Новото лице на София – Зона 2 (снимки)

| от |

Преди дни бяха обявени резултатите от конкурса за зоните в централната градска част на София, които ще бъдат обновени. За четирите обособени позиции – бяха премирани по три проекта, като архитектурните екипи, които са ги изготвили и класирани на първо място – ще трябва и да ги реализират.

14_PAGE_IDEA_07_2

Вчера (29.02) ви представихме първата зона, а днес с  от А.Д.А архитектс представя Втората зона. А тя обхваща ул. „Граф Игнатиев”, ул. „Солунска”, ул. „6 септември”, ул. „Ген. Паренсов”, ул. „Цар Шишман”, пл. „П. Р. Славейков”, пл. „Гарибалди”, пл. „Патриарх Евтимий” и градината пред храма „Св. Св. Седмочисленици”.

Площите са свързани с много важна комуникация и обществен транспорт, а те не могат да бъдат радикално премахнати, но с балансиране на различни мерки, които са свързани с ограничаване на трафика и трамвайното движение и акцентиране  върху пресечните точки между комуникации и пешеходни потоци, се цели драматично подобряване на условията за пешеходно пространство.

Обхвата на задачата и нейната значимост, физическата ѝ големина както и сравнително компактните срокове, в които трябваше да се реши задачата, предполагат наистина доста голям екип от специалисти да синергират, за да може да се постигне резултат. Това, което споменахме наистина включва едни от най-значимите публични пространства в центъра на София, които в голяма степен задават облика на центъра в София. С огромен потенциал са пространствата, много живи със много характер, със изключителна автентичност. Именно това бяха отправните точки , от които ние стартирахме нашия проект. Със много проблеми същевременно, казва  арх. Иво Панталеев.

23_PAGE_IDEA_08_3

Проблемите са основно свързани със загубата единствено в ниския план, напластяване през последните 20 години по един неформален, спонтанен начин на много – ние ги кръстихме – визуални и физически замърсители, които затрудняват движението, затрудняват възприятието на средата и въобще създават едно усещане за хаотичност, което не е специфично за същинския център на един европейски град, още повече столица.

13_PAGE_IDEA_07_1

Десет архитектурни идеи са тези, чрез които студиото осъществява нашето намерението, а то е свързано с целта тези пространства, да се превърнат в не пешеходни, а преобладаващо пешеходни, защото те са свързани с много важна комуникация, обществен транспорт, които не могат да бъдат радикално премахнати. „Но ние със балансиране на различни мерки, които са свързани на първо място с ограничаването на трафика, с ограничаване на трамвайното движение, което сигурно ще е един от основните конфликти за една пешеходна зона със акцентиране върху пресечните точки между комуникации, пешеходни потоци, ние смятаме, че драматично подобряваме условията за пешеходно пространство“.

От студиото се опитват да ограничат драстично паркирането, особено произволното паркиране, което се осъществява с момента в тези зони. Много съществено  е устройването на т.нар. споделени пространства, съществения пример за това е ул. „Шишман“.
14_PAGE_IDEA_07_2

„Всички добре знаем как в тези няколко дни на събитието „София диша“ „Шишман“ се превръща в наистина едно много жизнено, живо, великолепно пространство, така че споделено пространство означава със определени средства на дизайна и на регулирането „Шишман“ помещава в мирно съжителство и леките коли, и пешеходците, и велосипедистите. Това смятаме е една от съществените ни идеи“.

От А.Д.А архитектс са направили подробен анализ на всеки конкретен пункт, където са натрупани, неправомерно контейнери за отпадъци, реклами, пълно е с препятствия от типа на стопове, който са в линията на пешеходно преминаване,. Съществен е и подходът по отношение на двата пазара. Те са приети от софиянци в известен, но в много голяма степен те са превърнали в бариери, които негативно действат на пространството на „Славейков“, както и разделят на практика „Граф Игнатиев“ от градинката на „Св. Седмочисленици“, „така че ние смятаме, че те биха могли да бъдат преструктурирани, в много голяма степен редуцирани, а зеленчуковият пазар да бъде със временно ползване т.е. по начина, по който има практика в немалко европейски градове“, коментира идеите арх. Панталеев.

22_PAGE_IDEA_08_2

Много детайлно отношение към зелените площи. Прилагат се много специфични методи те да се подобрят, да се увеличат. Отново цялостна подмяна на ниския план и на дизайна. Идеята е по подобие на добрите примери от Централна Европа преди всичко „Граф Игнатиев“, да се превърне в равностойна по своето въздействие, значение пешеходна улица на „Витошка“, дори с много по –голямо разнообразие и интересни пространства.

 
 

Какво се случва със Зейн Малик?

| от chronicle.bg, по БТА |

Зейн Малик отмени планираните си концерти в Япония, като феновете ще получат обратно парите за купените билети.

Изпълнителят на хита „Still Got Time“ трябваше да изнесе няколко концерта в Япония миналата седмица, които бяха отменени през януари поради негови ангажименти със звукозаписи. Сега става ясно, че Зейн отменил концертите, защото иска те да са част от планирано световно турне. Концертите вече се пренасрочени за по-късни дати.

24-годишният Малик напусна бандата „Уан дайрекшън“ през 2015 г., за да започне соло кариера. Той обаче имаше малко изяви като соло изпълнител поради психични проблеми, свързани с тревожност. По-рано този месец Зейн увери феновете, че се е научил да се справя по-добре с тези проблеми.

 
 

Как да се справим с разочарованието

| от Силвия Кръстева |

Не би ли било чудесно, ако всичко, което се опитвахме да направим, завършваше точно така, както сме го планирали?

За съжаление не всеки път става така и всички ние сме изпитвали чувството на разочарованието. То е безпомощно чувство, че обстоятелствата ви контролират, вместо обратното. То се появява, когато осъзнаем, че вече не сме господари на съдбата си. И макар това никак да не ни харесва, разочарованието е факт. Може би един от най-важните житейски изпити е как се справяме с него. Как се отнасяме към хората, които преживяват разочарование, това е може би още по-трудна задача.

Ако никога нищо не правехме, сигурно нямаше да знаем какво означава разочарованието. Понякога бракът също може да се превърне в такова преживяване. Всъщност някои хора предпочитат да не се обвързват, само и само да не изпитат дрязгите, неизбежни за съвместния живот. Други, които се обвързват установяват, че не могат да понасят разочарованията и затова се разделят. Въпреки това съвместното съжителство може да бъде щастливо и успешно, ако партньорите се научат да се справят с разочарованията си. Може би тук е мястото да направим една уместна забележка: “ Всеки ден трябва да правите нещо, с което другите хора да се почувстват щастливи, дори ако това означава да ги оставите на мира!“

Симптомите на разочарованието лесно могат да бъдат забелязани, когато ги проявява някой друг, но е по-трудно да ги различите в собствения си живот. Често действа разочароващо да наблюдавате нечие друго разочарование. Разочароваме се, защото, друг е разочарован, и това може да се превърне в омагьосан кръг. Предлагам ви списък от симптоми, който ще ви помогне по-лесно да преценявате нивото на разочарованието в живота си и да сте по-толерантни към хората, също разочаровани от нещо.

1. Безпокойството – то се появява, когато нервите ви са „опънати“ и когато се чувствате загрижени за дадена ситуация.

2. Бунтовно отношение – то може да причини разочарование, както и да бъде точен симптом. За да избегнем откритата конфронтация и източника на нашето разочарование, понякога си го „изкарваме“ на хората около нас.

3. Огорчението и възмущението – често пъти са резултат също от разочарование.

4. Отдръпването – е друг симптом. Често пъти, когато разочарованията в живота ни се струват прекалено големи и вече не желаем да се справяме с проблемите си, ние просто се „отдръпваме“. За съжаление подобни действия могат само да увеличат разочарованието ни, като ни отделят от хората, които биха могли да ни помогнат за разрешаването на проблемите ни.

5. Загуба на вяра – явно е, че това става точно когато хората имат най-голяма нужда от вяра и общуване с други хора запазили своята надежда. Трябва да сме наясно с подобно поведение и да се стремим да облекчим разочарованието им преди да изпитат горчивина или да се разбунтуват. Трябва да следим дали този симптом не се проявява и в нашия живот.

Ако сте сред малкото щастливци, които рядко изпитват разочарование, но искат то да им се случва по-често, ето това са начините – гарантирано ще имате много разочарования в живота си:

– Дразнете се за дреболии. Не само им позволявайте да ангажират вниманието ви, но и съзнателно търсете основния дразнител в тях!

– Направете безсмислено ежедневието си. Не поставяйте първите неща на първо място.

– Станете перфекционист. Винаги обвинявайте себе си и другите, когато даден проект не се реализира идеално!

– Винаги бъдете прави. Не позволявайте да ви казват, че грешите!

– Станете подозрителни. Не се доверявайте на никого. Независимо какво правят другите за вас, винаги ги упреквайте в лоши намерения!

– Сравнявайте се с другите в неблагоприятна за вас светлина. Това ще ви гарантира стопроцентово страдание и разочарование!

– Трудно понасяйте всичко, което ви се случва и което не харесвате!

– Никога и на нищо не се посвещавайте ентусиазирано и от сърце!

Животът ни предлага много възможности да се разочароваме. Мечтите се унищожават от огорчения. Плановете се разрушават с приливната вълна на ежедневните проблеми. В крайна сметка за повечето хора неуспехите и огорченията са станали стандарт на живот. Когато това се случи, не трябва да изгубваме от погледа си правилната перспектива за разочароващите преживявания в живота. Когато сте обременени от житейски проблеми, когато разочарованието ви се струва най-близкият приятел или когато ваш близък е разочарован и лесно избухва, погледнете нагоре! Не търсете спасение в самосъжалението! Не си позволявайте да подхранвате огорчение. Не гледайте към разочароващите обстоятелства. Погледнете над проблемите си и ще видите надежда!

Оригиналната статия е взета от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора. Заглавието е на Chronicle.bg

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.