Оръжия за кюрдските сили пешмерга?

Кюрдските въоръжени сили – пешмерга трябва да спрат терористите от „Ислямска държава“. За целта те искат да получат модерни оръжия. Подобна военна помощ събужда обаче и страхове от кюрдските амбиции за независимост, пише Дойче веле.

Кюрдските бойци пешмерга са в центъра на вниманието в Ирак. Бойните части на регионалното кюрдско правителство трябва да попречат на терористите от „Ислямска държава“ да завладеят още по-големи територии в Северен Ирак. Те трябва да защитят християните, язидите и другите малцинства от издевателствата на сунитските ислямисти. Само че бойците на пешмерга са зле въоръжени. Ето защо САЩ и Франция искат да им доставят модерни оръжия. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел (ГСДП) първоначално отхвърли възможността Германия също да доставя оръжия за пeшмерга, но не изключи такава възможност за в бъдеще.

Евентуалното въоръжаване на милициите пешмерга с модерни оръжия поставя обаче и много въпроси. Експертите трудно могат да преценят как би се променило съотношението на силите в региона. Кюрдското понятие „пешмерга“ означава „тези, които се изправят срещу смъртта“. Това са преди всичко бойци в Иран и Ирак, които обаче не са членова на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Турция. Проф. Ферхад Сайдер от университета в Ерфурт обяснява, че в Северен Ирак през 1979 година са възникнали две организации със собствени въоръжени крила – Демократичната партия на Кюрдистан и Патриотичният съюз на Кюрдистан. „След 1991 година има опити за за обединяване на двете групировки, но то не е постигнато поради сблъсъка на различните партийни и лични интереси. Така и до днес съществуват две отделни въоръжени крила на пешмерга“, казва Ферхад Сайдер в разговор с Дойче Веле. Според него Демократичната партия на Кюрдистан разполага с 30 до 40 000 въоръжени бойци, а Патриотичният съюз на Кюрдистан – с 25 000.

Други експерти твърдят, че общият брой на кюрдските въоръжени сили -пешмерга надхвърля 100 000 души. Днес милициите на пешмерга съставляват армията на кюрдския автономен регион. Официален неин главнокомандващ е президентът Масуд Барзани. Милициите пешмерга имат собствено министерство в регионалната столица Арбил, но действителен контрол върху тях все още упражняват двете партии, посочва Ферхад Сайдер.

Оръжия от съветско време

Екстремистите от „Ислямска държава“ разполагат с модерни оръжия. Бойците от терористичната организация плячкосаха много оръжия от иракската правителствена армия. В това число и много американски оръжия. Милициите пешмерга се сражават с остарели оръжейни системи. Голяма част от тяхното въоръжение е още от съветско време.

„Кюрдите не могат да закупят големи и модерни оръжейни системи, защото тези покупки трябва да бъдат разрешени от Ирак и оръжейните търговци се съобразяват с това“, казва Ферхад Сайдер. Досегашното централно правителство на Нури ал Малики беше против въоръжаването на пешмергите. Въпреки че една част от въоръжените сили пешмерга поне на хартия са интегрирани в иракската армия, отношенията между Багдад и регионалното кюрдско правителство са обтегнати. „Иракското правителство не плаща заплати на пешмергите и не желае да ги въоръжава, защото иска да намали тяхната численост“, казва Сайдер.

Очевидно Багдад не желае в близост да съществува силна армия, която не е под негов пряк контрол. Съседите на Ирак ще наблюдават много внимателно промяната в съотношението на силите при евентуално въоръжаване на бригадите пешмерга. Според Билгай Думан от Центъра за стратегически изследвания в Средния изток (ORSAM) Анкара не се притеснява от евентуални оръжейни доставки за пешмерга. „Отношенията между Турция и регионалното кюрдско правителство са добри и нито една от двете страни не представлява заплаха за другата. Въоръжаването на кюрдите в автономния регион изобщо не би могло да постави под въпрос турското военно превъзходство“, казва той.

Стремеж към независимост

Не всички държави в региона обаче гледат на нещата така спокойно. Според експерта Сайдер другите държави не искат да си имат работа със силна кюрдска армия, защото се опасяват от амбициите на кюрдите за независимост. Според Билгай Думан не е вероятно иракските кюрди да извоюват независимост само защото се по-добре въоръжени. „Независимостта на кюрдите е мислима само в рамките на международни споразумения. Тя засяга и съседните държави Турция, Иран и Саудитска Арабия“, подчертава експертът.

Западът беше против оръжейни доставки за опозицията в Сирия, защото се опасяваше, че оръжията могат да попаднат в ръцете на антизападни групировки и да ожесточат още повече гражданската война. Същото се отнася и до Ирак. Още през 90-те години двете въоръжени крила на пешмерга водиха ожесточена война помежду си. Ферхад Сайдер смята, че и днес могат да възникнат напрежения между двете партии, но не вярва, че може да се стигне до нови сражения между двете групировки. „Кюрдите си извадиха поука от 90-те години“, казва той. Според експерта модерните оръжия в ръцете на кюрдите надали могат да бъдат използвани срещу Запада.

„За разлика от други движения в Близкия Изток, които получаваха американска военна помощ, кюрдите няма да преминат от другата страна на барикадата. Партиотичният съюз на Кюрдистан е социалдемократическа партия, а Демократичната партия на Кюрдистан е умерена консерветивна партия. Кюрдският национализъм е светски и прозападен“, заключава Ферхад Сайдер.