От вице до премиер

| от |

Все още той е само вицепремиер. На предсрочните парламентарни избори тази неделя обаче шефът на Сръбската прогресивна партия Александър Вучич се е устремил към върха, пише Дойче веле. И стигна до него. А опозицията можеше да се надява само на чудо. Което не се случи.

vucic

Навън е адски студ, но „спасителят“ дори няма шапка на главата. Той затъва в дълбокия сняг, но продължава смело напред. Собственоръчно изважда едно дете от затънала в преспите кола. Успешна мисия… пред телевизионните камери, дошла като по поръчка в началото на предизборната кампания. Кадрите, наподобяващи холивудски екшън, обиколиха цяла Сърбия. Появиха се и пародии, в които Александър Вучич е облечен в костюм на Супермен. Въпреки саркастичните коментари 44 годишният опитен политик знае много добре, че популизмът не вреди. Тъкмо напротив.

От националист до реформатор

Именно Вучич взе решението за предсрочните парламентарни избори. Бившият радикален националист днес се изживява като убеден европеец. Вместо за Велика Сърбия той предпочита да говори за реформи. Любимата му тема е борбата срещу корупцията. По негова инициатива беше арестуван бизнесменът Мирослав Мишкович, заподзорян в съмнителни сделки по време на приватизацията на държавните предприятия. Оттогава насам популярността на Александър Вучич расте с главоломна скорост. Социолозите единодушно прогнозират, че неговата дясноцентристка Сръбска прогресивна партия (СПП) ще спечели съкрушителна победа на изборите в неделя. Партията вече веднъж спечели изборите през май 2012 година с голямо мнозинство, но отстъпи премиерския пост на коалиционния си партньор – Социалистическата партия на Сърбия (СПС).

Макар Вучич да отстъпи на заден план, оставяйки лидера на социалистите Ивица Дачич да ръководи кабинета, няма големи съмнения относно това кой дърпа конците зад сцената. След 16 март Александър Вучич може да стане новият премиер на Сърбия. „Съблазънта да управлява сам или почти еднолично е много голяма. Затова Вучич настоява за предсрочни избори. Това е изключителен шанс за Сръбската прогресивна партия, която успя да прокара предсрочните избори преди очакваното задълбочаване на рецесията, неминуемите съкращения в държавния сектор и протестите на синдикатите“, казва политологът Зоран Стойкович в разговор с Дойче Веле.

Големите обещания

Безработицета в Сърбия достигна 27 процента. Държавният сектор е раздут – в него работят 80 хиляди държавни служители. Много от тях дължат работните си места на милостта на партиите, които по този начин възпитават послушни избиратели. „Големите партии спорадично предупреждават, че възстановяването на икономиката ще бъде болезнено. Но същевременно обещават безброй нови работни места, по-добър живот и инвестиции“, казва редакторът в държавното „Радио Белград“ Джордже Влаич.

0,,17494158_403,00

Сръбската прогресивна партия например обеща да изгради „Белград на вода“ – високотехнологичен квартал на река Сава в центъра на столицата. Твърди се, че инвеститорът от Обединените арабски емирства вече е отпуснал почти три милиарда евро за проекта. Става дума за 180-метрова кула, както и за 200 000 работни места. Престижният проект е важен коз в ръцете на Александър Вучич за общинските избори, които се провеждат паралелно с парламентарните.

Косово беше вчера

Както изглежда, на великодушни обещания залагат и останалите партии в Сърбия. В последно време те обаче почти не изговарят „най-скъпата сръбска дума“ – Косово. Бившата сръбска провинция обяви независимост през 2008 година и междувременно е призната от над 100 държави по света. Въпреки че Белград не признава официално суверенитета на Косово, двете страни сключиха няколко споразумения в последно време. По този начин Белград изпълни едно от най-важните изисквания на Брюксел и през януари Сърбия получи статут на кандидат за членство в ЕС.

„Почти е изключено Сърбия да води антиевропейска политика. Само силно патриотичните партии са против присъединяването към ЕС. Останалите се се вкопчили в избрания проевропейски курс“, казва журналистът Джордже Влаич. Националистите могат да разчитат на 10 до 15 процента от гласовете. А това не е достатъчно, за да играят решаваща роля при съставянето на правителство.

Разпокъсаната опозиция

След загубата на изборите през 2012 година бившият президент на Сърбия Борис Тадич беше принуден да подаде оставка и от председателското място на Демократичната партия. Наскоро той основа Нова демократична партия. За разлика от традиционните партии, новите демократи вече изразиха готовност за сътрудничество с Вучич. И тъй като Нова демократична партия със сигурност ще прескочи петпроцентната бариера, Борис Тадич вече се спряга за бъдещ външен министър. „Изглежда, че цялата демократична опозиция е разпокъсана и не е подготвена. Политическата суета и темпераментът обуславят опозиционната политическа сцена“, казва политологът Бранко Радун в разговор с Дойче Веле.

Опозиционната разпокъсаност е добре дошла за Александър Вучич. Към това се прибавя и неговото влияние над медиите. Булевардната преса започна лов на вещици сред опозиционните политици. Почти всеки ден булевардните медии информират за съмнителни сделки на опоненти на Вучич. Затова пък за Вучич се пишат само суперлативи. Явно медийните босове смятат, че не е лоша идея да хвалят евентуалния нов премиер на страната. Нищо чудно, защото повечето сръбски медии са зависими от обществените поръчки. Докато потребителите на социалните мрежи се присмиваха на „спасителната акция“ на Вучич, един проправителствен вестник излезе със заглавието: „Вучич спасява деца в снега докато опозиционните политици си пият кафето пред телевизора“.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.