Орден на Почетния легион за „Героите от влака“

| от chronicle.bg по БТА |

Френският президент Франсоа Оланд награди с Ордена на Почетния легион тримата американци и британеца, които осуетиха терористичното нападение във влак за Париж в петък. Общо шестима пътници във влака, пътуващ от Амстердам за Париж, успяха да обезоръжат предполагаемия радикален ислямист. Френските власти задържаха 25-годишния мароканец и в момента го разпитват.

На церемония в Елисейския дворец Оланд благодари на Спенсър Стоун, Алек Скарлатос, Антъни Садлър и Крис Норман за смелостта, която са проявили:

От името на Франция искам да ви благодаря. Целият свят се възхищава на смелостта ви. Тя трябва да е пример за всички нас и да ни вдъхновява. Вие рискувахте собствения си живот, за да защитите свободата.

Орденът на Почетния легион е най-високото отличие във Франция и е основан през 1802 година от Наполеон Бонапарт.

„Героите от влака“

Тримата американци и британецът, които обезвредиха въоръжения нападател във високоскоростния влак „Талис“ по линията Амстердам-Париж, са чествани като герои във Франция, предава ДПА.

Те бяха поканени в Елисейския дворец заедно с френски пътник, който според вътрешния министър Бернар Казньов пръв сигнализирал на спътниците си, след като видял мъж с автомат „Калашников“ да излиза от тоалетната.

Френският президент Франсоа Оланд похвали „изключителната им смелост“, а президентът на САЩ Барак Обама изрази „дълбока признателност за смелостта и бързата реакция на няколко пътници“.

Спенсър Стоун от Военновъздушните сили на САЩ и Алек Скарлатос от Националната гвардия, двама млади американци на ваканция в Европа, имат заслугата за обезоръжаването на нападателя и неутрализирането му докато влакът пристигне на следващата гара.

Стоун е получил порезни рани във врата при схватката с нападателя. Той е приет в болница без опасност за живота. Негови приятели съобщиха, че са разговаряли с него и че той е в добро състояние на духа.

Антъни Садлър, студент, който пътувал с двамата си сънародници, и британецът Крис Норман помогнали на Стоун и Скарлатос да вържат нападателя докато бъде предаден на полицията.

Командващият американските сили в Европа генерал Филип Брийдлав заяви: „Тези мъже са герои. Подобни постъпки ясно показват смелостта и мотивацията на нашите млади мъже и жени през цялото време, независимо дали са на служба или в отпуск.“

„Определено бяхме уплашени, но просто адреналинът взе връх. Дори сега, като си припомня станалото, осъзнавам какво се е случило и какво сме направили, но усещането е като сън, като нещо нереално“, разказа Скарлатос за Скай нюз. Той заяви, че причината той и приятелите му да са живи вероятно е засичането на автомата на нападателя.

„Спенсър пробяга поне 10 метра да стигне до човека и не знаехме, че оръжието му е неизправно. Спенсър въпреки това се затича към него. Ако някой беше застрелян, това със сигурност щеше да е Спенсър. Голям късмет имаме, че никой не беше убит“, каза Скарлатос.

Нападателят успял да произведе един изстрел от пистолета си, който ранил пътник с двойно френско и американско гражданство, предаде Асошиейтед прес.

Френският вътрешен министър Бернар Казньов заяви, че насилието започнало, когато френски пътник се сблъскал с тежко въоръжения нападател, докато се опитвал да влезе в тоалетна и нападателят произвел изстрела.

Американците „бяха особено смели и проявиха голяма храброст в много трудни обстоятелства. Без тяхното хладнокръвие щяхме да сме изправени пред ужасна драма“, заяви Казньов.

Студентът Антъни Садлър пътувал с приятелите си от детинство Спенсър Стоун и Алек Скарлатос, когато чули изстрел и звук на счупено стъкло. Те видели служител на влака да тича по коридора, следван от мъж с автомат. „Той го зареди за стрелба, Алек извика: „Спенсър, давай!“ и Спенсър се втурна по коридора. Спенсър направи първи контакт, просна човека на земята, Алек му изби автомата и нападателят извади макетно ножче и поряза Спенсър няколко пъти. Тримата го бихме докато изгуби съзнание“, разказа Садлър.

Британският пътник Крис Норман разказа пред френска телевизия, че помогнал при завързването на нападателя. След това Стоун бързо се притекъл на помощ на друг пътник, който бил ранен във врата и спрял кръвоизлива му, докато дойдат медицински екипи.

Стоун ще бъде опериран, но е в „относително добро състояние“, заяви Фредерик Льотюрк, кмет на френския град Арас, където спрял влакът.

22-годишният Скарлатос се е върнал от служба в Афганистан през юли, а Стоун е дислоциран в поделение на Азорските острови. Кметът на Арас похвали „изключителните рефлекси“ на американците и ги награди с медали.

„Исках да почувстват признателността не само на нашия град, но на всички французи и на всички хора, които са против тероризма. Избегнахме най-лошото, но ситуацията беше тежка, за тях и за всички“, каза кметът.

Основните европейски гари като парижката Северна гара и брюкселската Южна гара, се патрулират от въоръжени с автоматично оръжие войници, но пътниците могат да се качат на повечето високоскоростни влакове без да минават през метални детектори и без да се проверява багажът им или да показват паспорта си, отбелязва Асошиейтед прес.

 

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.

 
 

#Bookclub: Как се пише сценарий?

| от Мартин Касабов |

Човек и добре да живее… решава да напише сценарий. Както отбелязва и самият Сид Фийлд в книгата си „Киносценарият” (изд. Колибри, 2017): „Всеки пише сценарии, от сервитьора в любимия ви бар или ресторант до шофьора на лимузина, лекаря, адвоката или барманката, сервираща лате“. С какво ще навреди още един на фона на хилядите, които се бълват всяка година? Нищо, разбира се, но откъде се започва?

Основният проблем, който измъчва и спъва повечето хора, които се наемат със задачата да разказват истории за киното и телевизията, е доста семпъл и същевременно критичен. Какви са границите и неписаните правила, които оформят един добър сценарий, какви са капаните, които трябва да се избягват и как в крайна сметка резултатът да не изглежда като аматьорска драсканица? Дразнещото чувство, че не си достатъчно наясно с материята може да подкопае и най-добрата идея. Именно тук идва на помощ Сид Фийлд.

В книгата си „Киносценарият“ известният холивудски гуру обръща внимание на всички основни елементи, които добрият сценарий задължително притежава. Ясна тема, интригуващи образи, добре обусловени (и свързани) начало и край, силна конфронтация и разумно разрешение на поставения проблем. „Гражданинът Кейн“, „Американски прелести“, „Шофьор на такси“ и „Ани Хол“ са все примери, които предоставят отличен учебен материал за всеки, който тепърва иска да се занимава с професията. Да бъдеш киноман, който поглъща филмите заради самото удоволствие от гледането, не е достатъчно. Следващата стъпка е да откриеш от каква материя са изтъкани историите в тях и как става така, че работят толкова ефикасно.

Едно от основните качества на книгата е начинът, по който Фийлд преодолява много от потенциалните предразсъдъци, които някой самонадеян млад писател може да има.

Трудно е да се отпуснеш в непознати ръце, особено на хора, свикнали да проправят сами пътя си във високите треви. Възможно е да има бунт (показан чудесно във филма „Адаптация“ на Спайк Джоунз) срещу всякакви експерти и авторитети, които налагат правила на свободолюбивата професия на писането. С приятелски тон и без да прекалява с абсолютни закони, Фийлд звучи повече като доверен приятел, който е нетърпелив да прочете добри нови истории, отколкото като някакъв гуру. Единствената амбиция на книгата му е да постави стабилни основи, върху които могат да се изградят и най-чудатите структури.

„Киносценарият“ е книга, която носи удоволствие и на обикновения киноман, който няма амбициите да създава измислени светове. Десетки са филмите и режисьорите, с които Фийлд дава примери. Почти всяка страница е разнообразена с непрестанни препратки към стари и нови продукции. В стихията от заглавия най-често се появяват „Властелинът на пръстените“, „Ръшмор“, „Шофьор на такси“ и „Чайнатаун“ (последният му е особено любим, като част от сценария е препечатан и в самата книга). Поради ясната си структура и добре изградени персонажи тези филми са станали еталон за добър сценарий. Фийлд се е познавал лично с повечето режисьори и сценаристи, от което книгата изобилства от любопитни случки и не толкова известни факти, свързани с изготвянето на сценариите.

Любопитен е примерът с Ф. Скот Фицджералд, който въпреки умението си да пише забележителни романи, бил парализиран като автор на сценарии.

За него големият режисьор Били Уайлдър казва: „Велик скулптор, нает да свърши работата на водопроводчик. Не знаеше как да свърже тръбите, така че водата да потече по тях“. Именно на тази болест предлага лек Сид Фийлд в книгата си. Всеки, който чувства, че има добра история, но не знае езика, на който трябва да я преведе, може да открие между страниците разрешението или поне някои от симптомите на разпадащата му се история.

„Киносценарият” е като буквар и граматика в едно. Не може да ви каже какво да напишете, но може да ви предостави инструментите и основните правила, които движат подредбата на думи в една добра история.

Спонсорирано съдържание

 
 

Netflix поръча първия си турски сериал

| от chronicle.bg |

Забравете времената, когато турските сериали бяха забавление в национален ефир, предназначено за бабите и хората без работа. Netflix поръча първия си оригинален турски сериал, като така платформата ще набере популярност на още един много перспективен телевизионен пазар.

Сценарият на новия сериал е вдъхновен от историята и легендите на Османската империя. Главният герой ще бъде „млад мъж, който открива, че притежава свръхспособности, като събира група приятели, с които да спаси Истанбул от заплахата на зли сили“.

Продуцент на шоуто, което все още няма заглавие, е турската филмова компания О3 Medya. Новият сериал ще бъде написан и продуциран в Турция, като Netflix се надява да разшири базата си от потребители в страната, в която има много висок интерес към местните продукции.

Към момента Netflix разпространява през платформата си историческата драма „Великолепният век“, двата сезона на „Езел“ и „Чучулигата“.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.