От патриотизма до национализма и обратно

| от |

Има ли добър и лош патриотизъм? Доколкото нацията съществува реално и доколко – само в главите на хората? Събитията в много региони по света днес придават нова актуалност на тези въпроси, пише Дойче веле.

erdogan

Оживлението сред българските националисти напоследък тревожи много здравомислещи хора. Но национализмът е далеч не само български феномен. В момента светът внимателно следи възраждането на украинския национализъм и ответната реакция на руския, подсилен допълнително от Олимпиадата в Сочи. В Турция премиерът Ердоган също обича да използва националистическата карта. Караниците между България, Гърция и Македония за историята, миналото, езика и името вече са анекдотични в Брюксел. А за новата велика сила Китай национализмът се превръща в основен политически инструмент. Една дискусия, която заглъхна след края на Студената война, отново се връща на сцената. Нека си припомним някои от главните аргументи.

Разни видове патриотизъм

Понятието „нация“ се ражда, когато Просвещението и Революцията разрушават легитимноста на свещения династически ред, смята историкът Бенедикт Андерсън. Според него нацията е въображаема политическа общност, която не съществува обективно, а само в главите на хората. Сходни възгледи застъпва и неговият колега Ърнест Гелнър, който обаче вижда произхода на съвременните нации най-вече в лоното на индустриалната революция. Когато се водеха югославските войни, Гелнър бе особено популярен с възгледите си за национализма. По същото време в Европа бурно се дискутираше разликата между патриотизъм и национализъм. Ако приемем обичайното определение, че патриотизмът е емоционална обвързаност с една нация, веднага ще открием разликата с национализма. Защото национализмът е възглед, а често пъти и обществено движение, което цели създаването и консолидирането на националната държава и осъзнатото идентифициране на гражданите ѝ с нея.

Германците се отнасят сдържано към патриотизма, припомня Петер Щурм във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Според него причините трябва да търсим не само в мрачния период между 1933 и 1945. „През 70-те и 80-те години на миналия век най-вече в германските университетски центрове доста хора по принцип отхвърляха всичко, което беше по някакъв начин „германско“. При това те самите не знаеха точно защо“, пише Щурм. Ето и част от неговото обяснение за разликата между национализма и патриотизма: „Патриотизмът се проявява в многобройни и най-различни форми. Безобиден и обикновено забавен е местният патриотизъм. „Чуждата кококша е патка“ – гласи една поговорка, която обаче не важи за местните патриоти. Напротив – тъкмо тяхното топло отношение към собствения регион най-плътно се покрива с такива вълнения като чувството за принадлежност и обичта към родината. Ако се качим обаче на по-горното равнище на цяла една държава, патриотизмът вече не изглежда толкова дружелюбен. Спортната публика в САЩ, например, в своя разпенен патриотизъм често забравя, че и спортистите от други нации постигат забележителни резултати. И изобщо патриотизмът в САЩ по същината си е прекалено приповдигнат и патетичен. Просто защото единствено в него се събират граждани от най-различните култури и етноси.

Крайности и добри примери

russia

В Русия също живеят различни етноси, които отчасти говорят и собствени езици. На този фон държавата открай време се опитва да обедини гражданите под шапката на някакъв общ идеал, на един максимално широк патриотизъм, който крепи държавните устои. Русия и други подобни страни в крайна сметка винаги стигат до едно и също „решение“: патриотизмът да сублимира във фигурата на вожда. Това обаче само демонстрира слабостта на една държава и слабостта на идеята ѝ. Крайния пример намираме в Северна Корея – държавата с може би най-отрицателни показатели в целия свят. В случая със Северна Корея обаче има и още нещо, типично за редица малки държави и народи – в тях националното чувство блика особено силно. В хода на историята малките нации обикновено винаги са се отбранявали срещу по-големи и по-могъщи съседи. Тъй че, за да опазят идентичността си, те открай време подсилват своето национално самосъзнание. Макар и не толкова малка, Полша дава добър пример за това, особено в годините /повече от столетие/, в които не присъства на картата на Европа. И до ден-днешен понятието „нация“ в Полша е обгърнато от такава аура, каквато трудно ще открием другаде по света.

Лошо става обаче, когато в отделни страни патриотизмът се използва като инструмент за отграничаване от „другите“. Особено ако политиката на съответната държава поощрява тази тенденция, „добрият“ патриотизъм много лесно може да се превърне в „лош“, в потенциално агресивен национализъм. Национализмът, който само се маскира като патриотизъм, и днес служи като легитимационна идеология на много места по света. Не само диктаторите злоупотребяват с националните чувства, насъсквайки срещу предполагаемия външен враг – дори демократично избраният турски премиер Ердоган посяга към този инструмент, усетил се притиснат до стената. В подобни ситуация тъй нареченият патриотизъм служи за политическо дисциплиниране. В Китай, например, за добър патриот се смята само онзи китаец, който не критикува правителството. Там се налага образът на една нация, която с всички възможни средства трябва да си възвърне полагаемото ѝ се място в света. Вярно, че това не е само китайски феномен, но поради големината на страната може да се превърне в една от най-големите опасности за световната политика в обозримо бъдеще. И както винаги става в подобни случаи, у потенциалните жертви се надига не само страх, но и агресивен контранационализъм.“

Предупреждението на Петер Щурм звучи особено актуално, ако се вгледаме в политическите процеси по света днес.

 
 

Къде ще е последното турне на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската аренби прима Адел потвърди, че окончателно ще загърби турнетата в своята кариера и лондонските спектакли ще бъдат последните й концерти на живо, съобщават Асошиейтед прес и Контактмюзик.

29-годишната певица гастролира из целия свят през последните 15 месеца в рамките на световното й турне, свързано с промоцията на най-новия й, трети студиен албум „25“. Последният етап от него предвижда гастроли в Лондон, като финалният и концерт ще се проведе на стадион „Уембли“ на 2 юли.

В потвърждение на това, че Адел трайно възнамерява да загърби турнетата, е последното й съобщение в Инстаграм. В него изпълнителката казва, че след изморителните концертни обиколки смята в бъдеще да си стои вкъщи, тъй като си падала домошарка и се радвала на малките неща. „Турнетата са изморително нещо и не ми пасват особено много!“

По време на световната си обиколка Адел пя пред над1,5 милиона свои почитатели из цял свят. Тя изнесе 119 спектакъла и с последните 4 лондонски концерта, бройката им ще нарасне на 123.

 
 

Роузи Хънтингтън роди син на Джейсън Стейтъм

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският супермодел Роузи Хънтингтън-Уайтли роди син, кръстен Джак.

Роузи за пръв път става майка. Детето е от годеника й, британския актьор Джейсън Стейтъм.

Хънтингтън-Уайтли оповести радостната вест в Инстаграм, като разкри името на детето и уточни, че то се родило миналия уикенд. „Нашият малък мъж се появи на бял свят – Джак Оскар Стейтъм се роди на 24 юни в събота“, е написала тя.

49-годишният Джейсън Стейтъм срещна 30-годишната Роузи Хънтингтън-Уайтли на снимачната площадка на филма „Трансформърс 3: Тъмната страна на Луната“, излязъл по екраните през 2011 г.
Двамата в момента живеят заедно в Лос Анджелис.

 

Честито на младата двойка! А сега нека видим всички дефилета на Роузи за Victoria’s Secret:

 

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.