Лабораторията“ и се натъква на изненадващи факти, пише Дойче веле.

isr0

Защо израелските оръжия са толкова търсени по света? Журналистът Йотам Фелдман, който е и режисьор на филма „Лабораторията“, задава този въпрос директно на генерал Бинямин Бен Елиезер, израелския министър на отбраната в периода 2001 – 2002. „Отговорът е много лесен“, отвръща Бен Елиезер и пояснява, че Израел разполага с една от най-добрите оръжейни технологии в световен мащаб, както и че хората предпочитат да купуват изпробвани оръжия, каквито са израелските. „Те са изпитани на практика. Използваме ги вече от 10-15 години насам. Затова търсенето им е огромно“, казва бившият министър. А дали тези продажби стимулират икономическия ръст в страната, пита го още Фелдман. „Те носят на Израел милиарди долари“, гласи отговорът.

Във филма „Лабораторията“ всички събеседници на Фелдман охотно отговарят на въпросите му – без значение дали става дума за бивши командири, стратези на израелската армия или военни съветници. При това на всички тях от самото начало им е ясно каква е темата на снимания от него филм.

Основният въпрос на Йотам Фелдман гласи: има ли връзка между дългогодишния, кървав конфликт с палестинците и съпътстващите ги добри продажби на израелски оръжейни технологии на световния пазар? Езикът на цифрите във всеки случай е съвсем ясен: откакто Световният търговски център беше атакуван от терористи през септември 2001, израелският оръжеен експорт постоянно нараства. През 2012-та страната е продала оръжия на стойност 7,4 милиарда долара. По този показател Израел е на шесто място в света – след САЩ, Великобритания, Русия, Китай и Германия.

isr1

Специалистът на асиметричните войни

Бумът от началото на новия век има конкретни причини: след атентатите от 2001 бе положено началото на световната война срещу терора, чиито кулминационни точки бяха американската инвазия в Афганистан и по-късно в Ирак. И в двата случая военните бяха изправени пред огромни стратегически предизвикателства: налагаше им се да водят т.нар. асиметрична война, която изискваше съвсем нов тип бойна техника и оръжия. А Израел разполагаше именно с такива.

В интервю за Дойче веле израелският икономист Шир Хевер казва, че страната му не се е специализирала в сферата на конвенционалните оръжия, тъй като армията на Израел не е водила нито една война от традиционен тип през последните 40 години. Затова пък Израел разработва оръжия за „асиметрични войни“ като камери, безпилотни самолети, специален тип белезници, механизми за наблюдение, техники за биометрично обработване на данни и др. „Подобни видове технологии са нужни и на други страни“, казва Хевер.

Силата на Израел обаче не е само в оръжията, а и в разработването на нови бойни техники. Израелската армия демонстрира колко успешни са те по време на операцията срещу ивицата Газа „Cast Lead“ („Лято олово“) през декември и януари 2008/09. В нейния край се оказа, че срещу 1 200 убити палестинци има едва 11 жертви от редиците на израелската армия.

isr

Газа в Бразилия?

Подобни равносметки впечатляват – например бразилците. По време на действията си из „фавелите“ – бедняшките квартали в покрайнините на големите градове – специалните части на южноамериканската страна залагат на оръжията и на опита на израелците. „Complexo do Alemão“, една фавела в северната част на Рио де Жанейро, дори негласно бива наричана „ивицата Газа“ от местните военни.

Що се отнася до шансовете за мирно решаване на близкоизточния конфликт, авторът на филма „Лабораторията“ е въздържан. Предположението му е, че ще се стигне до нови насилия, а това дава възможност за поредните нови изпитания на бойни техники и оръжия.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.