Обстоен анализ на Големия мач от неделя

| от |

Днес реших да направя анализ на мача, защото според мен си струва повече от ежеседмичния обзор на кръга.

Само ще вметна няколко приказки за ФА Къп:

Както очаквах Арсенал доста се поозориха срещу възпитаниците на моя любимец от близкото минало Уве Рьозлер. На Арсен му припари под краката и за малко да запише нулев сезон, но все пак ще имат шанс да вземат така желаната купа срещу Хъл, които направиха голов трилър срещу Остриетата. Знаех си, че няма да се дадат лесно, но все пак класата на Висшата Лига срещу долната половина от третия ешелон си каза думата. И така очаквам вълнуващ финал на Уембли другия месец.

Сега да си дойдем на думата:

Чудя се как да започна, може би с това, че гледах мача с един приятел фен на Пул в една пицария. Беше забавно, определено.

Liverpool

Та, не бях наблюдавал скоро такъв мач: беше изключителен и уникален в няколко направления. Първото е, че това бе сигурно най-интересния и качествен двубой за сезона; второто – за пръв път до момента някой повежда на Сити с 2-0 и в същия момент обръщаме мача по брилянтен начин. Третото е, че и двамата треньори направих някои груби грешки, които им костваха или щяха да костват поне на Роджърс сериозни негативи.

3522031329

Ще започна с домакините, които като победители заслужават първо внимание. Схемата, която беше подбрал северноирландеца не беше изненада за никого, но настроението, с което започнаха Червените им осигури комфортен аванс като не бива да забравяме и уникалната атмосфера по трибуните. Играчът на мача Стърлинг причиняваше много сериозни главоболия на защитата по крилото и той беше с основен принос за девете попадения преди почивката. Основната грешка, която допусна Брендън Роджърс е, че доста късно осъзна, че нещата отиват на зле и чак тогава пусна Алън, което за малко не му костваше и загубата. Суарес и Стъридж не бяха познатата заплаха и само късмета и приноса на останалите спомогна никой да не забележи на пръв поглед „липсата“ им.

steven-gerrard-edin-dzeko-liverpool-manchester-city_3120214

Що се отнася за Небесносините не мога да не започна с тактиката на Пелегрини. Напълно съм съгласен със схемата, с която започнаха Сити, но не и с някои от изпълнителите. Чилиецът допусна три основни грешки, поради които отборът загуби, поне за мен.

1) трябваше да започне с Милнър, без никакво съмнение щеше да се справи по-добре от Навас в този мач.

2) Лескот вместо Компани – след като е било ясно, че капитанът не е бил 100 % готов, според мен трябваше да не рискува и последствията ги видяхме всички. Може би, не, определено най-слабият му мач откакто играе за Сити беше този!!! Виновен и за трите гола, без абсолютно никакво съмнение. Допусна доста елементарно да бъде финтиран от Стърлинг, Харт също не се намеси по най-добрия начин; изпусна си човека за втория гол и нямаше никой на далечната греда – груба грешка на цялата защита и особено последния гол беше не просто забранено да бърка, а задължително да изчисти топката, което не направи. Да, всички имат такива дни, но точно в този мач не трябваше да се допускат такива грешки. Защото, ако Демикелис беше сбъркал дори само за третия гол щеше да бъде разпнат, сигурен съм. Но това е нашият капитан и сме длъжни да му простим.

article-2518261-19D8F0C100000578-113_634x386

3) Последната, но не по важност грешка е, че не пусна Хави Гарсия титуляр. Признавам, че не съм от най-големите фенове на испанеца, но определено върши работа като дефанзивен полузащитник. Нещо, което Яя от известно време не успява да прави, а Фернандиньо беше най-слабият в този мач. Вината не е изцяло негова, защото той не е типичният играч, който ни е нужен там, особено вчера. Един Де Йонг ми липсваше неимоверно много примерно.

Другото нещо, което много ме озадачи, че не можахме да започнем мача както трябва. Защото много добре би трябвало да знае и Пелегрини, както и играчите, че Ливърпул ще хвърлят всичко в началото и точно там ни пробиха. Но за щастие след втория гол овладяхме топката и до края на полувремето можеше и трябваше да вкараме гол. След почивката Сити бяха пълни господари на терена и за мен ключовият момент беше, когато Агуеро се откъсна…останалото го знаете. Сетих се за мача с Тотнъм отпреди две години и точно това се случи, както се опасявах. Имаше още един ключов момент в самия край, когато беше дадено петминутно продължение. Казах си, че това е нашето време и в интерес на истината не бяхме далеч от гола. За жалост съдиите не видяха явната игра с ръка на Шкъртел и поне за мен вече никой не трябва да плаче, че Ливърпул били ощетени за разлика от Сити. А, и да не забравяме нарисувания червен картон на комика Суарес, който заслужава главна роля в някой спектакъл. Що се отнася до картона на Хендерсън, ако имаше розов и него щях да го вдигна. Безумно, ненужно, селско и непрофесионално влизане, можеше да му счупи крака на Насри и това щеше да е повече.

390257_heroa

Къде беше спечелен или загубен двубоят? Без съмнение в центъра, където въпреки петимата в синьо, червените направиха така, че това да не си личи. Просто се губеше линията между опорните халфове и защитата, където трябва да се работи, ако искат Гражданите да имат шанс за титлата. А тя в момента е доста далеч, но в същото време може да се доближи, ако разбира се Сити съумеят да спечелят всичките си срещи, без изключение и да разчитат на грешки.

Защото, както каза Пелегрини, ако Ливърпул спечелят 13-14 поредни победи то тогава напълно ще заслужават да вдигнат короната. Ако ли не, Сити може да го направят.

Разбира се, Челси чакат в засада и могат да объркат сметките на другите, но така или иначе ни очакват доста вълнуващи седмици до края на Висшата Лига. А дали може да се повтори последния ден от 2012? Определено да, защо не :)

Станислав Рангелов

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.