Опасност! Трансатлантическо споразумение!

| от |

Автор : Игнасио Рамоне / Монд Дипломатик, испанско издание

След два месеца, на 25 май, испанските избиратели ще гласуват за своите 54-ма евродепутати. Този път е много важно, когато се пуска бюлетината, да се знае какви са основните въпроси. Досега по исторически и психологически причини мнозинството испанци, радостни, че най-после са „европейци“, не четяха програмите и гласуваха слепешката за Европейски парламент. Тежката криза и безмилостната политика на икономии и ограничения, налагани от Европейския съюз, ги накараха да отворят очи. Сега знаят, че съдбата им се решава в Брюксел.

1010772_504912112897148_266768920_n

Сред темите, които днес трябва да се разглеждат с особено внимание, е Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Тази спогодба се подготвя от Европейския съюз и САЩ в най-голяма тайна и без никаква демократична гласност. Целта е да се създаде най-голямата зона на свободна търговия в света с 800 милиона потребители, която ще представлява една трета от търговията и половината от брутния вътрешен продукт на света.

Икономиката на Европейския съюз е най-развитата на планетата. Петстотинте милиона жители на ЕС разполагат средно с по 25 000 евро на глава от населението. Това означава, че ЕС е най-големият световен пазар и основният вносител на стоки и услуги, има най-големите капиталовложения в чужбина и получава най-големите чужди инвестиции. ЕС е също така главният инвеститор в САЩ и вторият вносител на американски стоки и услуги. Търговският стоков баланс показва, че ЕС има положително салдо от 76 милиарда и 300 милиона евро в стокообмена и дефицит от три милиарда и 400 милиона при услугите. Преките инвестиции на Европа в САЩ и обратно възлизат на 1,2 билиона евро.

Вашингтон и Брюксел искат да приключат преговорите за Трансатлантическото споразумение за две години, преди да завърши мандатът на Барак Обама. Защо е това бързане? Защото за Вашингтон споразумението има геостратегически характер. То представлява силно оръжие срещу неудържимото нарастване на мощта на Китай и на другите държави от групата БРИКС: Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка. Добре е да се уточни, че китайската международна търговия се увеличи 4 пъти между 2000 и 2008 г., износът – с 474%, а вносът – с 403%. Какви са последствията? САЩ загуби мястото на първа икономическа сила в света, което държа един век… Преди финансовата криза от 2008 г. САЩ бяха най-важният търговски партньор за 127 държави в света, а Китай – за 70 страни. Този баланс се обърна – Китай е най-важният партньор за 124 страни, а САЩ – за 76.

Това означава, че за най-много десетина години Китай ще направи от юана другата голяма валута на международния обмен и ще заплаши върховенството на долара. Също така става все по-ясно, че китайските стоки вече няма да са долнокачествени и на толкова достъпни цени благодарение на евтината работна ръка. Целта на Пекин е да повиши технологичното ниво на продукцията си (и на услугите), за да стане утре водещ в сектори като информатиката, финансите, аеронавтиката, телефонията, екологията и т.н., които САЩ и другите силно технологични западни страни мислеха, че ще успеят да запазят. По тези причини и най-вече, за да попречи на Китай да се превърне в първата световна сила, Вашингтон желае да бетонира широки зони на свободна търговия, където китайските стоки да влизат трудно. В момента САЩ преговарят с партньорите си от Тихоокеанското крайбрежие по едно Транстихоокеанско споразумение за свободна търговия, азиатски двойник на Трансатлантическото споразумение.

Идеята за това споразумение възникна през 90-те години, но сега Вашингтон оказва натиск, за да бъде сключено бързо. Конкретните преговори започнаха веднага щом десницата и социалдемокрацията в Европейския парламент одобриха принципа за тези преговори, приет също от Конгреса на депутатите в Испания по предложение на дясната Народната партия и на Испанската социалистическата работническа партия. В доклад, изготвен от Работната група на високо равнище за работните места и растежа, се препоръчва преговорите да започнат незабавно.

Първата среща се състоя през юли 2013 г. във Вашингтон, последвана от още две през октомври и ноември. И въпреки че засега преговорите са прекъснати поради разногласия в мнозинството на демократите в Сената на САЩ, двете страни са решени да сключат споразумението колкото се може по-скоро. За всичко това господстващите медии говорят малко с надеждата, че общественото мнение няма да си даде сметка за важността на договореностите и така бюрократите от Брюксел ще решават спокойно в пълна непрозрачност как ще живеем.

Посредством това споразумение САЩ и ЕС планират да премахнат митата и да отворят пазарите си за инвестиции, услуги, обществено строителство, но най-вече се опитват да уеднаквят търговските стандарти, норми и изисквания. Според защитниците на неолибералните догми една от целите е двете страни да се „доближат колкото се може повече до пълното премахване на митата за трансатлантическата търговия с индустриални и селскостопански стоки“. По отношение на услугите, идеята е да „се отвори сектора на услугите поне толкова, колкото е отворен днес в други търговски споразумения“ и да се разпростре и в области като транспорта. По отношение на капиталовложенията, двете страни се стремят „да постигнат най-високо ниво на либерализация и защита на инвестициите“. А за обществените поръчки споразумението предвижда частните компании да имат достъп до всички сектори на икономиката (дори до военната индустрия за отбраната) без никаква избирателност. Въпреки че господстващите медии подкрепят без задръжки това неолиберално споразумение, критиките се множат вътре в някои партии. Освен това, многобройни неправителствени и екологични организации и асоциации в защита на потребителите изказват своето несъгласие. Така например Пиа Еберхард, член на неправителстваната организация „Corporate Europe Observatory“ протестира, че преговорите са водени без никаква демократична прозрачност и че гражданските организации не са били осведомени подробно до какви резултати се е стигнало: „Съществуват документи за вътрешно ползване на Европейската комисия, които показват, че в най-важната фаза тя е заседавала само с предприемачи и лобита. Не е имало нито една среща с организации на потребителите или на еколозите, нито с профсъюзите“. Еберхард отбелязва с безпокойство, че вероятно ще бъдат намалени изискванията към хранителната индустрия: „Опасността идва от внасяните от САЩ храни, които съдържат повече генномодифицирани растения, или от пилетата, дезинфектирани с хлор, нещо забранено в Европа“. И добавя, че селскостопанската индустрия на САЩ настоява да бъдат премахнати пречките за този вид износ за Европа.

Други критики се насочват към последствията от споразумението по отношение на образованието и науката, тъй като то може да се разпростре върху интелектуалните права. В този смисъл, за да запази своята аудиовизуална продукция, Франция вече наложи „изключението за културата“. В крайна сметка споразумението няма да обхване културата.

Много синдикални организации повдигат въпроса, че Трансатлантическото споразумение без съмнение ще задълбочи ограниченията в социалния сектор, ще ореже заплатите и ще закрие работни места в различни индустриални и селскостопански сектори като електрониката, комуникациите, транспорта, металургията, производството на хартия, услугите за предприятията, животновъдството, производството на захар и горива от растителен вид.

Европейските еколози и защитниците на равнопоставената търговия обясняват, че освен това споразумението, като премахва принципа за предпазливостта, който спомага да се предотвратяват възможни вреди, може да улесни отменянето на някои правила за околната среда, за хранителната сигурност, за хигиената и ще ограничи дигиталната свобода. Някои неправителствени организации в областта на околната среда се опасяват, че в Европа ще се въведе т. нар. хидравлично разбиване за добив на шистов газ и петрол, което предполага използването на опасни за подпочвените води химически вещества.

Но една от основните опасности от споразумението идва от главата за „защита на инвестициите“. Тя може да отвори вратите за искове от милиони евро, представяни от частни компании пред международните арбитражни съдилища (създадени в услуга на международните корпорации) срещу държавите, когато те предприемат някои мерки в полза на обществения интерес, които биха „намалили печалбите на чуждите инвеститори“. В случая това засяга суверенитета на държавите и правото им да упражняват политика в полза на своите граждани. В това споразумение гражданите не съществуват, има само потребители и те принадлежат на частните компании, които контролират пазарите.

Предизвикателството е огромно. И гражданската воля да се спре това споразумение не трябва да е по-малка.

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

1.0-литровият EcoBoost на Ford отново е световен двигател на годината

| от chronicle.bg |

1.0 EcoBoost на Ford бе избран за Световен двигател на 2017 година в категорията „Най-добър двигател до 1.0 литър“ за шести пореден път, което означава, че малкият и мощен 3-цилиндров бензинов агрегат остава ненадминат в категорията си от представянето му през 2012 г.

Журито похвали комбинацията от динамика, икономичност и технологии. 1.0-литровият EcoBoost вече притежава общо 10 награди за Световен двигател на годината, включително три пъти за цялостен победител и веднъж за най-добър нов двигател.

Наличен със 100, 125 и 140 к.с., 1.0-литровият EcoBoost на Ford задвижва един от пет нови автомобила Ford, продадени в Европа, включително две от пет коли Fiesta. Бензиновите EcoBoost двигатели на Ford с обем до 3.5 литра осигуряват мощност и икономичност на автомобилите Ford по целия свят, от компактната нова Fiesta до лекотоварната гама Transit, както и спортните Ford Performance коли – Focus RS и суперавтомобила Ford GT.

Икономичният 3-цилиндров 1.0-литров EcoBoost бе избран за „Най-добър двигател до 1.0 литър“ от жури, съставено от 58 автомобилни журналиста от 31 страни. Представен за първи път във Ford Focus през 2012 г., иновативният двигател продължава да господства в сегмента си, въпреки растящата конкуренция в категорията, популярна сред поребителите и важна за автомобилните производители. Тази година в категорията до 1 литър се състезават 35 двигателя – 9 повече от дебютната за 1.0-литровия EcoBoost година.

1.0-литровият EcoBoost двигател с иновативна технология за деактивиране на един от цилиндрите, от началото на 2018 г. ще осигурява намалени експлоатационни разходи за клиентите с автоматичното изключване на единия от цилиндрите на двигателя, когато пълната мощност не е необходима, като движение по инерция или с постоянна скорост.

Като пример за напредналите технологии, които позволяват на Ford да осигурява избор от задвижване с ефективните си бензинови, дизелови и електрически двигатели, технологията може да изключва и включва единия цилиндър за 14 милисекунди – 20 пъти по-бързо от мигването на око – без компромис с мощността и рефинираността.

 
 

Вижте победителя в Eco Drive Bulgaria 2017

| от chronicle.bg |

Между 16 и 18 юни се проведе второто по рода си състезание Eco drive България 2017г. В организираното събитие се включиха 30 участници, които в екипи от по 2 човека, управляваха общо 15 автомобила. Според регламента победител във всяка една от категориите стана този, който е изразходил най-малко Енергия (гориво в литри или ел.енергия) спрямо теглото на конкретния автомобил.

Автомобилите бяха разделени на следните групи:

1. Автомобили с алтернативни горива- пропан- бутан или метан.
2. Електромобили и хибридни автомобили.
3. Автомобили с конвенционални горива- бензин или дизел.

Участниците преминаха за три дни маршрута от около 550 км от София до Арбанаси, Арбанаси – Пловдив, Пловдив – София.

След края на състезанието техническата комисия окончателно премери разхода на автомобилите за целия пробег. С най-добър разход и за най-икономичен автомобил беше обявен електрическият КИА Соул, който измина 554 км със завиден разход от 6.91л за целия пробег. КИА Соул получи наградата за най-екологичен и икономичен автомобил.

Соул бе представен от Киа Моторс през април 2015 като първият корейски изцяло електрически модел с нулево ниво на вредни емисии. От няколко месеца на пазара е усъвършенствана версия на модела – Батерията на KIA Soul EV 2018 e с увеличена енергийна плътност и капацитет за съхранение на енергия, което резултира в 18% по-голям пробег до 250 км с едно зареждане. В допълнение за по-добра ефективност, моделът е оптимизиран с аеродинамична предна решетка и подобрена регенеративна спирачна система.

През 2015г. стартира и пилотният проект на компанията Yellow Taxi с КИА Соул, който в момента оперира като първото редовно електрическо такси в София. От Yellow планират увеличаване на елелектромобилния си автопарк.

Част от зелената политика на КИА Моторс България е изграждането на мрежа от електростанции на територията на страната. Към момента електростанции с безплатен заряд са монтирани пред търговско-сервизния комплекс на КИА в София, Таксиметрова компания Йелоу 333, България Мол, Булстрад АД – централен офис, централния офис на Дарик радио и Националният дворец на културата (НДК).