Обама не обеща нищо

| от |

След продължителни спорове около аферата с АНС, американският президент Барак Обама обяви намеренията си за повече контрол и прозрачност върху тайните служби. Той обаче премълча детайлите и не внесе особено успокоение, пише Дойче веле.

Handout photo showing U.S. President Obama standing with Rice and Power in New York

Барак Обама заклейми подслушването на телефонни разговори и контрола, осъществяван от страна на държавата. Пред Сената той настоя нелегални подслушвания на американски граждани повече да не се извършват. Само че това беше в далечната 2007 година, когато Обама бе обикновен сенатор.

Повечето наблюдатели отбелязват, че именно тази недвусмисленост липсва в очакваната с толкова вълнение сегашна реч на американския президент за реформата в АНС. Анегрет Бендик от Трансатлантическата академия във Вашингтон е на мнението, че Обама се е опитал да намери някаква „златна среда“ между изискванията на националната сигурност и защитата на личните свободи. Тя е убедена, че речта е била насочена изключително към американската публика, която вероятно ще я оцени положително. Синтия Уонг от „Хюмън Райтс Уоч“ също казва, че началото било добро. „Президентът е разбрал, че личната сфера на милиони хора извън САЩ, които са били подслушвани от АНС, трябва да бъде уважавана. Но ние не знаем как ще подходи той към проблема“, казва тя.

Защото Обама така и не даде конкретни обещания. В едночасовата си реч той гарантира защитата на личната сфера на правителствените шефове на съюзническите държави. Но нищо повече, т.е. от думите му излиза, че в Германия единственият човек, който може да се чувства сигурен, е канцлерката Ангела Меркел.

Image: Barack Obama, Angela Merkel

Обама не се задейства навреме

Тим Маурер от фондацията „New America“ има обяснение за сдържаността на Барак Обама: „От една страна той е отговорен за защитата на своята страна и нейните граждани. Към нея спадат и тайните служби, които играят важна роля и трябва да имат възможност да изпълняват своята дейност“, казва той. От друга страна президентът е подложен на силен натиск от страна на правозащитните организации и инернет-доставчиците. Натискът се засили през посрледните месеци, като не на последно място роля за това изигра и случаят Меркел“.

„Някои промени изискват време, но президентът би могъл и без намесата на Конгреса да прекрати веднага събирането на данни от телефонните разговори в САЩ и в чужбина. Жалко, че не го стори“, казва Синтия Уонг от „Хюмън Райтс Уоч“. Анегрет Бендик също смята, че промени за чуждестранните граждани няма да настъпят, въпреки че Обама натовари министъра на правосъдието Ерик Холдър да извърши проверка на тайните служби. „Президентът можеше да предложи „антишпионско“ споразумение с чуждестранните лидери в рамките на НАТО в името на възвръщане на доверието“, отбелязва Анегрет Бендик.

ans

Прозрачност така и не настъпи

Обама продължава да държи на оспорваното събиране на метаданни от телефонните разговори, но от друга страна предвижда засилен контрол върху АНС. В бъдеще агенцията ще може да събира данни само след съдебна проверка. Президентът се наложи над съдиите и пожела в съда да бъдат допуснати адвокати, които да представляват интересите на засегнатите. Подробностите около това решение ще станат известни до края на март. Според Синтия Уонг адвокатите биха могли да внесет повече прозрачност в целия процес. Тук обаче се намесва Конгресът. „Ние ще следим внимателно Конгреса, за да установим дали тези предложения ще бъдат вписани в закона. Тяхното приемане все още не е сигурно“, казва тя.

Фондацията „New America“ потвърждава тезата на „Хюмън Райтс Уоч“, че доказателства за широко прокламираните успехи на АНС няма. Основният извод от наскоро публикувано проучване на фондацията е, че „събирането на метаданни от телефонните разговори няма особено влияние върху борбата срещу тероризма“. В изследването си фондацията установява, че правителството дори често преувеличава ролята на АНС и потенциала на заплахите. Ясно е само, че в редиците на тайните служби няма никаква прозрачност. И последната реч на президента Барак Обама не можа да промени много в това отношение.

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.