Новото лице на френските надежди

| от |

Новият премиер на Франция е един от най-популярните политици в страната, включително и заради недотам коректните си изявления по адрес на мигранти и роми. В собствената си партия обаче той е оспорван, предава Дойче веле. Кой е Манюел Валс?

Manuel-Valls_2868387b

Досегашният френски министър на вътрешните работи Манюел Валс ще трябва да спасява неблагополучния президент Франсоа Оланд. 51-годишният Валс се ползва с името на трудолюбив, амбициозен и пробивен политик. „Франсоа Оланд си избра един доста оспорван политик. Но той е единственият, който все още се ползва с доверието на френския народ“, казва политологът Хенрик Утерведе от Института за германско-френски изследвания в Лудвигсбург. Според него Манюел Валс е най-популярният политик в досегашното френско правителство.

Манюел Валс навлиза в политиката съвсем млад. Едва 17-годишен, синът на испански мигранти, става член на Социалистическата партия на Франция. Валс е привърженик на „Втората левица“ – движение, което подкрепя социалдемократическите идеи. Валс подкрепя Мишел Рокар, вътрешнопартийния конкурент на Франсоа Митеран. След военната си служба, следва история в Сорбоната и впоследствие бързо се издига в партийната йерархия. През 90-те години на миналия век той е говорител на тогавашния премиер Лионел Жоспен. През 2001 година става кмет на Еври в близост до Париж. Година по-късно вече е депутат в Националното събрание.

През 2009 година се кандидатира на вътрешнопартийните избори за президентския пост. Макар да губи борбата, той определено успява да спечели внимание и интерес. По време на предизборната президентска кампания през 2012 година Валс е говорител на Франсоа Оланд и допринася съществено за изборния му успех. Оланд впоследствие му се отблагодари с ключовия пост на министър на вътрешните работи.

Консервативен социалист

За разлика от предшественика си Айро, чието правителство бе обвинявано в колебливост и хаотичност, в лицето на Манюел Валс французите виждат един действен политик. Той минава за човек на реда и закона. Като вътрешен министър си спечели симпатиите на много французи заради енергичните си изяви по време на катастрофи и полицейски акции. А с твърдия си курс по отношение на нелегалните мигранти стана любимец на традиционно консервативното вътрешно министерство. В същото време обаче си спечели врагове сред левицата.

Обидните изявления на Валс срещу роми накараха правозащитни организации да го обвинят в подбуждане към расова омраза. ЕС също отправи предупреждение към френския вътрешен министър. На голяма част от френските граждани обаче се харесаха думите на Валс по адрес на мигрантите и ромите. „Той е много амбициозен и енергичен политик, който не се страхува да говори открито, дори и това да не е политически коректно“, казва политологът Хенрик Утерведе. Може би точно поради тази причина Валс често е ставал причина и за вътрешнополитически раздори.

Манюел Валс е представител на консервативното крило в Социалистическата партия. Той смята, че постиженията на лявата политика като 35-часовата работна седмица или възможността за пенсиониране на 60 години, нямат бъдеще. Валс с удоволствие би зачеркнал думата „социализъм“ от името и от програмата на партията си. Всичко това го превръща в по-скоро нетипичен представител на левицата. „Въпреки това бъдещият премиер има способността да се налага в собствената партия“, казва Норберт Вагнер от фондация „Конрад Аденауер“ в Париж.

Шансове за президентски пост

Манюел Валс става премиер на една държава, затънала в криза. Безработицата във Франция надминава 10 процента. Държавният дълг възлиза на повече от 90 процента от БВП. Новият премиер е натоварен с трудната задача да изпълнява непопулярния сред левицата „Пакт на отговорност“, обявен от президента Оланд. Този пакт предвижда данъчни облекчения за бизнеса, в замяна на които да се разкрият нови работни места. Новото правителство ще трябва да намали и държавния дълг на страната.

Тази задача става още по-трудна на фона на всеобщите очаквания за намиране на възможно най-социално решение на проблемите. „В този смисъл Франция се нуждае от стабилен политик, който не се страхува от критика и насрещен вятър, защото новият курс е оспорван сред левицата, а и сред голяма част от лявоориентираните френски избиратели“, казва Хенрик Утерведе.

Евентуален успех на амбициозния Валс би могъл обаче да застраши и позициите на президента Франсоа Оланд. Норберт Вагнер от фондация „Конрад Аденауер“ смята, че Валс ще използва времето си като премиер, за да влезе в играта за президентските избори през 2017 година. „Ако популярността на Оланд продължи да пада, Валс със сигурност ще се възполза от своя шанс“, казва еспертът.

 

 
 

Екстремни тестове за KIA Stinger

| от chronicle.bg |

KIA Stinger навлиза във финалния етап от своя режим на абсолютно екстремни тестове и процеси за усъвършенстване. Програмата за изпитания, която се провежда в различни точки по целия свят както на пътна настилка, така и на писта, трябва да гарантира, че автомобилът притежава нужни качества.

Аеродинамика: как се оформя специфичния гран туризмо дизайн за Stinger:

При разработване екстериора на Stinger – фастбек, дизайнерите на КИА получават напътствия от експертите по аеродинамика в компанията. Развойният център на КИА във Франкфурт използва софтуер, който изчислява динамиката на флуидите (CFD). С него бързо може да се тестват и оценяват разнородни идеи за подобряване на аеродинамичния профил на автомобила, без това да е за сметка на неговия фастбек силует.

След четири седмици съвместна работа на екипите са осъществени леки корекции по екстериора на Stinger с цел подобряване обтекаемостта на автомобила.

Каросерията е леко заострена към задната част, а новите ‘хриле’ са разположени зад предните калници за да намалят завихрянето на въздуха по фланговете на автомобила. Задният аеродинамичен спойлер е с променена форма и изпълнява задачата да редуцира както вертикалните вибрации, така и да увеличи стабилността при високи скорости. В предната част са позиционирани по-големи хоризонтални канали за оптимизиране на охлаждането на спирачките, а специфичната форма на въздушните отвори допълнително спомага за намаляване на вертикални вибрации.

Управление и удоволствие от шофирането: гран туризмо за всякакви условия

Динамиката на Stinger изправя инженерния екип на КИА пред ново предизвикателство. Специализирани в разработката на шасита, инженерите на марката получават буквално бял лист хартия, на който да очертаят схемата със зададените характеристики на окачването и кормилното управление на автомобила. Тяхната задача е да създадат автентичен гран туризмо с динамика на шофирането, която отговаря на неговия фастбек дизайн. Формата на Stinger вдъхновява работата по постигане на оптимално динамично шофиране с максимално високо ниво на контрол над автомобила. В същото време приоритет остава и постигането на баланс между ежедневното шофиране и комфорта при пътуване с високи скорости на дълги разстояния.

Stinger_1_small

За да изпълнят заданието, инженерите на КИА разработват два вида окачване. Stinger е оборудван с предно окачване макферсон и напълно независимо задно окачване мултилинк. В същото време обаче липсата на предшественик на Stinger позволява на инженерите да изградят както традиционна пасивна настройка, така и съвсем нова адаптивна система за електронно регулиране на окачването (Dynamic Stability Damping Control, DSDC). Тя адаптира дължината на хода на амортисьорите в движение и се контролира от група сензори за ускорение, спиране и управление.

С помощта на селектора за избор на режима на шофиране (Drive Mode Selector System), водачът има възможност да променя характеристиките на амортисьорите като избира между два режима: нормален или спортен. И докато при нормалния режим окачването леко се втвърдява при остри завои, този ефект е доста по-слабо изразен при спортния режим. Изборът на спортен режим осигурява значително по-директно предаване на трептенията при всякакви условия на пътя и скъсява дължината на хода на амортисьорите за по-добър контрол и директно управление по време на по-емоционално шофиране. Селекторът DSDC ще бъде включен в пакета от стандартно оборудване на 3,3-литровите V6 версии на Stinger.

Stinger_3_small

Пасивното окачване – част от стандартното оборудване за моделите с 2,0-л бензинов турбодвигател и за всички 2,2-л дизелови модели – е конструирано по същото задание като системата DSDC. Пасивната настройка е подложена на изпитания по състезателната писта „Нюрбургринг Нордшлайфе“ и по конвенционални пътища. Тя предразполага към нужната стабилност при дълги пътувания и криволичещи пътища. Базирано на изключително прецизната концепция на КИА, окачването на Stinger е изцяло преработено за оптимална обратна връзка при управление на автомобила.

Като част от стандартното оборудване на всеки Stinger, R-MDPS позволява на водача да избира между два режима на шофиране – нормален или спортен.
При спортен режим по-късата предавка осигурява по-бърза реакция, намалявайки необходимостта от допълнителни действия. Нормалният режим редуцира усилието при кормуване, което е предпоставка за по-умерени реакции при пътуване. Също така този режим изисква повече усилие при завъртане на волана – чрез линейното натрупване на съпротивление, което дава на водача повече увереност при шофиране.

Спирачна система: как спира най-мощният автомобил в историята на КИА

Със своите 370 к.с., 3,3-литровият V6 двигател с турбокомпресор на КИА Stinger дава възможност на автомобила да постигне ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, което го поставя на първо място по бързина на ускорението в историята на КИА.

Stinger_4_small

С цел да постигнат максимална ефективност на спирачките, много по-добра от всички автомобили на КИА досега, инженерите подлагат Stinger на различни високоскоростни спирачни тестове. Създават набор от впечатляващи предизвикателства за проверка на възможностите им, а екипът от тест пилоти се отправя към известния планински път Гросглокнер в австрийските Алпи за изпитания на спирачната система при постоянно спускане. За тестовете са използвани и някои частни съоръжения в Северна Германия и Източна Испания, както и пистата „Нюрбургринг“.

Мощните 3,3-литрови конфигурации на Stinger са оборудвани със спирачна система, разработена съвместно с Brembo. 18-инчовите дискови спирачки Brembo са специално проектирани да отговорят на високата мощност на двигателя. С перфорация и оребряване те постигат не само по висок термичен капацитет, но и нивата на износване при тежка експлоатация значително намаляват. Спирачките са оборудвани и с най-мощните бутала в историята на КИА.

Качество и надеждност: тестът Грийн Хел

Като всеки автомобил , Stinger е подложен на пълен набор от изпитания, които доказват високата надеждност и стабилност на автомобила. Докато „Нюрбургринг Нордшлайфе“ изигра решаваща роля при изграждане динамичния характер на Stinger, то резултатите от тестовете в Грийн Хел затвърдиха високото качество и надеждност на изцяло новия модел.

Всеки тестови автомобил се подлага на поне 10 000 км шофиране, което се равнява на 480 обиколки на „Нордшлайфе“. Всепризната като перфектна тестова зона, пистата има 73 завоя, 300-метрова денивелация във височината между най-високата и най-ниската точка на трасето, както и максимален наклон от 17%. Комбинацията от рязко ускорение, бързо намаляване на скоростта, остри предизвикателни завои и променящи се повърхности и наклони, е безпрецедентен тест за мощност и динамичност. Разстоянието, изминато по време на разработката на Stinger, се равнява на повече от 160 000 км екстремни изпитания на пътя.

Всеки прототип на Stinger, тестван на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, се подлага на същия „наказателен“ режим на безкомпромисни изпитания на окачването, каросерията и задвижването. Процедурите за изпитване на КИА са предназначени за установяване на износването на задвижващия механизъм и по-специално евентуалното изтичане на течност, както и на характеристиките за топлинния контрол на предавателната кутия. Температурата на спирачките, ауспуха и скоростната кутия на автомобила са под постоянно наблюдение, за да се гарантира, че те работят оптимално през цялото време.

3,3-литровият Stinger към момента е в последната си тестова фаза на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, но значителна част от разработката на 2,0л и 2,2-литровите модели – със задвижване на задните и на четирите колела – вече е приключила. Един дизелов прототип е изминал 20 000 км на „Нордшлайфе“. Преди това двигателят е покрил пълния задължителен тестови пробег от 10 000 км, но допълнителната работа по шасито изисква изпитанието на серия нови компоненти. Задвижващата система – двигателят и скоростната кутия – остават същите, но с нови компоненти, а тестването продължава с изминаването на допълнителни 10 000 км.

8-степенната автоматична скоростна кутия на Stinger, която ще се предлага с всеки от трите двигателя, е важен акцент при проверките на задвижването. Изпитанията на „Нордшлайфе“ откриват необходимостта от по-ефективен топлинен контрол в скоростната кутия – ранните тестове сочат, че температурата на маслото се покачва над стойностите, препоръчани от инженерния екип. За да коригират това, инженерите на КИА снабдяват скоростната кутия с охладител на маслото с по-голяма повърхност за да може охлаждането да бъде по-ефективно.

Освен на „Нюрбургринг“ изпитанията на Stinger се провеждат и в други точки по цял свят с над 1,1 милиона километра общ пробег за проверка на издръжливостта, което се равнява на 27 обиколки на Земята около екватора.

Разработката на автомобила се осъществява в цяла Европа, Близкия Изток, Азия, Северна и Южна Америка с цел провеждане на екстремни климатични тестове и проверка на качеството за всички компоненти, използвани в Stinger. Подготвян за международна аудитория, Stinger е подложен на тестове при необичайни студове, горещини и на много висока надморска височина, изправен е пред императиви на пустинята, претоварени градски центрове, планинските проходи и райони с постоянно замръзнала земя.

Производство и продажби

КИА Stinger влиза в производство през втората половина на 2017 г. и ще се предлага на международните пазари от четвъртото тримесечие на годината. Ценообразуването на местните пазари и окончателните спецификации ще бъдат оповестени непосредствено преди пускането на Stinger на пазара.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той