Ню Йорк и Лондон в едно

| от |

В края на 2012 г. фотографката Daniella Zalcman се премества да живее от Ню Йорк в Лондон. Тя обожава двата града и решава да ги събере в едно благодарение на творческа фото сесия от двойни експозиции наречена Ню Йорк + Лондон. За целта тя използва своя iPhone.
Zalcman е успешен фотожурналист и има снимки публикувани на страниците на The Wall Street Journal, The New York Times, New York Daily News, Sports Illustrated и Vanity Fair. Така че това, че снимките са направени с телефон не трябва да ви притеснява, а точно обратното.

„Камерата на iPhone-а беше съзнателен избор, защото исках да използвам неформалния характер на  фотографията. Професионалните фотоапарати налагат ограничения от различен характер, които липсват при телефона “ обяснява Zalcman

Всичките снимки, които виждате тук и цялата серия  на нейния сайт са създадени с помощта на нейния iPhone. Монтажът на снимките и събирането на двата града в едно също е направено благодарение на самия телефон, получил се е добър резултат.

Всяка снимка е резултат на часове работа, за да може да се получи идеалното изображение, според авторката.

Ню Йорк + Лондон изследва места, спомени и идентичност чрез архитектура и носталгия. Brooklyn Bridge Park се събира с Leicester Square. Whitehall се преплита с Южен Бронкс. High Line кореспондира с Knightsbridge. След известно време бетонът и уличният живот започва да се слива с в нещо по-универсално . Моята надежда е, че в шума и тишината, всеки ще намери нещо, което да го накара да се почувства, като у дома си.

Снимките на Zalcman се оказват много успешни и по-рано тази година тя успява да финансира собствен проект за книга с нейни снимки, като само за три дни събира три пъти повече пари от необходимото й.

 
 

Visa предлага по-бързо и лесно обезщетение при проблеми с полета

| от chronicle.bg |

Visa сключи договор за партньорство с Air Refund, компания за управление на жалби в сферата на въздушния транспорт. Сътрудничеството е в рамките на ангажимента на Visa да предоставя възможно най-добрите услуги на своите пътуващи картодържатели.

Air Refund действа от името на пътниците и гарантира, че ако те покриват необходимите условия за признаване на исковете им, ще получат обезщетение в случай на проблеми с полета (отмяна, дублиране на места и закъснение с повече от 3 часа) в рамките на европейски регламент №261/2004.

Сътрудничеството позволява на всички картодържатели, които са закупили самолетен билет с Visa, да се възползват както от по-бърз и улеснен процес на подаване на иск, така и от по-ниски такси в случай на успешно разрешаване на жалбата в тяхна полза. Комисионата от 30%, която Air Refund следва да получи при положителен резултат, е намалена на 20%, ако билетът е закупен с Visa Gold, Platinum или Infinite, и съответно на 25%, ако той е купен с друга карта Visa. Картодържателите, които получат обезщетение, ще имат и възможността да направят дарение с изплатената сума.

Във Франция, където услугата стартира пилотно през 2016 г., Air Refund обработва потенциални жалби на стойност повече от 3 милиона евро от името на картодържатели на Visa. Компанията съобщава за висока удовлетвореност от услугата със средна оценка от 4.6 от максимални 5 за цялостното преживяване на клиента. Също така, средният резултат посочен от потребителите за това дали ще препоръчат Air Refund на приятели и колеги, е 9.3/10. Услугата вече е активна в Испания, Италия и Португалия, и е достъпна на английски, френски, испански, немски и италиански през специално разработен микро сайт.

„Според неотдавнашно проучване на Visa, в следващото десетилетие ще има значително увеличение в броя на международните пътувания на домакинство в света. Проучването сочи, че приблизително 282 милиона домакинства ще планират поне едно международно пътуване на година до 2025 г., ръст от близо 35% спрямо 2015 г. Поради това за Visa е от решаващо значение да гарантира, че картодържателите са добре защитени и имат възможността да се възползват от най-добрите услуги на пазар, в случай на проблем по време на тяхното пътуване”, каза Майк Лембъргър, старши вицепрезидент „Продукти и решения” на Visa в Европа.

„Ползването на карта Visa е интелигентен начин пътуващите да си гарантират, че разходите по време на почивка ще бъдат една грижа по-малко. Картите Visa се приемат в хиляди търговски обекта и банкомати по света и всеки наш клиент може да се възползва от удобството и сигурността при използването на своята карта както вкъщи, така и зад граница,” добавя още Лембъргър.

„Това партньорство показва гъвкавостта на глобално утвърдения бранд Visa, който демонстрира непредубеденост и способност да работи с много по-малък партньор с цел да подобри услугите си в полза на своите картодържателите. Горди сме, че имаме възможността да работим с клиентите на водещ бранд. Вярвам, че споделяме общи ценности, сред които е и фокусът върху крайното преживяване на потребителя и високото качество на предоставената услуга, които ще водят това партньорство към нови успехи и територии“, коментира Кристоф Дрезе, партньор в бизнес направление „Пътуване и мобилност“ в Air Refund.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание