Първи преки президентски избори в Турция

| от |

Повече от 52,5 милиона граждани на Турция ще могат днес да дадат вота си за един от тримата кандидати на президентските избори в републиката. Избирателните секции ще са отворени от 08:00 до 17:00 (бълг. вр.), след което Централната избирателна комисия ще започне да брои гласовете.

В деня на изборите в страната се забранява продажбата на алкохол, включително в обществените заведения, както и масовите развлекателни мероприятия. Законът забранява екзит-половете и публикуването на каквито и да било данни за разпределението на гласовете, докато ЦИК не вдигне забраната за официалното обявяване на резултатите, което се очаква скоро след края на гласуването.

Сегашните избори за 12-и президент са изключително събитие за Турция, защото за първи път в историята те се провеждат под формата на директно гласуване. От основаването на републиката през 1923 г. държавният глава се избира от парламента. Мандатът на новия президент ще е 5-годишен, а не 7-годишен, както бе до сега.

cumhurbaskanligi-secimi-oncesi-filigramli-zar-6297581_o

В надпреварата участват трима кандидати: настоящият премиер и ръководител на управляващата Партия на справедливостта и развитието Реджеп Ердоган, кандидатът на опозицията – бившият ръководител на Организацията Ислямска конференция (от 2011 г. Организация за ислямско сътрудничество) Екмеледин Ихсаноглу и съпредседателят на прокюрдската Демократична партия на народите  Селяхатин Демирташ. Според проучвания на общественото мнение, победител ще бъде Ердоган, печелейки над 50 на сто от гласовете. Ихсаноглу се смята, че може да получи 34 процента, а 10,9 процента се отреждат за Демирташ. За да спечели на първия тур са нужни над 51 процента.

Ердоган, който след 12 години на премиерския стол посяга към президентството, демонстрира пълна убеденост, че ще спечели изборите още на първия тур и обяви, че неговите поддръжници ще нанесат съкрушителна плесница на политическите му съперници в схватката за дворец а“Чанкая“ в Анкара.

Правомощията на сегашния президент Абдула Гюл изтечат на 28 август. Ако при първото гласуване нито един от кандидатите не преодолее прага от 51 на сто, на 24 август е вторият кръг. /БГНЕС

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.