Няколко любопитни факта за Сочи

| от |

Като един от най-топлите градове в Русия, страна, която не страда от липса на снежни терени, Сочи изглежда необичайно място за провеждане на Зимна олимпиада.

1

Не това обаче е най-забележителното за града-домакин на Игрите. Той е също много популярен сред руските олигарси, които си търсят лятна вила, има и казаци. CNN подрежда девет любопитни факта за Сочи.

1. Всички известни хора (или които могат да си го позволят) имат дача там.

Комунистическият диктатор Йосиф Сталин популяризира Сочи, след като си построява там лятна дача, руско ваканционно жилище, през 30-те години на миналия век. В следващите години градът става предпочитана лятна дестинация от мнозина руски политици, включително от президента Владимир Путин, който има две дачи там.

Dacha Courtyard

Дачите в Сочи се търсят все повече и от ултрабогатите т. нар. олигарси, които си поделиха голяма част от руската икономика след разпадането на СССР. Популярността на курорта сред богатите и влиятелни хора предизвика критики, че той е станал недостъпен за обикновените руснаци, които често го посещаваха след установяването му като ваканционно селище през 50-те години на миналия век.

2. Зимните олимпийски игри в Сочи всъщност не се провеждат в Сочи

Олимпийските игри в Сочи не се провеждат в самия Сочи, който технически се състои от площ от 32 кв. км, наречена Централний. Спортистите ще се състезават в Адлер, в област Сочи, северно от грузинската територия Абхазия. Няколко крайбрежни района южно от Сочи-град приемат Централния олимпийски стадион и спортни обекти като зали за хокей на лед, кърлинг и фигурно пързаляне.

Състезанията на открито като ски и бобслей ще се провеждат в курорта Красная поляна, на около 50 км от Сочи в Западните кавказки планини.

3. В баровете и ресторантите няма да се пуши

В Русия винаги може да се намери запалка. През октомври по щастлива случайност мъж извади от джоба си запалка и бързо спаси олимпийския огън, който беше угаснал заради вятъра. Но на игрите в Сочи пушенето ще бъде забранено, с което те ще станат 12-та Олимпиада в историята, приела тази мярка.

Това ще бъде изпитание за страната, която все още обича пушенето – през 2012 г. близо 60% от мъжете и 40% от цялото възрастно население признава, че редовно пали цигара, сочат данни на Световната здравна организация. Продажбата на цигари и пушенето бяха забранени в олимпийския комплекс в Сочи, с изключение на специално обозначени зони за пушене.

4

Пушенето е забранено и в баровете и ресторантите в Олимпийския парк. Русия забрани пушенето на обществени места, включително летища и гари миналия юни и ще разшири забраната за кафета, барове и ресторанти през юни 2014 г. Тя ще наложи и минимална цена, равняваща се на 2 долара за пакет, в опит да намали смъртните случаи, причинени от пушене. През 2012 г. те са били общо 400 000.

4. В Сочи има гей барове

В Сочи няма хомосексуални, заяви кметът на града Анатолий Пахомов. Това само по себе си е достатъчно любопитно, но има и гей барове. Кабаре Маяк в Сочи, което приема както хомосексуални, така и хетеросексуални, има среднощно шоу с певци травестити. Въпреки че хомосексуалността беше федерално престъпление в Русия до 1993 г., Сочи беше свърталище на хомосексуалните по времето на СССР заради спокойната обстановка и отдалечеността си от големите градове.

1

През юли президентът Путин подписа закон, който забранява гей пропагандата и превръща в престъпление разпространяването на информация за „нетрадиционни сексуални отношения“ сред непълнолетните. След това той смекчи позицията си, като заяви, че хомосексуалните са добре дошли на Олимпийските игри през 2014 г. Но на 17 януари Путин коментира пред група доброволци на Олимпиадата: „Моля ви, оставете децата на мира“.

5. В Сочи са били обучени първите маймуни, изпратени от Русия в Космоса

Той е символ на космическата надпревара от 60-те години на миналия век по времето на Студената война, запечатана в колективното съзнание в образа на маймуна в пълна униформа на космонавт. Първите маймуни, които Русия изпраща в Космоса, Абрек и Бион, са обучавани в Сочи за седемдневната си мисия през декември 1983 г.

6. Казаци патрулират по улиците на града

Със своите вълнени шапки, сака с множество медали по тях и огнените си танци казаците си спечелиха място във възприятията на света за Русия с помощта на големите руски писатели Лев Толстой и Александър Пушкин. Всяващите ужас в миналото конници, които охранявали границите на царска Русия, обединиха силите си с патрулиращите полицаи в Сочи.

Русия и казаците имаха бурни отношения в миналото. След като векове наред беше съюзник на Русия, източният славянски народ страда жестоко по времето на комунистите заради противопоставянето си на Червената армия. Но след разпадането на СССР казаците постепенно си върнаха подкрепата на обществото в Русия. Спомняйки си кавказката война от средата на 19-ти век, когато казаците служеха като гранични стражи, настоящият губернатор на Краснодарска област, където се намира Сочи, Александър Ткачев нае хиляда казаци да помагат в осигуряването на безопасността на Игрите. Казаците са само малка част от силите за сигурност на Олимпийските игри, наброяващи 40 000 души.

7. Тостовете в Сочи не са задължително с водка

Правилата за тостовете в Русия са сложни. За какво и с кого да вдигнеш тост се променя с всяко чукване на чашите, но едно нещо е постоянно – водката. Но в Сочи тя често се заменя с кавказкия си еквивалент чача, грузинско бренди от изстискани плодове. Тя обаче често се дестилира контрабандно, така че ако пробвате, по-добре потърсете по-безопасни безопасни бутилирани разновидности.

1

Подобно на италианската грапа, чачата е с вкус на кожа на грозде и орехови черупки. В Грузия се смята, че чачата има лековити свойства, успокоява болки в ушите и помага за храносмилането. Точно като водката.

8. Кухнята може да е арменска и грузинска

Сочи, който преживява мултиетническа колонизация през 19-ти век, технически е руски град, но храната е много разнообразна. Арменците съставляват 20% от населението на града, а заради близостта си до Грузия Сочи предлага внушително разнообразие от типичните за страната кулинарни деликатеси.

9. В Сочи се намират много обекти, обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство

Гостите на Олимпийските игри ще могат да влязат в Кавказкия биорезерват, обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Той отчасти се застъпва с Националния парк в Сочи в Западен Кавказ. Тисовата и чемширова гора, най-лесно достъпният биорезерват в Сочи, включва 1000-годишни дървета и образци на растения от праисторическите времена.

Резерватът, който е една от най-големите защитени местности в Европа, приютява 30 бозайника, характерни само за тези географски ширини, като кавказкия бизон и персийския леопард, който е един от талисманите на Олимпиадата в Сочи.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.