Осталгията – романтичната страна на миналото

| от |

Мнозина германци с топлина и носталгия си спомнят за шпреевалдските краставички, автомобилите Трабант и шампанското „Червената шапчица“. Но свързан ли е бумът на стоки от бившата ГДР с желанието да се върне миналото? И кой в днешна Германия идеализира ГДР“

Да се „докоснеш“ до ГДР. Точно това предлага един по-различен хотел в берлинския квартал Фридрихсхайн, носещ тематичното име „Остел“ (от немската дума „ост“ – изток). Доста време са употребили създателите му, за да обзаведат с тапети и мебели шейсетте стаи на хотела така, че те да изглеждат точно както по времето на ГДР. Усилията обаче се отплащат: „Хотелът е много търсен, имаме много заявки“, казва неговият управител Даниел Хелбиг. Според него гостите „просто искат да усетят отблизо как е било преди – без телевизор, телефон и всякакъв друг излишен лукс“, пише „Дойче Веле“.

Връщане назад към ГДР искат обаче не повече от десет-петнайсет процента от 16-те милиона бивши източногерманци, изпитали на собствен гръб експеримента, наречен „социалистическа държава“. Това сочат резултатите от допитвания на няколко германски социологически института. Повечето от тези хора днес са щастливи, че в Обединена Германия се радват на по-добър и по-свободен живот, отколкото по времето на ГДР (1949 – 1990).

Въпреки това търговията с изделия, типичини за някогашната ГДР, изживява истински бум. Електронният магазин на Зилке Рюдигер буквално е затрупан от заявки за такива изделия, чието производство днес е възстановено: от дрехи, грамофонни плочи и филми, до оригинални банкноти и ордени. Банкнотите от 100 източногермански марки вървят по 25 евро. Автентичен орден „Герой на социалистическия труд“, връчван от правителството на Хонекер за особени трудови заслуги, днес струва близо 350 евро заедно с оригинална кутия.

Най-търсени обаче са някои хранителни продукти и алкохолни напитки, произвеждани по оригинални рецепти от времето на ГДР, казва Рюдигер. Сред хитовете са например шампанското „Червена шапчица“, горчицата от Бауцен, кисели краставички от Шпреевалд, малцовото кафе „imNU“ или т.нар. „Club Cola“ – имитация на оригиналната американска напитка.

„В спомените си хората обичат да се връщат назад към миналото. Мнозина намират, че тези изделия не са били никак лоши, но са изчезнали напълно след падането на Берлинската стена“. Така Зилке Рюдигер си обяснява успеха на своя бизнес със стоки от бившата ГДР. В него няма нищо политическо, по-скоро клиентите ѝ свързват продуктите с някакъв дребен, личен спомен. „Шоколадовите бонбони „Халоренкугел“, например, връщат хората в тяхното детство“, казва тя.

Дирк Грюнер от музея „Осталгия“ в Лангенвединген край Магдебург, в който са събрани близо 20 000 експонати от времето ГДР, също смята, че носталгията по ГДР-стоките не е свързана с някакво идеализиране на времето и системата. „Хората се просълзяват, просто защото тези продукти са част от миналото им“, казва той. „Понякога посетители ме питат дали могат да купят тази кафемашина, например, защото от опит знаят, че качеството ѝ е много добро. Отвръщам им, че експонатите в музея не са за продан.“

Много източногерманци все още се чувстват бездомни и чужди в обединена Германия. Животът в ГДР им се е струвал някак си по-подреден“, опитва се да обясни причините за тази носталгия социологът Клаус Шрьодер. Радикалният преход към пазарно стопанство остави много хора от бившата ГДР с усещането, че целият им предишен живот е зачеркнат и обезценен. Мнозина се вкопчват в спомена за миналото, сякаш искат да кажат: „Не бяхме чак толкова лоши, колкото се опитват да ни изкарат днес“.

„Желанието да бъдат третирани наравно и стремежът към признание пораждат и други настроения: „40 на сто от младите хора, чиито родители са живели по времето на ГДР, не вярват на приказките, че ГДР е била диктатура. А половината от тези хора са убедени, че и в Западна Германия не е имало истинска демокрация“, казва социологът. Според него, тези възгледи произтичат именно от желанието на източногерманците да бъдат приемани наравно с останалите. Германското общество трябва само да внимава тази емоционална привързаност към миналото да не се обърне в идеализиране на миналото, предупреждава Шрьодер. Според него опасна е не сегашната носталгия, а налагащото се политическо безразличие.

На същото мнение е и историкът Щефан Воле, директор на Музея на ГДР в Берлин. В него има и възстановка на стая за разпити в Щази, в която от високоговорители вървят записи на разпити от оригиналните протоколи. „Чуят ли тези записи, учениците, дошли на посещение в музея, изведнъж замлъкват. И тук приключва всякаква носталгия“, казва Воле. Оттук и изводът, който той прави: за младите хора, ГДР е вече само история. /БГНЕС

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Днес е най-дългият ден в годината

| от chronicle.bg |

Точно в 07:24 часа тази сутрин настъпи астрономическото лято. Лятното слънцестоене бележи началото на лятото в Северното полукълбо, около 21 юни и около 22 декември, за Южното полукълбо.

То завършва с есенното равноденствие, около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март, в Южното полукълбо. Днес е и най-дългия ден – 15 часа и 19 минути.

Според повечето метеорологични прогнози това е и денят, в който дъждовете започват да спират. Лятото в България започва с нормални за сезона температури – около и над 26 градуса. През целия ден ще бъде предимно слънчево и топло. До края на седмицата се очаква температурите още да се повишат и да бъдат около и над 30 градуса.

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!