Оръжия за кюрдските сили пешмерга?

| от |

Кюрдските въоръжени сили – пешмерга трябва да спрат терористите от „Ислямска държава“. За целта те искат да получат модерни оръжия. Подобна военна помощ събужда обаче и страхове от кюрдските амбиции за независимост, пише Дойче веле.

Кюрдските бойци пешмерга са в центъра на вниманието в Ирак. Бойните части на регионалното кюрдско правителство трябва да попречат на терористите от „Ислямска държава“ да завладеят още по-големи територии в Северен Ирак. Те трябва да защитят християните, язидите и другите малцинства от издевателствата на сунитските ислямисти. Само че бойците на пешмерга са зле въоръжени. Ето защо САЩ и Франция искат да им доставят модерни оръжия. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел (ГСДП) първоначално отхвърли възможността Германия също да доставя оръжия за пeшмерга, но не изключи такава възможност за в бъдеще.

Евентуалното въоръжаване на милициите пешмерга с модерни оръжия поставя обаче и много въпроси. Експертите трудно могат да преценят как би се променило съотношението на силите в региона. Кюрдското понятие „пешмерга“ означава „тези, които се изправят срещу смъртта“. Това са преди всичко бойци в Иран и Ирак, които обаче не са членова на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Турция. Проф. Ферхад Сайдер от университета в Ерфурт обяснява, че в Северен Ирак през 1979 година са възникнали две организации със собствени въоръжени крила – Демократичната партия на Кюрдистан и Патриотичният съюз на Кюрдистан. „След 1991 година има опити за за обединяване на двете групировки, но то не е постигнато поради сблъсъка на различните партийни и лични интереси. Така и до днес съществуват две отделни въоръжени крила на пешмерга“, казва Ферхад Сайдер в разговор с Дойче Веле. Според него Демократичната партия на Кюрдистан разполага с 30 до 40 000 въоръжени бойци, а Патриотичният съюз на Кюрдистан – с 25 000.

Други експерти твърдят, че общият брой на кюрдските въоръжени сили -пешмерга надхвърля 100 000 души. Днес милициите на пешмерга съставляват армията на кюрдския автономен регион. Официален неин главнокомандващ е президентът Масуд Барзани. Милициите пешмерга имат собствено министерство в регионалната столица Арбил, но действителен контрол върху тях все още упражняват двете партии, посочва Ферхад Сайдер.

Оръжия от съветско време

Екстремистите от „Ислямска държава“ разполагат с модерни оръжия. Бойците от терористичната организация плячкосаха много оръжия от иракската правителствена армия. В това число и много американски оръжия. Милициите пешмерга се сражават с остарели оръжейни системи. Голяма част от тяхното въоръжение е още от съветско време.

„Кюрдите не могат да закупят големи и модерни оръжейни системи, защото тези покупки трябва да бъдат разрешени от Ирак и оръжейните търговци се съобразяват с това“, казва Ферхад Сайдер. Досегашното централно правителство на Нури ал Малики беше против въоръжаването на пешмергите. Въпреки че една част от въоръжените сили пешмерга поне на хартия са интегрирани в иракската армия, отношенията между Багдад и регионалното кюрдско правителство са обтегнати. „Иракското правителство не плаща заплати на пешмергите и не желае да ги въоръжава, защото иска да намали тяхната численост“, казва Сайдер.

Очевидно Багдад не желае в близост да съществува силна армия, която не е под негов пряк контрол. Съседите на Ирак ще наблюдават много внимателно промяната в съотношението на силите при евентуално въоръжаване на бригадите пешмерга. Според Билгай Думан от Центъра за стратегически изследвания в Средния изток (ORSAM) Анкара не се притеснява от евентуални оръжейни доставки за пешмерга. „Отношенията между Турция и регионалното кюрдско правителство са добри и нито една от двете страни не представлява заплаха за другата. Въоръжаването на кюрдите в автономния регион изобщо не би могло да постави под въпрос турското военно превъзходство“, казва той.

Стремеж към независимост

Не всички държави в региона обаче гледат на нещата така спокойно. Според експерта Сайдер другите държави не искат да си имат работа със силна кюрдска армия, защото се опасяват от амбициите на кюрдите за независимост. Според Билгай Думан не е вероятно иракските кюрди да извоюват независимост само защото се по-добре въоръжени. „Независимостта на кюрдите е мислима само в рамките на международни споразумения. Тя засяга и съседните държави Турция, Иран и Саудитска Арабия“, подчертава експертът.

Западът беше против оръжейни доставки за опозицията в Сирия, защото се опасяваше, че оръжията могат да попаднат в ръцете на антизападни групировки и да ожесточат още повече гражданската война. Същото се отнася и до Ирак. Още през 90-те години двете въоръжени крила на пешмерга водиха ожесточена война помежду си. Ферхад Сайдер смята, че и днес могат да възникнат напрежения между двете партии, но не вярва, че може да се стигне до нови сражения между двете групировки. „Кюрдите си извадиха поука от 90-те години“, казва той. Според експерта модерните оръжия в ръцете на кюрдите надали могат да бъдат използвани срещу Запада.

„За разлика от други движения в Близкия Изток, които получаваха американска военна помощ, кюрдите няма да преминат от другата страна на барикадата. Партиотичният съюз на Кюрдистан е социалдемократическа партия, а Демократичната партия на Кюрдистан е умерена консерветивна партия. Кюрдският национализъм е светски и прозападен“, заключава Ферхад Сайдер.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.