Обединеното кралство вече няма да е същото

| от |

Повечето от живеещите в Шотландия британски граждани над 16 години казаха „не“ на независимостта по време на историческия референдум.

Това накара в петък премиер- министърът на Шотландия Алекс Салмънд да подаде оставка, въпреки обещанията на главата на правителството в Лондон Дейвид Камерън да предостави увеличени правомощия на четирите съставни народа на Обединеното кралство.

След седмици на интензивно напрежение и понякога ожесточени дебати, лагерът на „не“ спечели като успя да запише 55,3%, докато пълното откъсване на Шотландия получи 44,7% подкрепа. Разликата е сравнително голяма, а участието от 84,6% подсилва „присъдата“, пише АФП.

Този резултат е горчиво разочарование за Алекс Салмънд, който два часа след обявяването на резултата, предизвика изненада сред приятели и политически противници, като обяви предстоящата си оставка през ноември от поста, който заема от 2007 г. насам.

Хвърлянето на кърпата от Салмънд бе посрещнато с учудване в Шотландия, където той успя да вдигне процента на привържениците на независимостта до невъобразими висоти, и в същото време да изтръгне от Уестминстър с прекрасен тактически ход, по-голяма автономия.

Разочарованието му контрастираше с огромното облекчение на британския премиер Дейвид Камерън, поставен в голямо затруднение през тази кампания, и който заложи политическото си бъдеще на раздаване на картите в партия референдумен покер.

Въздишката на облекчение бе чута и от много европейски лидери, които се тревожат за националистическата „зараза“: Брюксел, Париж, Мадрид и извън Европа – във Вашингтон и Пекин. Това стана ясно и от резултатите на Лондонската фондова борса, която приключи сесията с покачване 0,27%, и с лира стерлинг на най-високото ниво спрямо еврото от две години насам. Тя бе чута ясно и от лондонското Сити, докато скоч уиски асоциацията (Scotch Whisky Association SWA) вдигаше чаши за здравето на „стабилността“.

След „не“-то – къде са обещаните подаръци

Магнитудът на политическия земетръс, който разтърси „истеблишмънта на Уестминстър“ и потока на обещания за оставането, предвещава множество афтършокове през следващите месеци.

Дейвид Камерън се появи още в 7 часа сутринта след референдума пред камерите на телевизиите и продължи непрекъснато да изпраща три послания: крайният резултат урежда въпроса за независимостта „за едно поколение напред“; време е за обединение, „за да вървим напред“; обещанията за допълнителни правомощия на шотландците ще бъдат спазени и дори ще се разпрострат върху англичани, уелсци и северноирландци.

Британската преса също изпусна въздишката на облекчението, но се запази от триумфалния тон заради бъдещите конституционни битки.

„Сега не е моментът да триумфираме. Отхвърлянето на отцепването от Шотландия не слага край на британския конституционен дебат. Иска се нова рамка“, пише „Файненшъл таймс“ (Financial Times).

„Сега битката се пренася в Англия“, пише в заглавие „Гардиън“ (Guardian). Според лявоцентристкия ежедневник британската политическа система трябва да бъде променена, за да отчете 45-те процента от шотландските избиратели, които искат независимост.

„Обединението е спасено, но отслабено малко“, констатира „Дейли телеграф“ (Daily Telegraph). „Засега ние трябва да празнуваме резултата от референдума и да се надяваме, че разделенията, родени в кампанията, може да се разтопят бързо, въпреки че може би ще бъде трудно“.

Засега Дейвид Камерън избягна кошмара на разпадането на Обединеното кралство, който го измъчваше. Но в редиците на консерваторите – неговите съпартийци депутати – го обвиниха в лошо регулиране на шотландския референдум, както и за размаха на обещаните следизборни екстри.

Те ще бъдат уточнени в работен доклад към ноември, за да бъдат внесени в парламента през януари, в най-добрия случай.

Разочарованието на „да“

Прескачането на препятствия се усложнява и от политическия календар. Трите традиционни британски партии – консерваторите, либералните демократи и опозиционните лейбъристи, се обединиха в свещен съюз срещу шотландската независимост, но тяхната солидарност може да се изпари с наближаването на парламентарните избори през май следващата година.

На хиляди километри от политическите комбинации, поддръжници на „да“се бяха сринали емоционално в петък, понякога облени в сълзи.

Всъщност едва 4,2 милиона избиратели, живеещи в Шотландия, имаха право да отидат до урните. В останалата част от Обединеното кралство, предимно юнионистка, с очарование и безпокойство следяха спора за бъдещето на този регион, който променя статута си десетина пъти за 1400-годишната си бурна история.

Интересът към референдума бе голям по света. Президентът Барак Обама приветства победата на „не“-отделянето .

В Брюксел лидерите на ЕС не крият безпокойството си от перспективата на „националистическата зараза“, особено за Каталуния и Страната на баските в Испания и затова испанският премиер Мариано Рахой призна, че е „много щастлив“.

„Признавам: резултатът ме облекчава“, каза и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц.

Компанията „Мудис“, която дава експертното си мнение за икономиките, междувременно потвърди в петък кредитния рейтинг на Великобритания („Aa1″), вярвайки, че победата на „не“ на шотландския референдум позволява да се „запази сегашната институционална и бюджетна рамка“ на страната, пише АФП.

А в Глазгоу, където победиха привържениците на независима Шотландия, полицията трябваше да охлажда през нощта срещу събота страстите. Бурните привърженици на победилия флаг и разочарованите си тръгнаха разделени от силите на реда. А кралицата призова към обединение. /БГНЕС

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.