Островът, където мъжете изчезват

| от chronicle.bg По BBC |

На пръв поглед можеш да го опишеш само с една дума – рай. Малък карибски остров с палми, които се поклащат в ритъма на морския бриз, бели пясъци и изумрудено сини води – недокоснато от дългите ръце на масовия туризъм местенце. Но Олд Провидънс има своя тайна – голям брой хора са тръгнали по пътя на наркотиците и след това са изчезнали безследно.
В Олд Провидънс никой не бърза за никъде. Никой не е стресиран. Хората там никога не спират да се усмихват.
Това е малък остров, колонизиран от британските пуритани през 1629 година и използван за база, включително и от пирата капитан Хенри Морган в моментите, когато е атакуван от испанските кораби след като е извършил поредните си дръзки набези в Панама и Маракайбо.

Въпреки че Олд Провидънс от дълго време е част от Колумбия и се намира на близо до бреговете на Никарагуа, майчиният език там е форма на развален английски. Островитяните, които наброяват между 5-6 хиляди, се чувстват по-скоро карибски наследници отколкото колумбийци. Много са растафарианци и дълго време мястото успяваше да се измъкне от мрежите на наркотрафикантите. Никъде не виждаш оръжие, килъри , бодигарди или блясъкът, типичен за наркобароните.
Проблемът се крие дълбоко под повърхността, но това не го прави по-малко сериозен.
„Губим мъжете си”, казва ми един островитянин, който иска да остане анонимен. „Според моето проучване най-малко 800 мъже са вкарани в чужди затвори или просто са изчезнали”.

Това означава, че около ¼ от мъжкото население на острова е изчезнало, ако проучването е вярно. Олд Провидънс има равен брой жители и от двата пола. Официални данни за техния брой обаче няма.

Работата е там, че Олд Провидънс не може да остане недосегаем от проблемите с наркотиците на Колумбия. Преди няколко години трафикантите осъзнаха, че островитяните са отлични моряци. Те имат безценни знания за околните води, наследени от предците им капитани.

„Островитяните са последната дупка на кавала в трафика на наркотици”казва журналистът Ампаро Пантон, който е живял на острова в продължение на 25 години. „Местните по-добре от всеки друг познават океана, така че биват наемани да управляват моторниците, които пренасят дрогата. Ако успешно доставят лодката с пратката на дреса – което може да е навсякъде от Хондурас до Флорида – печелят хиляди долари. Ако ги хванат, обаче, отиват директно в затвора”.
Ситуацията става опасна, когато лодката е преследвана от бреговата охрана. В този случай екипажът хвърля дрогата зад борда – а след това трябва да обясни действията си пред наркобароните. Следващата работа, която бъде поискана от тях няма как да бъде отказана.

„Синът ми свърши в затвора в Мисисипи, САЩ”, казва ми една майка. „Вече излежа присъдата си от 6 години зад решетките, но се опита да прави същото отново и отново се провали. Мисля си, че той се забърка отново с наркотиците, защото просто не си намираше работа. Повечето семейства на острова са затънали в проблеми по един или друг начин. Губим момчетата си”
Един от начините за създаване на повече работни места за бъдещо развитие е туризмът. Това е път, от който остров Олд Провидънс умишлено се отклонява – за разлика от съседния остров Сан Андрес, който вече е осеян с курорти. Но изследователката, която е изчислила, че над 800 островитяни са изчезнали, смята, че липсата на възможност за работа е само едната страна на проблема.

„Адреналинът на подрастващите също играе важна роля тук”, казва изследователката. Тя често чува коментарите на младежите, които казват: „Имам три варианта – да умра, да изчезна или да спечеля много пари”. С други думи – или печелиш много, или те арестуват или те ликвидират.

Вече сме изгубили около 10% от поколението преди мен”, споделя 26-годишният рибар Лорено Бент. „Има много деца, които се будят всяка сутрин без да познават баща си, защото той е изчезнал някъде в морето, когато бебето е било само на 4 месеца. Майките плачат, защото синовете им отплават и никога повече не се връщат. Никой не знае къде са те сега. Може да са в затвора,а също така и навсякъде по света. Просто изчезват”.

Но той не критикува наркотрафикантите.

„Морето е нашата икономика, няма значение дали търговията, която извършваш е легална или не. Това, което означава тук е, че правиш пари без да извършваш престъпление срещу друг човек. В Колумбия търговията с дрога може да е нелегална, но много от нас тук това е начинът да се издържаме. Така че не го смятаме за престъпление, а за бизнес.”
Той допълва: „Хората казват, че това са лесни пари, но те се правят по доста труден начин. Ако събудиш сутринта, знаейки, че животът ти е в опасност, това няма как да са лесни пари”.

Когато нечий син изчезне, родителите честно не знаят къде е отишло детето им и дали ще се върне – много от семействата са твърде засрамени, за да търсят какво точно се е случило. Исканията за издирване на лица са прекалено малко, според данните на колумбийското посолство в САЩ.

Но това не значи, че семействата на изчезналите не страдат дълбоко. „Има семейства, в които пра дядото, дядото, бащата и синът – всики са в затвора”, казва журналистът Ампаро Пантън.

Колумбийският наркобизнес става източник на много трагедии. Тази е просто поредната.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Нова партида чудесни реклами

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.