Обществото на независимите театрални критици обяви годишната си награда

| от |

G7Моноспектакълът „Глас“ на Драматичен театър Пловдив е носителят на традиционната годишна награда на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за 2013-а.

Постановката е отличена  за „впечатляващата хармония между дълбокия текст на Елена Алексиева, деликатната и разбираща режисура на Калин Ангелов и изящния, безкомпромисен стил, за съчетания с горчива самоирония драматизъм и заразителното жизнелюбие на актрисата Ивана Папазова“.

ОНТК не за първи път отличава спектакъл заради единството и равнопоставеността на всички негови компоненти. През 2007-а то награди „Малка пиеса за детска стая“ в лицето на неговите създатели за „артистизма, изяществото и нежността на спектакъла“, а през 2009 г. – „Козата, или коя е Силвия“ за „високата професионална мярка, която налага в българския театър, за безкомпромисното триединство на текст, режисура и актьорско изпълнение и за катарзисното въздействие на спектакъла”.

Годишната награда на ОНТК се връчва за осми път след неговото създаване през 2006 г. Тя няма предварително определени категории, а нейният брой и дефиниция са различни през годините. Отличието е символично – грамота, изработена безвъзмездно от сценографа Антония Попова. Чрез него група оперативни критици, сред които Аве Иванова, Аглика Олтеан, Анелия Янева (председател), Елена Пенева, Елица Матеева, Ирина Гигова, ст.н.с. Светлана Байчинска, Светлана Панчева, Никола Вандов, проф. Калина Стефанова и др. обръщат внимание върху най-значимите факти и събития, случили се в нашия театър през годината.

Досега носители на наградата са били режисьорите Явор Гърдев (два пъти – през 2006 г. и 2009 г.), Теди Москов (2010) и Маргарита Младенова (2011); актрисите Снежина Петрова (2006), Мимоза Базова (2008), Мая Новоселска (2011) и Светлана Янчева (2012) и ДКТ „Константин Величков“, Пазарджик  (2008).

За спектакъла:
„Монопиесата на Елена Алексиева „Глас“ (ДТ-Пловдив, режисьор Калин Ангелов) говори за гения в изкуството (оперната прима Мария Калас); за таланта, на когото не достига само една крачка до гениалното (двойничката на Калас и нереализирана нейна дубльорка Виктория Глас); за самотата и изолацията, на която се обричат посветените на велика творческа цел. В един ту вмислен, ту препускащ кресчендо, ту потъващ в дълги паузи монолог актрисата Ивана Папазова (постигната е поразителна прилика с Калас) преброжда живота на родената в бедност Виктория Непомук, която обаче е одарена с божествен глас, достоен да се мери с този на великата Калас и затова е обречена на мълчание като дубльорка зад кулисите, така и недочакала звездния си миг. Едва след смъртта на примата получава последен шанс да пее, но пред американски туристи и то не заради дарованието си, а заради приликата с Калас.“ (Анелия Янева, Портал Култура)

„Какъв изящен спектакъл! В него има от всичко онова, без което няма театър. Има пиеса, дълбочините на която се откриват при всяко ново вчитане в нея. Има режисьор, който деликатно и внимателно се вглежда и в текста, и в актьора, а не само в себе си. И Ивана Папазова, която очевидно празнично съзнава, че такъв шанс рядко каца на рамото на актьора, че е достатъчно умна, зряла и с облекчаващо чувство за хумор, за да види връзките между собствената си творческа биография и биографията на персонажа си.“ (Никола Вандов, в. „Култура“)

„Ако с години си бил в плен на предизвикателството да „играеш“ някой друг, дали накрая ще ти останат сили да се върнеш към себе си? Героинята на писателката Елена Алексиева в моноспектакъла „Глас“ е точно в епицентъра на тази дилема. Режисьор на постановката е Калин Ангелов, а в ролята на оперната певица Виктория Глас блести примата на пловдивската трупа Ивана Папазова. Глас във версията на Алексиева и Папазова е дубльорка на великата Мария Калас. Но не обикновена дубльорка, а „двойник“, който трябва да замести дивата, ако някога гласът й изневери, запазвайки при това илюзията за публиката ненакърнена. Вики Глас е направила най-мъчителната стъпка за един артист – зачеркнала е собственото си его, обрекла се е на пълна анонимност в името на изкуството. Великолепна певица, нейната драма е, че Бог много й е дал, но може би не й е дал достатъчно, за да е Калас, от което произтичат – според определението на Джордж Стайнър – „терзанията на надарения пред лицето на гения“, на Салиери пред Моцарт. Ивана Папазова е истинска в дилемата на артиста, а тънката й самоирония омекотява и най-драматичните ноти в тази фикция.“ (Ирина Гигова, в. „Новинар“)

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.