Опасните централи на Европа

| от |

В Европа расте опасността от сериозна атомна авария, предупреждават експерти на „Грийнпийс“ и настояват за спешни мерки по защита на населението, предава Дойче веле. Кои са поводите за тяхното безпокойство?

Sala-de-control-central-nuclear-de-Garona

Атомните електроцентрали в Европа са на средна възраст от 29 години. В своя студия, екологичната организация „Грийнпийс“ предупреждава за опасностите от застарелите съоръжения и настоява за спешни мерки. В ЕС, Швейцария и Украйна в момента има общо 151 действащи атомни централи – 66 от реакторите са на повече от 30 години, а 25 – на повече от 35 години. „Като се има предвид, че проектното време за експлоатация на реакторите е ограничено до 30 години, става ясно, че вече са преминати границите на допустимото“, предупреждава експертът на „Грийнпийс“ Тобиас Ридел.

Според студията, поръчана от екологичната организация, опасността от атомна катастрофа расте по различни причини: в редица страни има планове за удължаване на срока на експлоатация на атомните централи над първоначално предвидения, както и за по-голямо производство на електроенергия. Повишените натоварвания на реакторите обаче, в комбинация със застаряването им, увеличават потенциалните заплахи.

Комбинация от рискове

Проблемите на старите съоръжения се дължат от една страна на материалното износване на компонентите, системите и сградите, а от друга – на моралното остаряване на техниката и на концепциите за ползването й. Така например в миналото са били поставяни по-занижени изисквания за сигурност от днешните. По този начин по-старите атомни централи са по-зле обезопасени срещу наводнения, земетресения и катастофи със самолети, обяснява Симоне Мор от Института за екология в Дармщат, която е съавтор на студията. „Всички споменати аспекти водят до прогресивно намаляване на нивото на сигурност на по-старите реактори в Европа“, казва тя.

Според издателя на годишния „World Nuclear Industry Status Report“ Майкъл Шнайдер, към всичко това се добавя и един допълнителен риск, наречен от него „недостиг на квалифицирани кадри“: Най-голямото в света дружество, което експлоатира атомни съоръжения, е френското Électricité de France. „Само в рамките на около 5 години то ще трябва да подмени близо половината от обслужващия персонал на атомните си централи. Тази значителна загуба на професионални познания би могла да се окаже сериозен проблем в случай на аварии, твърди Шнайдер.

Според „Грийнпиис“ засега нито политиката и атомният надзор, нито компаниите, които експлоатират атомните съоръжения реагират адекватно на растящите опасности. Проблематично е също и това, че операторите на съоръженията носят твърде ограничена отговорност в случай на аварии. Експертите настояват компаниите-оператори, както и доставчиците в бъдеще да носят целия осигурителен риск, за да не се прехвърля той върху държавата и данъкоплатците, каквато е сегашната практика.

Подобна промяна би намалила изкуствено създадените конкурентни предимства за атомната енергия, а и би създала по-значителни стимули за намаляването на рисковете от атомната енергия. Това пък не само ще даде възможност за по-високи обезщетения на жертвите от атомни аварии, но и ще оказва важно „превантивно“ въздействие, пишат експертите на „Грийнпийс“.

Колективна отговорност на европейските оператори

За да се намалят рисковете по сигурността, авторите на студията предлагат да се въведе колективна система за отговорност на компаниите-оператори на централи. „Пренасянето на неограничената отговорност върху операторите в цяла Европа би ги мотивирало допълнително да се контролират взаимно“, се казва в документа.

С оглед на нарастващите рискове, „Грийнпийс“ изразява сериозна загриженост и настоява за спешни мерки: освен бързото преминаване към възобновяеми енергийни източници, става дума и за незабавното изключване на онези реактори, които са в експлоатация по-дълго от предварително предвидения срок. Освен това „Грийнпийс“ апелира за въвеждане на „пълна прозрачност“ и „включване на обществеността в процесите по взимане на решения“.

Едновременно със студията на Грийнпиис, беше публикувано и проучване на Германския съюз за опазване на околната среда и природата (BUND). Според изчисленията на Техническия университет във Виена и Фондацията „Право на екологична енергия“ във Вюрцбург, до 2030 година Европа би могла напълно да се откаже от атомната енергия. Това, според експертите, би подкрепило изпълнението на амбициозните цели по опазването на световния климат.

 

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!

 
 

Запознайте се с новите слушалки Beoplay E4

| от chronicle.bg |

Датската луксозна марка Bang&Olufsen разширява портфолиото си с още един продукт – слушалките Beoplay E4.

Те са от ново поколение и разполагат с по-добра функция за изолиране на външния шум (ANC), като блокират звук с до 15 dB по-ниска честота спрямо предишната ANC технология на Beoplay H3. По този начин слушателят трудно би чул дори ако самолет прелети над него.

Благодарение на т.нар. режим на прозрачност (transparency mode) само с един бърз жест пък може едновременно да изключите както шумоизолиращата функция, така и музиката, и да се върнете в обкръжението си.

2017_03_E4_Black_2

Новите Beoplay E4 са с подобрен дизайн. Батерията им е тънка, с полимерна повърхност, която осигурява по-голяма тактилност и издръжливост. Преработен е и дизайнът на устройството за управление на музиката, така че да се постигне по-лесно и интуитивно потребителско преживяване. Слушалките са изработени от лек алуминий, което ги прави изключително здрави и устойчиви на надраскване. В същото време са и изключително леки – общото им тегло е 50g.

Иновативните Beoplay E4 се предлагат в черен цвят и на цена от 249 евро. Очаква се през юли да пристигнат в шоурума на Bang&Olufsen – на ул. „Оборище“ 10 в София.