Обществото на независимите театрални критици обяви годишната си награда

| от |

G7Моноспектакълът „Глас“ на Драматичен театър Пловдив е носителят на традиционната годишна награда на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за 2013-а.

Постановката е отличена  за „впечатляващата хармония между дълбокия текст на Елена Алексиева, деликатната и разбираща режисура на Калин Ангелов и изящния, безкомпромисен стил, за съчетания с горчива самоирония драматизъм и заразителното жизнелюбие на актрисата Ивана Папазова“.

ОНТК не за първи път отличава спектакъл заради единството и равнопоставеността на всички негови компоненти. През 2007-а то награди „Малка пиеса за детска стая“ в лицето на неговите създатели за „артистизма, изяществото и нежността на спектакъла“, а през 2009 г. – „Козата, или коя е Силвия“ за „високата професионална мярка, която налага в българския театър, за безкомпромисното триединство на текст, режисура и актьорско изпълнение и за катарзисното въздействие на спектакъла”.

Годишната награда на ОНТК се връчва за осми път след неговото създаване през 2006 г. Тя няма предварително определени категории, а нейният брой и дефиниция са различни през годините. Отличието е символично – грамота, изработена безвъзмездно от сценографа Антония Попова. Чрез него група оперативни критици, сред които Аве Иванова, Аглика Олтеан, Анелия Янева (председател), Елена Пенева, Елица Матеева, Ирина Гигова, ст.н.с. Светлана Байчинска, Светлана Панчева, Никола Вандов, проф. Калина Стефанова и др. обръщат внимание върху най-значимите факти и събития, случили се в нашия театър през годината.

Досега носители на наградата са били режисьорите Явор Гърдев (два пъти – през 2006 г. и 2009 г.), Теди Москов (2010) и Маргарита Младенова (2011); актрисите Снежина Петрова (2006), Мимоза Базова (2008), Мая Новоселска (2011) и Светлана Янчева (2012) и ДКТ „Константин Величков“, Пазарджик  (2008).

За спектакъла:
„Монопиесата на Елена Алексиева „Глас“ (ДТ-Пловдив, режисьор Калин Ангелов) говори за гения в изкуството (оперната прима Мария Калас); за таланта, на когото не достига само една крачка до гениалното (двойничката на Калас и нереализирана нейна дубльорка Виктория Глас); за самотата и изолацията, на която се обричат посветените на велика творческа цел. В един ту вмислен, ту препускащ кресчендо, ту потъващ в дълги паузи монолог актрисата Ивана Папазова (постигната е поразителна прилика с Калас) преброжда живота на родената в бедност Виктория Непомук, която обаче е одарена с божествен глас, достоен да се мери с този на великата Калас и затова е обречена на мълчание като дубльорка зад кулисите, така и недочакала звездния си миг. Едва след смъртта на примата получава последен шанс да пее, но пред американски туристи и то не заради дарованието си, а заради приликата с Калас.“ (Анелия Янева, Портал Култура)

„Какъв изящен спектакъл! В него има от всичко онова, без което няма театър. Има пиеса, дълбочините на която се откриват при всяко ново вчитане в нея. Има режисьор, който деликатно и внимателно се вглежда и в текста, и в актьора, а не само в себе си. И Ивана Папазова, която очевидно празнично съзнава, че такъв шанс рядко каца на рамото на актьора, че е достатъчно умна, зряла и с облекчаващо чувство за хумор, за да види връзките между собствената си творческа биография и биографията на персонажа си.“ (Никола Вандов, в. „Култура“)

„Ако с години си бил в плен на предизвикателството да „играеш“ някой друг, дали накрая ще ти останат сили да се върнеш към себе си? Героинята на писателката Елена Алексиева в моноспектакъла „Глас“ е точно в епицентъра на тази дилема. Режисьор на постановката е Калин Ангелов, а в ролята на оперната певица Виктория Глас блести примата на пловдивската трупа Ивана Папазова. Глас във версията на Алексиева и Папазова е дубльорка на великата Мария Калас. Но не обикновена дубльорка, а „двойник“, който трябва да замести дивата, ако някога гласът й изневери, запазвайки при това илюзията за публиката ненакърнена. Вики Глас е направила най-мъчителната стъпка за един артист – зачеркнала е собственото си его, обрекла се е на пълна анонимност в името на изкуството. Великолепна певица, нейната драма е, че Бог много й е дал, но може би не й е дал достатъчно, за да е Калас, от което произтичат – според определението на Джордж Стайнър – „терзанията на надарения пред лицето на гения“, на Салиери пред Моцарт. Ивана Папазова е истинска в дилемата на артиста, а тънката й самоирония омекотява и най-драматичните ноти в тази фикция.“ (Ирина Гигова, в. „Новинар“)

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.

 
 

Френска фитнес блогърка загина при нелеп инцидент

| от chronicle.bg |

Ребека Бюргер, френска фитнес блогърка, загина при нелеп инцидент, след като диспенсър за бита сметана избухна в гърдите й.

Ребека има 160 000 последователи в Инстаграм и над 55 000 във Фейсбук. Тя е починала през уикенда. Местни издания посочват, че тя е получила инфаркт след инцидента, въпреки че при нея е имало лекари.

Семейството съобщи за смъртта й онлайн, определяйки я като „битов инцидент“. В профила й в Инстаграм се появи предупреждение за дефектните опаковки на битата сметана с обяснение, че именно това е предизвикало смъртта й.

Принципът, на който работят диспенсърите за бита сметана е следният – те изстрелват газ в метална капсула, която поддържа налягането високо. От години френска група за правата на потребителите предупреждава за дефект с връзките на газовите капсули и опасността да се счупят и изстрелят с висока скорост. Заради серия инциденти с такива диспенсъри френската служба за права на потребителите издаде предупреждение, в което посочва, че такива инциденти има от 2010 година насам. Властите предупреждават, че дори след години употреба, тези флакони могат да направят проблем.  

Collation du jour : shaker whey vanille glacé @womensbest.fr

Публикация, споделена от Rebecca Burger (@rebeccablikes) на