Осем града, в които може да пиете невероятно кафе

| от |

През XV век арабите са първите, които култивират кафе. През 1843 година французин изобретява първата широко разпространена еспресо машина, пише в свой материал CNN. След тези две ключови изобретения обаче много неща са се променили. “Все повече хора се интересуват от къде пристига кафето им и как протича процеса на бране и печене”, споделя новозеландския бариста шампион Ник Кларк, работещ в Уелингтън. “В наши дни много фактори влизат в направата на чаша хубаво кафе. Индустрията трябва да се промени, за да може да задоволи нарастващите изисквания на потребителите.”

Най-добрите дестинации са тези, където кафето не е просто добро, а невероятно.

Лондон

London

Австралийци отвориха първите кафенета, специализиращи в правенето на еспресо като Flat White и Kaffeine преди десетина години и много бързо се развиват оттогава. “Лондон има да извърви дълъг път, преди да стане града с най-добро кафе, но се развива с впечатляващо темпо. Радвам се, че мога да съм част от тази култура”, споделя Естел Брайт, главен бариста в Caravan

Най-доброто, което можете да си поръчате в Лондон: капучино или flat white

Най-добри кафенета: Източен Лондон се слави с най-качественото кафе – Allpress, Climpston, Sons, Caravan

Мелбърн

Melbourne

“Кафе културата в Мелбърн е просто невероятна”, споделя Пийт Ликата, световен бариста шампион. Кафето е неразделна част от живота в Мелбърн. Дотолкова, че в града се провежда ежегодна експозиция на кафе.

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Пиколо Лате Най-добри кафенета: “Почти е невъзножно да попаднеш на лошо кафе в Мелбърн”, добавя Ликата

Ако сте истински ценители може да посетите Axil Coffeehouse, Auction Rooms и Dead Man Espresso

Рейкявик

Reykjavik, Iceland

Скандинавците са втори по консумация на кафе на глава от населението след датчаните. Сред тях пък най-много кафе пият финландците, следвани от исландците. “Доскоро кафенетата в Рейкявик бяха фокусирани по-скоро върху храната”, казва Кристин Тора, бариста в исландския институт Kaffitar “Хората си поръчваха кафе с кекс и стига кексът да е добър, кафето не ги интересуваше особено. Преди около 25 години обаче нещата се промениха и хората започнаха да обръщат повече внимание на кафето”

Големите търговски марки не се представят много добре в Исландия. За сметка на това малките кафенета пък са много успешни.

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Лате или Капучино

Най-добри кафенета: Kaffitar, Stofan и Kaffismidja

Рим

Rome

Кафето до такава степен е част от културата в Италия, че е рядкост да се срещне човек, който да не обича напитката. Може да ви се стори трудно за вярване, но невинаги е можело да се намери качествено еспресо в Италия. Критиците често негодуват, че италианците не искат да използват новите техники за правене на кафе. В Рим обаче е трудно да попаднете на лошо кафе.

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Еспресо

Най-добри кафенета: Rosati, Sant’ Eustachi и Giolitti

Сингапур

Singapore

“Кафето винаги е било неразделна част от живота в Сингапур, но отскоро използване новите техники за направата на еспресо”, споделя Джовена Лун, работещо в местното Cafe Hopping Singapore. “Местните са се вманиачили по рисуването с пяна на лате-то. Това е станало критерии за хубавото кафене

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Лате, Мока или Капучино

Най-добри кафенета: Stranger’s Reunion, Dutch Colony, Bukit Timah, Chye Seng Huat Hardware

Сиатъл

Seattle

Ако в Щатите трябва да се посочи град, който се отличава с кафето си – това ще е Сиатъл. Веригата Starbucks е само малка част от местната кафе култура. “Кафето е течното щастие в Сиатъл”, споделя Джошуа Бойт от Victoria Coffee Roasters, едно от любимите места на любителите на кафе в града. “Комбинацията от безброй кафенета и любовта към напитката на всички, живеещи тук ни превръща в уникално място”

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Еспресо, капучино

Най-добри кафенета: Victoria Coffee Roasters, Empire Espresso, Seattle Coffe Works

Виена

Vienna, Austria

Кафенетата са толкова важна част от виенската култура, че даже са добавени в списъка на UNESKO за нематиериално наследство. Но кафе-познавачи като виенския блогър Ламеен Абдул-Малик от From Coffee With Love признава, че стандартът на кефето в тези обичани институции, където хората идват да си говорят, четат вестници и да ядат щрудел, изостава в кафе технологиите и обслужването. Може би не за дълго. “Откакто през 2012 Виена беше домакин на Световното Бариста състезание и нови, независими магазини за кафе започнаха да отварят, качеството на еспресо напитките се повишава постоянно.” казва Абдул-Малик.

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Еспресо, капучино в кафетата от нов стил. Или виенски меланж (подобно на капучиното, но обикновено със сметана отгоре) в традиционна кафе къща.

Най-добри кафенета: Абдул-Малик препоръчва Caffe Couture, Essenti или Coffee Pirates. В Demel сервират традиционно кафе и невероятни кейкове.

Уелингтън, Нова Зеландия

wellington-nz-vertical-gallery

В този град кафето се е превърнало в неофициална национална напитка. “Жителите на Уелингтън добре познават своето кафе и и стандартът е много висок,” казва Кларк. “Градът е също доста малък; връзката между клиенти и професионалистите е много добра и това помага на индустрията на да расте и да се развива.”

 

Най-доброто, което може да си поръчате в града: Flate white.Това е религия.

 

Най-добри кафенета: Трудно може да намерите лошо кафене в Нова Зеландия. И все пак едни от най-добрите в Уелингтън са Flight Coffee Hangar, Memphis Belle.

 
 

Пикасо ще бъде героят на втори сезон на „Геният“

| от chronicle.bg |

National Geographic обяви, че вторият сезон на поредицата „ГЕНИЯТ“ ще проследи живота и работата на испанския художник Пабло Пикасо – един от най-влиятелните и известни артисти на 20-ти век.

Новият сезон ще бъде излъчен премиерно през 2018.

Артистичната кариера на Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Киприано де ла Сантисима Тринидад Руиз и Пикасо се простира в над 80 от общо 91 години от неговия живот, голяма част от които прекарани в неговия втори дом – Франция. Подобно на героя от първия сезон на „ГЕНИЯТ“ – Алберт Айнщайн, Пикасо преобразява и интерпретира света по напълно нов и неортодоксален начин и постоянно провокира представите ни за изкуство и творчество. Плодотворният художник създава над 50 000 творби, сред които най-известни са Старият китарист от Синия му период, изложена в Арт Института в Чикаго; Герника, вдъхновена от нацистката бомбардировка над едноименния малък град в Испания, която може да бъде видяна в музея Reina Sofia, Мадрид; Госпожиците от Авиньон, вдъхновена от неговата любовница и муза Фернанд Оливие, изложена в Музея за Съвременно изкуство в Ню Йорк.

Страстната му натура и неуморимата му творческа енергия са неразривно свързани с личния му живот, изпълнен с шумни бракове, безброй афери и постоянно менящи се политически и лични съюзници. В годините, прекарани в кипящия от живот Париж в началото на 20 век, Пикасо се среща с писатели, художници и артисти като Ърнест Хемингуей, Коко Шанел, Анри Матис, Марк Шагал, Гертруд Щайн, Жорж Брак и Жан Кокто. Пикасо постоянно преоткрива себе си, винаги стремящ се към новото и отвъд познатите граници на артистична изява.

Кен Билър отново ще бъде начело на екипа на сериала, като ще влезе в ролята и на изпълнителен продуцент и сценарист за новия сезон. Втори сезон идва отново от Fox 21 Television Studios, чийто скорошен сериал „Народът срещу О. Джей Симпсън: Американска криминална история“ доминира на всички награди и оглави избора на критиката; Imagine Television, създатели на сериалите “24” и “Империя” с изпълнителни продуценти Брайън Грейзър и Рон Хауърд, както и изпълнителният продуцент Франки Калфо и продуцентът Анна Кълп; и Madison Wells Media’s OddLot Entertainment, които по-рано тази година продуцираха номинирания за Оскар игрален филм “На всяка цена,” с изпълнителни продуценти Джиджи Прицкер и Рейчъл Шейн. Сам Соколов и Джеф Кууни от EUE/Sokolow също са изпълнителни продуценти. Снимките на сериала се очаква да започнат по-късно тази година, а премиерата е планирана за 2018 по National Geograhic в 171 държави на 45 езика.

 
 

Watchmen ли ще бъде новият хит на HBO?

| от chronicle.bg |

Още преди няколко години, HBO заяви намеренията си да направи сериал по комис, но сега става ясно, че проектът Watchmen е доста амбициозен и има шанс да се превърне в един от култовите сериали на HBO.

Начело на новия тв проект застава Деймън Линделоф, чиято работа познаваме от The Leftovers, Lost, Prometeus, Tomorrowland и др.

Според източниците сериалът ще има оригинална история и няма да е свързан с филма на Зак Снайдер от 2009 г.

Именно името на Снайдер бе спрягано преди време като главен кандидат да режисира и сериала, но засега не е ясно дали той е постигнал споразумение за участие. Какъв ще бъде прочитът на Линделоф на комикс историята, също не е ясно. При всички положения ще мине още известно време, преди да видим Watchmen по телевизията, но перспективата е вълнуваща за феновете на рисуваната история.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“