Ню Йорк през очите на един таксиметров шофьор (галерия)

| от |

Когато започнал да кара такси, Дейвид Брадфорд знаел, че от неговата гледна точка могат да се получат очарователни снимки.

1

За да си таксиметров шофьор, означава да бъдеш на първия ред на събитията в Ню Йорк. Брадфорд е таксиметров шофьор през последните 20 години, но не работи само това. Всъщност, той е художник от училището за дизайн и илюстрация в Rhode Island.

Брадфорд има фотографска памет и може да рисува без да гледа. Това е било отлична основа за снимки от колата, където няма много време, за да планира природа и пейзажите.

След завършване на колеж, Брадфорд става артистичен директор на „Saks Fifth Avenue“. След 10 години , прекарани там  решил, че иска да започне да създава свое изкуство. Но за да може да си плати сметките е трябвало да започне да кара такси през 1990 година. В началото снима елементи, които по-късно могат да послужат като модели за рисуване. След няколко години започва да снима постоянно докато се вози с таксито из улиците на Ню Йорк. Снимал спонтанно това, което му се стори интересно.

 

2

Брадфорд коментира, че специален ефект за перфектни снимки са снега и дъжда в Ню Йорк. „Има много повече драма, когато са на разположение чадъри и намръщени лица на хората или мокрите им коси“.

Когато влизали пътниците в неговото такси той първо обяснявал на клиентите си, че снима града докато кара. Има и два албума с портфолио, които предлага на клиентите заинтересувани от неговото изкуство. Има и издадени две книги с фотографии. Първата – „Drive by shootings“, която съдържа снимките през прозорците и предното стъкло, вече е разпродадена.

Във втората книга „Back seat book“ съдържа снимки с пътниците на задната седалка. Често се е трудил да снима без да го забележат, за да улови изненадата.

Преди няколко години е престанал да кара такси, за което казва, че е една от най-стресиращите професии в света.

Вижте как изглежда Ню Йорк през очите на този таксиметров шофьор.

3

 
 

Титани на киното и литературата търсят таланти в „Заешка дупка“

| от Кристина Димитрова |

Титани от българското кино и литература се захващат с търсенето на таланти. Те ще преподават творческо писане като част от лекторския състав на новооткритата Академия за творческо писане „Заешка дупка“. Тя отваря врати по идеята на отличената с 6 международни награди актриса от лентата „Безбог“ Ирена Иванова.

„Питат ме защо „Заешка дупка“. Предлагам всеки сам да си отговори на този въпрос и да попътува отвъд реалността, там където властва само въображението. Там ще намери отговора на въпроса. Има едно друго измерение, което си има свой директор и той е писателя и читателя“, описва вижданията си Ирена Иванова.

Творческата академия вече е започнала прием на студенти, които ще бъдат отбрани и разпределени в писателски групи. Специалната селекция от прочути в сферата на киното и литературата български имена е дело на Ирена Иванова.

„Академията освен че е за писане, е творческа, тъй като планувам да добавя и други дисциплини в бъдеще време. Иначе защо не Академия за писане? Мисля, че имаме нужда от това. Събрала съм на едно място едни от най-големите ни имена в литературата, киното, театъра и литературата. Какво по-хубаво от това да се учиш от най-добрите, които да ти помогнат да се качиш по хлъзгавата стълба на успеха. Моята цел е да открием и да реализираме възможно най-много писателски таланти“, разкрива още Ирена Иванова.

Известните кинаджии и писатели ще обучават младите на тънкости писането на проза, поезия, киносценарий, телевизионен сценарий, драматургия и реклама. Сред преподаватели са режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева („Слава“, „Урок“), Ралица Петрова („Безбог“), творческият тандем Мина Милева – Весела Казакова („Звярът е още жив“), режисьорът на сериала „Откраднат живот“ Павел Веснаков, Димитър Коцев-Шошо („Маймуна“), Любен Дилов – син и много други.

Писателите Захари Карабашлиев, Ина Вълчанова, Емануил А Видински, Ангел Игов, Владимир Зарев ще осветяват учениците в тънкостите на добрия роман, а поетите Иван Ланджев, Тома Марков, Петър Чухов ще поведат младите в дебрите на поетичното писане и усещане.

В програмата на академия „Заешка дупка“ са предвидени Поетични Двубои за групата по Поезия, както и подобаващо завършване с открито четене на пиеси – изиграни от професионални актьори. „Заешка дупка“ предвижда и стажове за отличилите се по време на лекциите в телевизии, снимачни екипи и медии.

Академията ще проведе своите обучения в рамките на 3 месеца – в периода 25 септември – 16 декември. Приемът ще продължи до 25-ти август.

 
 

Самостоятелният филм за Хан Соло остана без режисьори

| от chronicle.bg, по БТА |

Фил Лорд и Кристофър Милър няма да режисират самостоятелния филм за Хан Соло от „Междузвездни войни“ поради творчески различия с „Лукасфилм“, съобщи президентът на компанията Катлин Кенеди, цитирана от Асошиейтед прес. Тя добави, че скоро ще бъде избран нов режисьор.

Фил Лорд и Кристофър Милър работиха по продукцията с актьора Олдън Ерънрайх в главна роля от месеци. Други звезди, които ще участват във филма, са Доналд Глоувър, Уди Харелсън, Фийби Уолър-Бридж, Емилия Кларк и Танди Нютън.

„За съжаление възгледите ни не съвпадаха с тези на партньорите ни по проекта. Обикновено не сме фенове на израза „творчески различия“, но веднъж поне това клише е вярно. Гордеем се с невероятната работа на световно ниво, която свършиха нашият екипа и актьорите“, гласи официалният коментар на двамата режисьори.

Филмът за Хан Соло, който все още няма име, ще излезе през май 2018 г.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Заплатата на Гал Гадот за „Wonder Woman“

| от chronicle.bg |

Парите, които Гал Гадот получава за участието си в трите филма на DC, са неочаквано малко.

„Wonder Woman“ е без колебание един от най-големите хитове това лято като има вероятност да влезе в топ 10 на най-печелившите филми за супергерои. Само за първия си уикенд по кината, филмът прави повече от 100 милиона долара в САЩ и 223 милиона долара глобално. До момента филмът е спечелил общо 573 милиона долара.

В същото време обаче заплащането на Гал Гадот не е никак супер. За „Batman V Superman: Dawn of Justice“, „Wonder Woman“ и предстоящия „Justice League“ актрисата ще получи по 300 000 долара на филм. Като се обърнем назад и отбележим огромното значение на Гадот в „Batman V Superman: Dawn of Justice“, както и вече споменатия успех на „Wonder woman“, заплатата й е по-скоро в долния край на очакванията.

Да, 300 000 бройки от която и да е основна световна валута са много пари сами по себе си. Но леко бледнеят, когато ги сравним с 14-те милиона долара, които Хенри Кавил за ролята си на Кларк Кент/Супермен в „Man of Steel“. Още повече, най-голямата роля на Кавил допреди да подпише за Супермен, е в „Immortals“ от 2011 година. Най-голямата роля на Гадот е в поредицата „Fast and Furious“.

 

Някой може да предположи, че ниската заплата на Гадот се дължи факта, че Кавил играе главна роля в „Man of Steel“, а Гал – поддържаща в „Batman V Superman“. Или просто на отношението на Холивуд към жените. И двете твърдения са грешни. За ролята си в „Captain America: The First Avenger“ Крис Еванс  също получава 300 000 долара. Всъщност мнозина от авенджърите получават по 200 000 долара, докато Робърт Дауни Джуниър взима 50 милиона за ролята на Тони Старк/Железният човек.

Явно както навсякъде, така и в Холивуд всичко е до това как човек се договоря. Добрата новина за Гадот е че и тя, както Робърт Дауни, вече е лице на франчайз и ако той ще продължава, заплатата й най-вероятно ще порасне.