Островът, където мъжете изчезват

| от chronicle.bg По BBC |

На пръв поглед можеш да го опишеш само с една дума – рай. Малък карибски остров с палми, които се поклащат в ритъма на морския бриз, бели пясъци и изумрудено сини води – недокоснато от дългите ръце на масовия туризъм местенце. Но Олд Провидънс има своя тайна – голям брой хора са тръгнали по пътя на наркотиците и след това са изчезнали безследно.
В Олд Провидънс никой не бърза за никъде. Никой не е стресиран. Хората там никога не спират да се усмихват.
Това е малък остров, колонизиран от британските пуритани през 1629 година и използван за база, включително и от пирата капитан Хенри Морган в моментите, когато е атакуван от испанските кораби след като е извършил поредните си дръзки набези в Панама и Маракайбо.

Въпреки че Олд Провидънс от дълго време е част от Колумбия и се намира на близо до бреговете на Никарагуа, майчиният език там е форма на развален английски. Островитяните, които наброяват между 5-6 хиляди, се чувстват по-скоро карибски наследници отколкото колумбийци. Много са растафарианци и дълго време мястото успяваше да се измъкне от мрежите на наркотрафикантите. Никъде не виждаш оръжие, килъри , бодигарди или блясъкът, типичен за наркобароните.
Проблемът се крие дълбоко под повърхността, но това не го прави по-малко сериозен.
„Губим мъжете си”, казва ми един островитянин, който иска да остане анонимен. „Според моето проучване най-малко 800 мъже са вкарани в чужди затвори или просто са изчезнали”.

Това означава, че около ¼ от мъжкото население на острова е изчезнало, ако проучването е вярно. Олд Провидънс има равен брой жители и от двата пола. Официални данни за техния брой обаче няма.

Работата е там, че Олд Провидънс не може да остане недосегаем от проблемите с наркотиците на Колумбия. Преди няколко години трафикантите осъзнаха, че островитяните са отлични моряци. Те имат безценни знания за околните води, наследени от предците им капитани.

„Островитяните са последната дупка на кавала в трафика на наркотици”казва журналистът Ампаро Пантон, който е живял на острова в продължение на 25 години. „Местните по-добре от всеки друг познават океана, така че биват наемани да управляват моторниците, които пренасят дрогата. Ако успешно доставят лодката с пратката на дреса – което може да е навсякъде от Хондурас до Флорида – печелят хиляди долари. Ако ги хванат, обаче, отиват директно в затвора”.
Ситуацията става опасна, когато лодката е преследвана от бреговата охрана. В този случай екипажът хвърля дрогата зад борда – а след това трябва да обясни действията си пред наркобароните. Следващата работа, която бъде поискана от тях няма как да бъде отказана.

„Синът ми свърши в затвора в Мисисипи, САЩ”, казва ми една майка. „Вече излежа присъдата си от 6 години зад решетките, но се опита да прави същото отново и отново се провали. Мисля си, че той се забърка отново с наркотиците, защото просто не си намираше работа. Повечето семейства на острова са затънали в проблеми по един или друг начин. Губим момчетата си”
Един от начините за създаване на повече работни места за бъдещо развитие е туризмът. Това е път, от който остров Олд Провидънс умишлено се отклонява – за разлика от съседния остров Сан Андрес, който вече е осеян с курорти. Но изследователката, която е изчислила, че над 800 островитяни са изчезнали, смята, че липсата на възможност за работа е само едната страна на проблема.

„Адреналинът на подрастващите също играе важна роля тук”, казва изследователката. Тя често чува коментарите на младежите, които казват: „Имам три варианта – да умра, да изчезна или да спечеля много пари”. С други думи – или печелиш много, или те арестуват или те ликвидират.

Вече сме изгубили около 10% от поколението преди мен”, споделя 26-годишният рибар Лорено Бент. „Има много деца, които се будят всяка сутрин без да познават баща си, защото той е изчезнал някъде в морето, когато бебето е било само на 4 месеца. Майките плачат, защото синовете им отплават и никога повече не се връщат. Никой не знае къде са те сега. Може да са в затвора,а също така и навсякъде по света. Просто изчезват”.

Но той не критикува наркотрафикантите.

„Морето е нашата икономика, няма значение дали търговията, която извършваш е легална или не. Това, което означава тук е, че правиш пари без да извършваш престъпление срещу друг човек. В Колумбия търговията с дрога може да е нелегална, но много от нас тук това е начинът да се издържаме. Така че не го смятаме за престъпление, а за бизнес.”
Той допълва: „Хората казват, че това са лесни пари, но те се правят по доста труден начин. Ако събудиш сутринта, знаейки, че животът ти е в опасност, това няма как да са лесни пари”.

Когато нечий син изчезне, родителите честно не знаят къде е отишло детето им и дали ще се върне – много от семействата са твърде засрамени, за да търсят какво точно се е случило. Исканията за издирване на лица са прекалено малко, според данните на колумбийското посолство в САЩ.

Но това не значи, че семействата на изчезналите не страдат дълбоко. „Има семейства, в които пра дядото, дядото, бащата и синът – всики са в затвора”, казва журналистът Ампаро Пантън.

Колумбийският наркобизнес става източник на много трагедии. Тази е просто поредната.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.