Ново начало и мощни коли

| от |

Когато някой ти каже, че новият филм „Траспортер“ излиза, близо 7 години след последния път, в който Стейтъм облича черния костюм, ти най-малкото си любопитен какво става и какво ще ти покажат. Особено, когато ти кажат, че не, този път Джейсън Стейтъм няма да участва. Лично на мен смяната на актьорите никога не ми е проблем, но когато гледаш „Транспортер: Ново начало“ разбираш, че харизмата на Стейтъм е ключова за съставянето на първите три части. Но този път, той отказва ролята на Франк Мартин, затова в удобния секси костюм влиза младият британец Ед Скрейн, който си тръгва от Game of Thrones заради тази роля, без да се замисли.

„Транспортер: Ново начало“ е точно това, което очаквате от този тип филм, но без Стейтъм и без Бесон – тоест, човекът който го е създал. Той е типичен, дори повече от типичен, екшън, в който се случват нещата, които трябва да се случат, доброто побеждава злото, хора се бият, състезават се с коли. Всички са в костюми, има и красиви жени – източноевропейки. Една от най-хубавите части във филма (с изключение на Audi) е техният акцент.

Проблемът на „Транспортер: Ново начало“ е, че иска и се старае, да е толкова различен от останалите части на филма, че го постига лесно и именно това му изиграва лоша шега. Транспортерът не е точно транспортер, типичният сюжет на пренасящия пратката рицар в черен костюм е леко изменена, а жените този път са четири… Злодеите пък са илюзорни. Те уж са трима мафиоти, но всъщност е цялото лошо, което човек може да причини на друг човек… Което стои плоско в екшън.

За мен „Транспортер“ е като секси стандартен костюм, облечен от красив стандартен мъж. Красив и готин, докато го гледаш, незапомняем, когато отместиш очи. Но въпреки това, по европейски секси и макар някак типичен, доставящ ти удоволствие просто да го гледаш. Нямаш нужда нищо да ти се случва по време на него. Въпреки Скрейн, който не е типично красив, но е секси и костюмите му стоят добре, филмът не е това, което бяха предишните. Макар да носи лекия вкус на европейски екшън. Но липсата на Люк Бесон е явна, видима, усеща се ясно.

Истината е, че аз не страдам за Джейсън Стейтъм като Франк Мартин, все пак два сезона имаше сериал с друг актьор в същата роля, но страдам за Люк Бесон. Макар режисьорът на „Транспортер: Ново начало“ да е човекът, който е снимал американската версия на френския екшън „Предградие 13“, „Твърде лично 2“ и „Транспортер 3“, без Люк Бесон, който да го направлява, той губи нишката на разказ и се опитва да направи от един типичен екшън, нещо нетипично, което не му се получава.

Но пък „Транспортер: Ново начало“ е екшън до мозъка на костите си. Има коли, жени, малко секс, интрига (макар и леко неразбираема на моменти) и много красиви гледки, защото е сниман в Париж и Ница – а те изглеждат великолепни в този филм. „Транспортер 5“ ще има, но още не се знае точно кога ще излезе. Говори се, че Люк Бесон ще се завърне зад кормилото на този франчайз. Дано.

Но до тогава, „Транспортер: Ново начало“ или „Транспортер 4“ е по кината от днес. За всички любители на екшъна и колите.   

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.