Отделянето на Шотландия ще бъде трагедия за Великобритания

| от |

Някога децата в училище си представяха мястото си в света със сложните му мрежи и зависимости, като пишеха подробни пощенски адреси.

Британските младежи започваха със своята улица и град (Лондон или Манчестър, Единбург или Кардиф), последвани от Англия, Уелс, Шотландия или Северна Ирландия, след това идваше Великобритания (след което Европа, Светът, Вселената…). Те разбираха, че Великобритания и всичките й колективни изпитания и постижения – индустриалната революция, Империята, победата над нацистите, социалната държава, са толкова част от тяхното наследство, колкото и Шотландските Хайлендс или английският крикет. Те разбираха инстинктивно, че тези концентрични кръгове на идентичност са допълващи се, а не противопоставящи се.

Или поне така беше в миналото. След референдума за независимост на Шотландия на 18 септември един от тези слоеве, Великобритания, може да престане да съществува, най-малкото под формата, призната след Декрета за обединението отпреди три века. С наближаването на вота националистите в Шотландия настигнаха юнионистите от лагера на „Не“ в социологическите изследвания и дори излязоха напред. Все повече шотландци решават, че Великобритания, за чието изграждане и процъфтяване техните войници, държавници, философи и бизнесмени направиха толкова много, не насърчава шотландската им идентичност, а я задушава. Тази велика многонационална държава може да бъде погубена за един ден чрез референдум, на който ще участват само 7% от гражданите й. Този резултат, който някога беше немислим, ще бъде лош за Шотландия и трагичен за останалата част от Великобритания.

Щетите, които ще нанесе разделянето

Остатъкът от Великобритания ще бъде понижен във всички международни форуми, защо някой трябва да обръща внимание на страна, която е нежелана от собствения й народ? Тъй като Великобритания подкрепя като цяло свободната търговия и запазването на международния ред, това би било лошо за света. Статута й на ядрена сила ще бъде поставен под съмнение – ядрените подводници на страната са базирани в шотландски залив и не могат да бъдат преместени бързо. Освен това ще се увеличи вероятността Великобритания да напусне ЕС, тъй като шотландците гледат с по-добро око на Европа, отколкото англичаните (и е по-малко вероятно да гласуват за консерваторите, които обещават референдум за оставане в ЕС, ако спечелят парламентарните избори догодина). Перспективата за излизане на Великобритания от ЕС ще изплаши инвеститорите много повече от възможността за излизане на Шотландия от Великобритания.

Народът на Шотландия сам ще реши бъдещето на Великобритания и не е длъжен да се тревожи какво ще стане с държавата, която ще напусне. Но, може би не изненадващо, предвид издръжливостта и успеха на съюза, колкото и да е застрашен в момента, интересите на шотландците и тези на останалата част от Великобритания съвпадат.

В центъра на кампанията на националистите е твърдението, че Шотландия щеше да бъде по-просперираща и равноправна страна, ако се развиваше самостоятелно. Тя е богата на петрол и с присъща скромност, казват националистите, но обеднена от правителството в Уестминстър, също наложи строга политика. Те обвиняват няколко поредни британски правителство за почти всички беди, които сполетяха Шотландия – от упадъка на промишлеността до високите цени за изпращане на колети в Хайлендс. Лидерът на шотландските националисти Алекс Салмънд е ярък в своите обвинения – лейбъристите и торите са си лика-прилика в пренебрежението си към Шотландия, казва той.

Но сравнителният икономически спад на Шотландия е резултат не от пренебрежението на юга, а от изместването на промишлеността и корабоплаването към Азия. Ако Уестминстър не е спрял всички вредни последици от глобализацията и технологиите, причината е, че това е невъзможно. Националистите знаят това, поради което тихомълком ще продължат много от политиките на Уестминстър. Те правят много малки приспособявания като отмяната на „данък спалня“, неотдавнашна мярка, предназначена да изгони хората от твърде големите социални домове. Да разкъсат страна заради толкова малки неприятности би било лудост.
Икономическата политика на националистите също има пропуски. Шотландия няма да бъде по-богата сама. Данъците, които ще потекат към нея от Северно море, едва ще компенсират допълнителните разходи за разточителната държава, която вече няма да бъде финансирана от Уестминстър (миналата година разходите на човек в Шотландия бяха по-високи с около 1300 паунда спрямо останалата част от Великобритания). Но приходите от петрол са непостоянни. Те донесоха на Шотландия 11,5 милиарда паунда през 2008-2009 г. и само 5,5 милиона паунда през 2012-2013 г. Ако една независима държава трябва да изглади тези вариации чрез създаването на петролен фонд, тя ще има по-малко пари за харчене. При всички случаи петролът постепенно се изчерпва. За да се запазят държавните разходи, след като те изчезнат, данъците ще трябва да се повишат. А кризата може да дойде много по-скоро. Чуждестранните инвеститори и големият бизнес, които обслужват главно английски клиенти, може да се преместят на юг.

Уестминстър изключи възможността за валутен съюз и правилно предвид факта, че националистите предлагат разточително харчене, увеличаващо фискалния дефицит, а активите на шотландските банки са с 12 пъти по-големи от БВП на страната. Той може да омекне, но само ако Шотландия се съгласи на толкова строг контрол, че независимостта да загуби значението си. Националистите казват, че различията по валутата и подобни неща могат да бъдат разрешени приятелски, че няма да е в интерес на Великобритания да възприеме враждебно отношение към новия си северен съсед, най-вече защото (намекват те мрачно) Шотландия може да откаже да поеме своя дял от националния дълг. Те са твърде оптимистични. Ако Шотландия си отиде, останалата част от Великобритания ще бъде бясна както на шотландците, така и на своите собствени лидери, които ще бъдат принудени да сключат тежка сделка.

Салмънд е в по-силна позиция, когато твърди, че ако Шотландия не напусне Великобритания, може да бъде извадена от ЕС против волята й. Това впрочем е опасно, но ако стане независима, Шотландия ще размени възможността за излизане от ЕС със сигурно бъдеще като малка, уязвима страна. Най-добрата й възможност да остане влиятелна е да обуздае и да се бори с евроскептиците.

Много за губене

В крайна сметка референдумът ще се реши не от сметките за данъците и приходите от петрол, а от идентичността и властта. Идеята, че шотландците могат да моделират собствената си съдба както на референдума, така и след това е вълнуваща. Но Шотландия вече контролира много от собствените си дела (въпреки че Шотландската национална партия на Салмънд, която оглавява правителството и е двигател на кампанията за „да“ на референдума, не е направила много с правомощията си до момента). Освен това, както политиците от всички течения в Уестминстър прибързано дадоха да се разбере, ако Шотландия гласува с „не“, правителството скоро ще получи толкова много влияние, че практическата разлика между оставането в съюза и напускането му ще намалее. Това ще доведе и до вземане на власт от Уестминстър и разпределянето й в други краища на Великобритания, което трябваше да се случи много отдавна.

Така че, ако останат, шотландците не просто ще спасят съюза, а ще го затвърдят, както го правеха 300 години. Защото Великобритания с всичките й триумфи и особености принадлежи на шотландците точно толкова, колкото и на англичаните, въпреки че много от тях изглеждат готови да се отрекат от това славно, трудно спечелено наследство и да опростят идентичността си, премахвайки един от тези концентрични кръгове. Това противоречи както на духа на този променлив век, в който много хора имат различна идентичност, била тя свързана с мястото, етническата принадлежност или религията, така и на фактите от предишните три века. Въпреки всичкото си напрежение и противопоставяне, а понякога именно заради тях, историята на съюза показва, че шотландците, уелсците, англичаните и северноирландците са по-силни, по-толерантни и с по-богато въображение, когато са заедно, отколкото ако бъдат разделени. /Economist, БГНЕС

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.