Обещаният нов път

| от |

Кристиела Симеонова

Комисията на Юнкер започва работа с амбициозни планове за следващите 5 години. Дали ще останат само на думи?

В събота новата Европейска комисия официално встъпи в длъжност. Днес започва същинската й работа. Новото начало винаги вдъхва живот и на позамрелите надежди. Новият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер даде големи заявки за промяна. Безспорно, нелека ще е работата на екипа му, предвид наследството, което му остави след два мандата начело на изпълнителния орган на Евросъюза Жозе Мануел Барозу. Неговият дежурен отговор на всяко предизвикателство, пред което се изправяше ЕС, бе „Повече Европа“, и по ирония на съдбата след края на последния му мандат тази мантра все по-малко се нрави на европейските граждани. Наследникът му пък определи своя тим като Комисия на последния шанс – промяна е нужна сега и това е последният шанс да се „поправи“ ЕС. Свръхамбициозна задача, чийто резултат тръпнем в очакване да видим и усетим…

Наследството „Барозу“

На изпроводяк Жозе Барозу определи двата си мандата начело на ЕК като „изключителни“, с големи трудности, но и твърде важни в политически план, а и за него лично. Вторият му мандат бе белязан от икономическата криза и затягането на коланите. В интервю за Европарламента Барозу защити дейността си, като подчерта, че кризата в последните години не е причинена от ЕС, а от безотговорното поведение на финансовите пазари и на определени страни. И макар да изтъква гордостта си, че ЕС намери изход от кризата, създавайки спасителен финансов фонд, затягайки финансовите регулации и стартирайки създаването на Европейския банков съюз, то сметката бе на чужд гръб – европейските граждани понесоха това, което банките и някои страни, следвайки неправилната политика, надробиха. Резултатът от неистовите усилия за спасяването на „свещената крава“ евро го виждаме и днес по улиците на европейските градове – милиони хора в трудоспособна възраст са без работа, безработицата сред младежите достига безпрецедентни нива, особено в някои страни, още повече се разтваря ножицата бедни-богати, масовото недоволство се изразява спорадично чрез многохилядни протести, които в Гърция пък се превърнаха в национален спорт. Да не забравяме и назначената от Международния валутен фонд шокова терапия, която причини гореизброените последствия.
Никак не е пресилено да се каже, че по време на ръководството на Барозу бяха потъпкани основните идеали на Европа – икономически и социален прогрес, както казва и Патрик льо Ярик – заместник-председател на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица в Европарламента.
Наред с подписването на Лисабонския договор, чиято основна цел бе реформиране на политическата система на ЕС, безспорно Барозу трябва да се чувства горд, тъй като по време на втория му мандат през 2012 г. Европейският съюз получи Нобеловата награда за мир заради ролята на общността в превръщането на голяма част от Европа от континент на войната в континент на мира. Заслужено, обаче в същото време при невоенно положение все повече хора разчитат на благотворителни организации за задоволяване на основните си нужди. През 2013 г. Международният комитет на Червения кръст алармира, че мащабът на раздаването на храна в ЕС е на най-високото си ниво от края на Втората световна война. Никой не иска войни, но все пак и хляб трябва, за да живее човек. Да не говорим за други материални блага. А в същото време европейските богаташи се увеличават…
По време на първия мандат на Барозу и ние се присъединихме към ЕС. Ето какво каза той на прощалната си пресконференция: „Ако държавите, които напоследък се присъединиха към ЕС, бяха останали извън него, днес може би нямаше да говорим само за Украйна, но вероятно и за България или за държавите от Прибалтика.“ Въпрос, върху който можем дълго да спорим, както и за реалните причини за положението в Украйна и факта, че ЕС ще й плаща дълговете. Очевидно Съюзът се е уморил от разширяването – дали не се е поучил именно от драмата с Украйна, и редица страни ще останат на прага. Промененият ресор от еврокомисар по разширяването на комисар по преговорите за разширяване го доказва на практика.
Е, Барозу поне каза няколко ласкави думи за нас и северните ни съседи: „Нека кажа съвсем честно – проблемите, които имахме около разширяването, не бяха заради България и Румъния ни най-малко. Не България и Румъния причиниха проблемите, пред които се изправихме. Проблемите бяха по-сложни и едно от най-важните неща бе да покажем, че е възможно ЕС да работи с 28 държави и с повече занапред.“

Предизвикателствата

Немалко и нелеки са предизвикателствата, пред които се изправя радетелят за европейска интеграция Жан-Клод Юнкер, който не е долюбван особено от германския канцлер Ангела Меркел, която го подкрепи за поста единствено и само за да се спазят промените в Лисабонския договор, а именно – гласът на гражданите има реално значение при избора на ръководител на ЕК. Още при съставянето на екипа си, който предизвика немалко изненади, Юнкер показа, че е човек на баланса и компромиса. Изборът на вицепрезиденти и от т.нар. новоприсъединили се страни цели да промени отношението към тях като нови членове. А и да не забравяме, че новият председател на Европейския съвет е бившият премиер на Полша, което може да се разчете като силен сигнал, че разграничаването между стари и нови страни е приключило. Поемането на ключови финансови ресори от представители на Франция и Великобритания също не е за подценяване. Макар веднага да се породиха асоциациите, че Юнкер назначава лисици да вардят кокошарника. Бившият финансов министър на Франция, която постоянно получава порицания от ЕК, че не спазва бюджетна дисциплина и дългът й надхвърля допустимия, е еврокомисар по икономическите въпроси. А британецът Джонатан Хил, известен с близките си връзки с Лондонското сити, ще отговаря за финансовите услуги и капиталовите пазари.
Именно тези двама кандидати бяха сред онези, които трудно получиха одобрението на Европарламента. Кой заради съмнение за липса на достатъчна компетентност, кой заради съмнения за конфликт на интереси. Да се надяваме, че новата структура на ЕК със седемте вицепрезиденти с богато портфолио, сред чиито задачи е и съблюдаването на работата на останалите еврокомисари, ще изиграе своята положителна роля и няма да се допуснат неправилните хора да взимат решения, касаещи милиони европейски граждани.
Невинаги верният отговор е „Повече Европа“. И това бе многократно доказано – нарастващият евроскептицизъм показва, че това не е правилният отговор. Европейският парламент е залят с представители, които искат да замразят по-нататъшната евроинтеграция или дори да я върнат назад. Европейските граждани не вярват в брюкселската бюрокрация и се отдалечават все повече от идеята за обединена Европа. А след като финансовата криза се настани трайно на Стария континент, мнозинството от тях свързват Европа много повече с икономиите, отколкото с възможностите, които този съюз предоставя. Юнкер иска да промени това, иска да направи Европа отново свързана и значима за европейския гражданин, да покаже, че тя е необходима и участва във всекидневния живот на всеки един от нас, а не е само една огромна бюрократична машина!
Давайки заявка да е верен последовател на идола си Жак Делор, Юнкер се зарече да спазва значителна дистанция от държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС.
През следващите пет години Юнкер и неговият тим трябва да се фокусират върху стимулирането на изпадналата в застой икономика на Европа и затова си поставиха амбициозната задача – до Коледа да представят инвестиционен план за 300 млрд. евро. Юнкер не споделя позицията на германската канцлерка Ангела Меркел за налагане на политика на икономии: „Не може да се очаква ръст от икономики, в които не се инвестира. Икономики без ръст не са в състояние да създават заетост. Тази инвестиционна програма е моя амбиция и искам ясно да заявя, че ще се провалят всички опити да бъда отклонен от това начинание. Ще действам и ще го постигна.“ Очевидно новият председател на ЕК, поне на думи и за разлика от предшественика си, е готов да влезе в сблъсък с Германия и съюзниците й, които искат стриктно спазване на бюджетните правила. Комисията планира и друга инициатива, която цели подпомагането на компаниите да правят инвестиции, но не само чрез банкови заеми, а и чрез капиталовите пазари.
Новата ЕК трябва да промени и имиграционната политика на ЕС. В обръщение към Европарламента Юнкер заяви, че е необходима по-голяма солидарност между Севера и Юга при справянето с имиграцията, защото тя „не е проблем само на Малта, Италия, Кипър и Гърция, а на цяла Европа“. Дано това не са само политически, изпразнени от намерения за действие приказки, като се има предвид, че Великобритания категорично отказа да участва в операции по издирване и спасяване на имигранти, които предприемат рискованото пътуване от Африка към Европа. На 1 ноември бе задействана операция „Тритон“ на граничната агенция на ЕС „Фронтекс“. Страните членки се договориха в нея да се включат два наблюдателни самолета, три патрулиращи катера и седем екипа от гранични полицаи, които да следят за бежански лодки на 50 км от италианския бряг, след като Рим приключи с операцията „Маре нострум“ поради непосилната й финансова тежест.
И като споменахме Великобритания, тя също е едно от предизвикателствата пред новата ЕК с вечното си недоволство и заканите за напускане на ЕС.
Немалко предизвикателство пред новата ЕК е и външната политика на съюза и по-специално ролята му в украинската криза и отношенията с Русия. Наред с това се нарежда и все по-нарастващата джихадистка заплаха в Ирак и Сирия. Дали новият върховен представител на ЕС, италианката Федерика Могерини, ще съумее да намери подходящия тон към Москва и да затопли охладнелите отношения, които не са от полза за никого? Или ЕС ще прояви за пореден път неблагоразумие, следвайки сляпо политиката, диктувана отвъд Атлантика?
Именно с проблемите с търговското партньорство със САЩ ще се справя новият търговски еврокомисар Сесилия Малмстрьом. Споразумението за търговия и инвестиции среща все по-голям отпор сред европейските граждани, а Юнкер обеща да прегледа внимателно спорния, но централен механизъм, който позволява на корпорации да съдят правителства.
Дадените обещания са повече от хубави, но реализацията им е това, което очакват европейските граждани.

На символична церемония просълзеният Барозу предаде властта на Юнкер

На символична церемония просълзеният Барозу предаде властта на Юнкер

Искам си парите - с този призив протестираха недоволни от действията на банките, които "съсипаха милиони хора", във Валядолид, Испания, която е една от тежко засегнатите от кризата европейски страни. Раздутият банков сектор също е едно от предизвикателствата, пред които ще се изправи новият изпълнителен орган на ЕС

Искам си парите – с този призив протестираха недоволни от действията на банките, които „съсипаха милиони хора“, във Валядолид, Испания, която е една от тежко засегнатите от кризата европейски страни. Раздутият банков сектор също е едно от предизвикателствата, пред които ще се изправи новият изпълнителен орган на ЕС

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари(много при това) на вятъра.

За това се грижат пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Но често става така, че именно хората, които създават историята,  стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек често е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Защото винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на едни от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

Коя е Ариана Гранде?

| от chronicle.bg |

През последните часове името й е сред най-търсените в Google, за съжаление не поради внезапно проявен интерес към творчеството й, а заради трагичния терористичен акт по време на неин концерт в Манчестър, по време на който загинаха 22-ма души и са ранени над 50.

Ариана, чиято публика е предимно от тийнейджъри, започва кариерата си през 2008 в мюзикъла 13 на Бродуей. По-късно играе ролята на Кет Валънтайн в американския ситком Викторично.

Издава три студийни албума. Първият от тях е озаглавен Yours truly  и излиза през 2013 година. Дебютира под номер 1 в американската класация за албуми на списание Билборд , което прави Гранде една от само двете изпълнителки, които са приземили дебютните си албуми под номер 1 това десетилетие. През 2014 певицата издава втория си студиен албум, My Everything, който също успява да се класира на първата позиция в Америка и още няколко други държави. Албумът съдържа няколко хит сингъла, които правят Ариана една от най популярните певици през тази година.

През 2015 тя се впуска в първото си световно турне, за да промотира My Everything и участва като гост звезда в американския сериал на Fox  – Scream Queens. По-късно същата година певицата издава нов сингъл, озаглавен Focus, и втория си коледен албум, наречен Christmas & Chill. Третият ѝ студиен албум Dangerous Woman излиза през 2016 година и достига номер 1 позицията в класациите на 12 държави, някои от които са Великобритания, Австралия, Бразилия, Италия др. Dangerous Woman е първият номер 1 албум на Гранде във Великобритания.

Отличията на певицата включват 3 американски музикални награди, 1 MTV VMA награда, 3 MTV EMA награди и 4 Грами номинации. Всички от трите ѝ студийни албуми са наградени с платинен сертификат от американската асоциация на звукозаписната индустрия. През 2016 списание Time  обявяват Гранде за една от 100-те най-влиятелни личности в света с техия годишен списък.

Певицата е и една от най-следваните знаменитости в социалните мрежи, притежавайки вторият най-следван Instagram акаунт.

Тя следва Кабала, учейки го от 12-годишна и вярва, че ако си добър към другите, ще ти се случат добри неща.

На 10-годишна възраст Ариана е съ-основател на младежката певческа група с цел благотворителност. През 2009 представя и препродава музика и танци за благотворителност заедно с брат си Франки. След като гледа Blackfish, тя призовава феновете си да спрат подкрепата си към SeaWorld и става веган.

Тя е включена в кампания на списание „17“ през март 2013 заедно с Бриджит Мендлър и Кат Греъм, за да спрат онлайн тормоза. През септември 2014 участва в благотворителност на Stand Up to Cancer, представяйки заглавната песен на своя втори студиен албум My Everything  в чест на дядо си, който е починал от рак през юли 2014. Гранде е приела няколко кучета за домашни любимци и насърчава приемането на бездомен домашен любимец.

Ариана предприема действия в подкрепа на правата на LGBT общността. Тя изоставя католицизма заради Кабала, вярвайки, че църквата има непоносимост към хомосексуалистите, като подкрепя брат си, който също е гей. През май 2015 Майли Сайръс и Ариана представят кавър на Don’t Dream It’s Over в помощ на бездомни LGBT младежи.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.