Обама отстъпва от ядрените обещания

| от |

През по-голямата част от последните шест години президентът Барак Обама говореше за работа в посока свят без ядрени оръжия. В момента администрацията инвестира десетки милиарди долари за модернизация и преустройство на американския ядрен арсенал. И след развитие в посока превръщането на ядрения материал в целия свят по-сигурен, сега Обама намалява бюджета за този приоритет. Това е късогледа и разочароваща стъпка.

Покрай това, че заглавията в медиите са доминирани от сблъсъка с Ислямска държава в Ирак и Сирия /ИДИС/, е лесно да се забрави опасността, която ядрените оръжия и ядреният материал продължават да представляват за света. Според „Бюлетин на ядрените учени“ на лице са около 16 300 ядрени оръжия, разположени на 98 места в 14 страни, като по-голямата част от тях са в САЩ и Русия. Има още 25 страни, които имат достатъчно ядрен и радиоактивен материал за създаване на оръжие, като тези материали се държат на стотици места, много от които са уязвими от терористи.

Когато влезе за първи мандат в белия дом Обама имаше ясен поглед за ядрените опасности и беше с амбиции да осъществи целите си за разоръжаване. Неговото най-голямо постижение за контрол беше новият договор СТАРТ с Москва, който имаше за цел до февруари 2018 г. боеготовните ядрени оръжия във всяка от двете страни да бъдат намалени до 1550 от сегашните 2020. Но след като спечели републиканската подкрепа през 2010 г. Обама сключи Фаустовска сделка и обеща да похарчи 84 млрд. долара за модернизиране и подобряване на застаряващия ядрен арсенал през следващите 10 г.. Числото беше с 14 млрд. повече от обичайните 70 млрд. долара за модернизиране.

Сега бюджетната комисия в Конгреса оценява, че плановете на Обама ще струват през следващото десетилетие 355 млрд. долара; други проучвания сочат числото от 1 трилион долара за идните три десетилетия. В този нов списък с мечти са включени 12 нови подводници с ракети с ядрени бойни глави, над 100 нови бомбардировача, 400 ракети с наземно базиране плюс модернизирането на осемте основни завода и лаборатории. Стигна се до скромен дебат сред членовете на Конгреса и в обществото за решението на Обама и Конгреса да бъдат налети милиарди долари в нови ядрени оръжейни системи – въпреки че финансирането за други правителствени програми беше орязано значително.

Не само че това харчене е неразумно и извън възможностите на нацията, но многобройни изследвания на сметната палата описват модернизацията като лошо управлявана. И в наскоро огласена оценка оръжейни експерти от Асоциацията за контрол на въоръженията, Федерацията на американските учени и други определиха като прекомерен плана за модернизация и заявиха, че страната може да съкрати броя на ракетите и бомбардировачите, които ще купува и, въпреки това, ще продължи да разполага със сигурен и боеспособен ядрен арсенал.

По-лошото, което прави правителството е глупав компромис – наливане на пари за модернизация, докато намалява средствата за подобряване на сигурността на ядрените бази в Русия и други страни, където терористи или престъпници могат да протегнат ръцете си към ядрени материали.

Откакто Обама пое хоста, той оказва натиск върху международната общност за подобряване на ядрената сигурност. Резултатът е, че 13 държави унищожиха запасите си от ядрени материали, а 15 други отстраниха или унищожиха част от техните. Само че според експерти от Центъра за наука и международни дела в харвардското Училище за управление предложението на администрацията на Обама за бюджет за 2015 г. ще ореже с 21 % средствата за ядрена сигурност – от 700 на 555 млн. долара. Докато Конгресът възстановява част от парите с временен закон, неговата сила изтича през декември и какво ще стане след това никой не знае.

За късмет 26 сенатори признаха, че такива съкращения на средства са опасни и призоваха към възстановяването им. Защото инвестирането в ядрена сигурност защитава американците повече от неразумното инвестиране в нови ядрени оръжия. /БГНЕС

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.