Някой изненадан ли е от срива на рублата?

| от |

Руската рубла е подложена на масиран натиск, а обезценяването ѝ продължава. За всичко това обаче виновни са си самите руснаци, твърди в коментара си Ролф Венкел от икономическата редакция на Дойче веле.

Проблемите на рублата не са от вчера. От началото на годината досега руската валута е загубила 30% от стойността си спрямо еврото и щатския долар. Причините за тази девалвация, според много наблюдатели, се крият обаче още по-назад във времето – подобно на други бързоразвиващи се държави, Русия не бе добре подготвена за постепенното затягане на паричната политика от страна на американската централна банка – Федералния резерв на САЩ.

Причина и следствие

Последиците от това бяха масирано изтегляне на инвестиционен капитал от развиващите се икономики, където инвестициите изживяха истински бум, привлечени от бързите темпове на икономически растеж и по-високите лихви. Особено Русия и Бразилия са засегнати сега от изтичането на капитали. Двете държави не използваха времето, когато се смятаха за сигурни убежища в кризата, за извършването на структурни реформи.

Положението на Русия, която основно разчита на продажбите на фосилни енергийни източници, за да се задържи на повърхността, се утежнява и от още един факт: благодарение на шистовата революция, САЩ се превръщат от нетен вносител в нетен износител на петрол и природен газ. Това води до намаляване на цените на тези горива на световните пазари, което представлява тежък удар най-вече за Русия.

Това, че руският президент Владимир Путин по политчески признак си избира своите приятели-олигарси в енергетиката и отбранителната индустрия, сега се обръща срещу него като бумеранг. Той пропусна шанса да изгради гръбнака на руската икономика, заздравявайки средната класа, която сега би могла да изиграе ролята на буфер срещу външни шокове и западните санкции. Вместо това се случва съвсем друго нещо: всеки, който има успешен бизнес в Русия и печели големи пари, но по някаква причина не харесва Путин, рано или късно стига до съда с абсурдни обвинения. Наблюдателите обръщат внимание на това, че Русия не предлага достатъчно правна сигурност. Това пречи на икономическия подем и инвестициите, което пък блокира създаването на нови работни места.

Оттук погледнато, пропадането на рублата само частично се дължи на външни обстоятелства и наложените на Русия западни санкции. В много по-голяма степен то е резултат от вътрешни проблеми: от развиването на нездравословна зависимост на цялата руска икономика от няколко големи концерна в енергетиката и отбраната и от липсата на правна сигурност, плашеща чуждите инвеститори. Не на последно място сривът на рублата е резултат и от нежеланието да бъдат извършени структурни реформи и да се насърчава средното съсловие предприемачи.

„Свободното падане“ на рублата ще продължи?

Путин може колкото си иска да се упражнява в словесни тиради от трибуната на срещата на върха на АПЕК в Пекин. Това ще му помогне само временно. Руската централна банка вече се предаде, след като усилията ѝ да спре обезценяването на рублата стопиха валутните резерви на страната с повече от 80 милиарда долара – от 511 милиарда в началото на годината на 429 милиарда долара в момента. Управителката на банката Елвира Набюлина реши да пусне рублата да плава свободно и смята да интервенира в нейна подкрепа само в извънреден случай. Не бих се обзаложил, че в дългосрочен план това ще помогне много.

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.

 

 
 

Wizz Air ще лети и до Атина от март 2018 г.

| от chronicle.bg |

Нискобюджетната авиокомпания Wizz Air обяви нов маршрут от България. От 25 март 2018 г. превозвачът започва да лети всеки ден от София до Атина – столицата на Гърция.

Местата по маршрута са вече в продажба и могат да бъдат резервирани на wizzair.com или чрез мобилното приложение WIZZ на цени от 9.99 в едната посока, което включва безплатен ръчен багаж с максимални размери до 55x40x23 см.

След неотдавнашното добавяне на маршрутите Ница, Лисабон и Малага към софийската си мрежа, Атина вече е четвъртата поред дестинация, с която Wizz Air ще свърже българската столица от март 2018 г. чрез нискотарифни полети. С обявяването на маршрута до Атина авиокомпанията вече предлага 42 дестинации от трите български летища.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

“Гласът на България” Радко Петков с дебютен сингъл

| от chronicle.bg |

Дебютният видеоклип на Радко Петков, победител в четвъртия сезон на „Гласът на България”, прави своята премиера на официалния сайт на шоуто и каналите на bTV Media Group.

Парчето, озаглавено „Ябълката на раздора”, е продуцирано от bTV Media Group, съвместно с “Монте мюзик”. Видеото на Радко ще бъде завъртяно по родните музикални телевизии след неговата втора премиера в каналите на „Монте Мюзик” на 19 октомври.

Първата си самостоятелна песен „Ябълката на раздора” талантливото момче от Троян записва само няколко месеца след като грабна голямата награда от 50 000 лв. и титлата „Глас на България 2017”. Музиката, текстът и аранжиментът са на Владимир Ампов – Графа, треньор в музикалния формат и партньор в „Монте мюзик”.

Radko Petkov_videoclip

Видеоклипът към „Ябълката на раздора” е дело на известния музикален режисьор Павлин Иванов – Bashmotion. Заснет е на три различни места около София в един от най-студените дни на септември.

Любимецът на публиката Кристиан Грънчаров и момчето, което сбъдна мечтите си в „Гласът на България” – Мишо Мишев са другите двама участници от четвъртия сезон на най-успешното музикално риалити у нас, на които bTV и „Монте Мюзик” гласуват доверие, като продуцират за тях оригинален сингъл и видоклип към него. Феновете им ще могат да се насладят на парчетата до няколко седмици.

Radko_videoclip_1

Петият сезон на „Гласът на България” ще се завръне в ефира на bTV през пролетта на 2018 г. От трети до 11 ноември екипът на шоуто тръгва на път, за да търси даровити гласове, които да се състезават за престижната титла „Глас на България 2018”.

Дебютното видео на Радко Петков „Ябълката на раздора“ може да гледате ексклузивно тук.