Първата задача пред Доналд Туск като председател на Европейския съвет

Томаш Белецки, в. „Газета виборча“

„Днес предпочитам Франция с висок дефицит, отколкото утре Франция с Марин льо Пен начело“, каза вчера италианския премиер Матео Ренци на срещата на върха на ЕС по заетостта (или по-скоро за европейската безработица) в Милано. Там се събраха министрите на труда, но определяща бе срещата между левоцентриста Ренци и президента Франсоа Оланд, които подеха поредния щурм против съюзната политика за затягане на коланите.

ЕС проведе вече две „срещи на върха за заетостта“ (в Берлин и Париж) през последните петнайсетина месеца. Те се въртяха около същата програма – подпомагане на младите чрез квалификация, стажове и по-добро образование, за което ЕС разполага с 6 млрд. евро до края на 2015 г. Това е необходимо.

Но сега главният проблем на ЕС не е несъответствието между квалификацията на младите европейци и изискванията на работодателите, а липсата на работа, което не може да бъде преодоляно и с най-добрите професионални курсове за младите.

Ренци и Оланд настояват, че антикризисните реформи трябва дабъдат съпътствани от действия на ЕС в посока бързо стимулиране на икономическия растеж, което трябва да увеличи работните места. Става дума преди всичко за възпиране на бюджетните икономии.

Франция вече обяви, че възнамерява да намали своя дефицит до разрешените 3 процента от БВП едва през 2017 г., а не през 2015 г., както разпореди Брюксел. Това неподчинение, поне на теория, може да доведе до налагането на глоби на Париж. От друга страна Рим няма намерение да се подчинява на строгата интерпретация на фискалния пакт, що се отнася до темповете за намаляване на дълга (135 на сто от БВП).

Днес Оланд и Ренци вдъхват повече доверие, отколкото преди половин година, когато бяха подозирани, че благодарение на разхлабването на бюджетния колан искат ловко да се измъкнат от трудните реформи. Но италианският премиер вдигна ръка върху разпоредби от 1970 г., които направо бетонират правилата за наемане в големите компании в Италия. Преди време т.нар. Нови Червени бригади убиха двама правителствени съветници, които опитваха да променят тези разпоредби.

От друга страна Оланд подкрепя Манюел Валс, който от март е центристкият премиер на Франция. Валс планира промени в стил Ренци. В статия за надеждите, свързани с техните реформи, седмичникът „Икономист“ използва съкращение от техните фамилни имена – „Валенци“.

Ако реформата в трудовия пазар, напр. закриване на излишните работни места, не се трансформира в създаването на нови работни места и ако доведе до нова безработица (особено сред младите), тогава избирателите може да се разбунтуват срещу управляващите.

Нещо повече – ограничаването на социалната държава вече води до положението, че даже там, където икономическият растеж се повишава (САЩ и Великобритания), се увеличава неравноправието. А във Франция вече стои в очакване Марин льо Пен, а в Италия – Бепе Грило…

В нашата част на Европа напрежението не е толкова остро, но ние се возим в същата каручка. Трябва да съжаляваме, че Париж и Рим не воюваха с икономиите, когато те задушиха гърците и проправиха пътя към изборни успехи на крайната левица и неонацистите.

Меркел и другите ръководители от заможния Север отхвърлят апелите на Рим и Париж. Според тяхната оценка финансовата криза е била предизвикана главно от слабата бюджетна дисциплина. И затова може да бъде преодоляна само със съответните икономии. Бъдещият шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер издигна идеята за инвестиционна програма на стойност 300 млн. евро, която да засили растежа в ЕС. Но в този фонд засега няма никакви реални пари, защото никой в Европа не бърза да доплаща в съюзната каса.

Спорът, в който става дума и за пари, и за интерпретацията на (бюджетната) нравственост, изглежда адски сложен. А от календара на ЕС следва, че кулминацията в битката за икономиите растежа и разкриването на нови работни места, може да съвпадне с декемврийската среща на върха на ЕС. Това би бил труден дебют за Доналд Туск.