Отговорните да бъдат наказани!

| от |

Докладът на американския Сенат за изтезанията, извършени от ЦРУ, е ужасяващ. Подходът към задържаните е бил още по-жесток, отколкото бе известно, пише Дойче веле. Отговорните политици трябва да бъдат наказани, коментира Михаел Книге.

На човек му спира дъха, дори само ако набързо прелисти доклада на американския Сенат за изтезанията над задържани лица, вършени по времето на управлението на Джордж Буш. Докладът щателно описва как държавата, която се смята за стожер на човешките права и демокрацията, систематично е нарушавала собствените си принципи. Непоносимо е да четеш за практики като „ректално хранене“ и „ректално хидратиране“. Или за това как са изтръгвани показания от задържаните – с пистолет, опрян в главата, или със заплахи за убийство на децата им. Докладът напомня за сцени от мафиотските телевизионни сериали. И всичко това е извършвано по заповед на американското правителство.

Омаловажаване на изтезанията

Ужасяващо е, че дори след публикуването на доклада все още се водят дискусии дали т.нар. „интензивни методи на разпит“ могат да бъдат окачествени като изтезания или не. Сенатор Даян Фейнстейн дава точен отговор още в предговора на доклада: „Затворниците на ЦРУ са били изтезавани според всички установени значения на този термин“. Още по-зловещо звучат изявленията на някои бивши и действащи политици, които оправдават практиките на изтезания, като твърдят, че тези методи били ефикасни.

Това е плесница за правовата държава, защото първо, докладът катогорично опровергава ефикасността на изтезанията. И нещо, което е още по-важно – в една демократична и правова държава няма и не бива да има място за никакви изтезания. Дори и в такава извънредна ситуация, в която без съмнение се намираха САЩ след унищожителните атентати от 11 септември 2001 година. Изтезанията като средство за изтръгване на информация подкопават правовата държава и я приравняват с целите на ектремистите, които искат да я унищожат.

Политическа подкрепа

Затова докладът трябва да има политически и юридически последици. Както правилно заяви Даян Фейнстейн, Конгресът най-сетне трябва да забрани официално прилаганите методи за разпит по времето на Джордж Буш. Защото сега действащата забрана на изтезанията се основава на декрет на президента Барак Обама и може да бъде отменена от следващия президент на САЩ. Освен това отговорните политици трябва да бъдат подведени под наказателна отговорност. Защото порочните практики не са изникнали от нищото, а са провеждани с изричната юридическа и политическа подкрепа на тогавашното правителство. Ненапразно Джордж Буш обичаше да описва себе си като „The Decider“ или човекът, който взема решенията. И той действително е отговорен за тези решения.

 
 

Двубоят Пулев-Джошуа окончателно пропадна

| от chronicle.bg |

Двубоят между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа няма да се състои, обяви промотърът на световният шампион Еди Хърн. Българският боксьор е получил частично разкъсване на гръден мускул и няма да успее да се възстанови за 28 октомври.

Вместо него на ринга на стадион „Милениум“ в Кардиф ще се качи Карлос Такам. Камерунецът с френски паспорт е на 36 години и има 35 победи и три загуби в професионалния бокс. Той е №3 в ранглистата на Международната боксова федерация (IBF), за чийто пояс Пулев беше първи претендент.

„В късния следобед получих обаждане от Кале Зауерланд, който ме информира, че Пулев е контузил рамото си може би е аут от двубоя. По-късно това беше потвърдено от неговия доктор. Според правилата на IBF претендентското място отива при следващия по ранглиста, който е Такам“, заяви Хърн.

Освен пояса на IBF Джошуа ще защитава титлите на Международната боксова организация (IBO) и Световната боксова асоциация (WBA).

Олимпийският шампион от Лондон 2012 преследва 20-ата си победа в 20 мача на професионалния ринг. Всеки един от двубоите му е завършил с нокаут.

„Това е трудна ситуация за Антъни, защото той се подготвяше целенасочено за стила и височината на Пулев. Сега ще трябва да се изправи срещу боксьор с коренно различен стил. Досега това не се е случвало в кариерата му, но той е готов за всякакви предизвикателства“, каза още Хърн.

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

8-те тайни на успеха на Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

 

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

 

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

 

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

DSC_2400

 

Коя е твоята любима бира?

Харесвам най-много баварските бири. Може би любимата ми е Хофброй, мюнхенско пиво.

 

Докато сме на баварската тема…имаш баба германка. Разкажи ни нещо за нея. Не са много българите с немско потекло.

Баба ми, Илзе Кйете Фердинанд Филипсон, беше от другия край на Германия – северния. Не признаваше източна и западна Германия, цял живот е искала да има обединение. За съжаление почина една година преди падането на Берлинската стена. С дядо ми са били голяма любов – учили са заедно медицина в Берлин. След това се преместват в България, където баба ми живя цели 55 години. Имали са варианти да не живеят тук, но дядо ми беше голям родолюбец и никога не е искал да живее извън България. В това отношение съм същия като него.

 

Как се налага нова марка на пазара?

Няма точна рецепта за това, но мога да изброя няколко елемента. Може да звучи обезнадеждаващо,  но първият от тях е късмет. Второто нещо е знанието, да знаеш. Трябва да си учил за това. Най-важното е да дефинираш много точно целевата си група. Колкото по-точно определиш хората, които искат да купуват продукта ти, толкова по-успешни ще бъдат продажбите. Третото нещо, което също е много съществено, са конкурентите в категорията ти.

Ние създадохме марката Devin и я наложихме в България успешно първо защото конкуренцията не беше силна. В началото хората като чуеха „Девин“, реагираха с „АХА, Девня, знам я“. Както знаете, в Девня има циментови заводи, това е може би най-замърсеното място в България. Със сигурност не такова, което човек асоциира с чиста и вкусна вода.

Но въпреки това наложихме бранда много успешно. В началото – поради липса на достоен опонент. Впоследствие се появи най-силния конкурент на Земята – Кока-Кола, но отново имахме късмет, тъй като те не бяха силни в производството и маркетинга на вода.

 

Колко е важен етикетът при хората?

Много. Но отново: спрямо таргет групата. Може да направиш изключително сложен, софистициран, изтънчен етикет, но ако потенциалните ти клиенти са на друго ниво, пак няма да имаш успех в продажбите. Е, може да спечелиш награда за дизайн, но какво от това?

Всичко се прави според различните слоеве на населението, в които се прицелваш. Аз съм учил диалектически материализъм и знам, че има огромна разлика между продукт и стока. Да кажем, че продуктът е бирата. Правя си бира и си я пия сам, но когато тя излезе на пазара обаче, се превръща в стока.

Етикетът е съществен, за да можеш чрез него да предадеш посланието си, но то трябва да е  обвързано с този, който искаш да ти ползва продукта, за да стане той на стока.

DSC_2336

Писането върху новият Samsung Galaxy Note8  е по-гладко от писането върху хартия, за да  не се налага да носите тефтер за записки. Затова помолихме Валентин да вземе S Pen и да напише своята рецепта за успеха. „Успехът е в това да намериш себе си и да направиш близките си щастливи“

А колко е важен етикета при хората?

В смисъла на етикеция, в морално-етичен аспект – едно от най-важните неща. Човек не може да прави бизнес без да спазва определен етикет. Бизнесът е една верига, в която всеки е зависим от другия. И ако някой не се движи по един определен етикет, тя се прекъсва. И се налага да търсиш друга брънка, друго звено.

Идеята за грубия, самонадеян бизнесмен не е вярна. Няма успели единаци в какъвто и да е бизнес, освен ако не говорим за монопол или диктатура.

 

Някои хора пият само Загорка, защото така са свикнали. Други не пият различна минерална вода от Девин. Навикът хубаво нещо ли е?

И да, и не. Навикът към марката е лоялност, привързаност към марката. Това означава, че това ти харесва и че си намерил баланса си. Но аз харесвам и хората, които експериментират. Опитването на различни неща води до преоткриване на баланса. А ако можем да накараме и един човек, който е свикнал да пие само определена марка бира, да опита нашата, това е успех.

 

България добро място ли е за „правене“ на успех?

За мен винаги е било най доброто. Завършил съм точно в момента, в който се смени строя – от социализъм минахме в начален стадий на капитализъм, когато се случи първоначалното натрупване на капитал. Покрай бабата германка винаги съм имал възможност да отида при роднини, които живеят в Англия, Франция, Щатите, но никога не съм го направил. Жена ми живееше в Италия преди да се оженим, можехме да живеем и там. Но за нас България винаги е била мястото, където се реализираме и където искаме да живеем. Имаме един лаф: Ганьо при Ганка.

 

Работил си с много хора от различни националности. С кои се работи най-лесно?

Може да е клише, но най-лесно се работи с германци. Заради тяхната коректност. Другата националност, с която винаги съм работил добре, са турците.

 

А италианците?

Няма такова нещо като „италианец“. Реално Италия е създадена исторически преди 150 години. Дотогава е имало флорентинско кралство, венецианско кралство, сицилианско…италианците са различни. Не всички се вписват в понятието за „палячо“, работил съм с чудесни италианци.

 

Помниш ли съвет, който е бил ключов за успеха ти?

Да. Познай себе.

DSC_2349

 

Samsung Galaxy Note8 заслужават всички, които използват телефона си постоянно. Безспорно това е един от най-добрите Android телефони на пазара в момента. 6,3 инчов инфинити дисплей с 4к резолюция, който поддържа HDR 10 за още по-качествена картина. Отличен процесор и 6GB RAM памет и стилус S Pen – за да вършите задачите си по-бързо. Стилусът е емблематичен за серията Note телефони на Samsung, като с него можете да пишете бележки, да изпращате съобщения на живо – пишете  на екрана и споделяте написаното като анимиран гиф и просто да си порисувате на големия екран.

Като всички неща в този телефон и камерата е най-доброто, което могат да предложат от Samsung, тя е и първата с два обектива – един за близки и един за далечни кадри. Намислете си нещо, което искате от телефон и най-вероятно Note8 ще го прави – 4k видео, автоматичен фокус и на двете камери, скенер на ириса, безжично зареждане, издръжлива батерия… Или просто оставете вашия Note8 върху докинг станцията Samsung Dex и го използвайте като десктоп компютър. Станцията вързвате с монитор, мишка и клавиатура. Можете едновременно да говорите по телефона и да попълвате таблици в excel, да редактирате снимки във Photoshop или просто да играете

 

 
 

Кой е Макдоналд в името McDonald’s?

| от chronicle.bg |

McDonald’s е, без второ мнение, най-успешната верига ресторанти за бързо хранене в историята на света. Името му се свързва с това на Рей Крок – предприемачът, който инвестира в ресоранта. Но защо се казва точно McDonald’s – кръстен ли е на някого и ако да , на кого? Каква е историята на веригата?

 

През 50-те години работата на Крок била да продава машини за млечни шейкове. Един от клиентите му е ресотрант в Калифорния, уравляван от братята Ричард и Маурис Макдоналд. Родом от Ню Хемпшир, те се местят в Калифорния през 20-те години и си намират работа като носачи на филмови декори.

Двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес през 30-те годни на 20 век благодарение на баща им, Патрик Макдоналд, който отваря “The Airdome” – щанд за хотдози и хамбургери.

През 1940 Ричард и Маурис разрастват бизнеса като отварят „McDonald’s“ – барбекю драйв-ин ресторант. Това ги учи на няколко важни урока – че хамбургерите са една от най-доходоностните храни и че служителите, които занасят храната от кухнята до колата, са ненужни (по онова време те са около 20). Братята имат и няколко идеи как да забързат цялото приготвяне на храната от сурово месо до готов хамбургер в ръцете на клиента.

Те затварят ресторанта за 3 месеца и го отварят пак с ново поразчистено меню, нови възможно най-ниски цени от 15 цента за хамбургер (днешни 1,30 долара) и изключително бързо изпълнение на поръчките.

До 1954 година братята Макдоналд вече имат 9 ресторанта и 21 продадени франчайза като до голяма степен давали на франчайз самия метод на приготвяне, а не името на бранда си.

На 52-годишна възраст Рей Крок влиза в картинката.

Той служи в армията заедно с Уолт Дисни, по-късно е джаз музикант, радио DJ, продава хартиени чаши, работи в ресторант и накрая е търговец на машини за млечни шейкове. Брандъд Prince Castle, чийто машини продава, е доста по-скъп от конкуренцията Hamilton Beach, което ги прави и все по-трудни за продаване. Това кара Крок да потърси ново начинание.

Той познава ресторантьорския бизнес и може да различи добре функциониращ ресторант от лош. Някъде по това време братята Макдоналд се разделят с франчайз агента си Бил Тансей заради влошеното му здраве. Рей заема неговото място и задвижва плановете си – а те се оказват много по-мащабни от тези на Макдоналдови. На 15 април 1955 година той отваря първият си ресторант, а само за 5 години те ще се разраснат до 100.

 

Но как в крайна сметка Рей превзема бизнеса?

През 1961 година Ричард и Маурис са доволни от бизнеса си и нямат интерес да го развиват, за разлика от Крок. Той събира инвеститори и купува ресторанта за 2,7 милиона долара (около 21 милиона днешни долари). Двете страни също така се разбират Рей да изплаща на Ричард и Маурис част от печалбата, но не вписват това в договора по молба на Рей – за да не изглежда зле пред инвеститорите. След сделката, понеже няма нищо написано черно на бяло, Крок не дава на братята нито стотинка от печалбата.

 

50 години по-късно: 35 000 различни ресторанта в 118 държави, 1,7 милиона служители, които обслужват около 68 милиона клиенти всеки ден. Годишните печалби на веригата Макдоналдс са над 5 милиарда долара.