Новият “източен“ коз на Путин

| от |

С посещението си в Индия, руският президент Путин искаше да покаже, че страната му има възможности да отслаби въздействието на западните санкции, пише Дойче веле. Преориентацията му на Изток не е безобидна за Запада, смята Греъм Лукас.

Индийският премиер Нарендра Моди има ясни представи как да въведе в 21-ия век втората по численост страна в света. Той има намарение да разширява деловите връзки с чуждестранни партньори, да насърчава инвестициите и радикално да модернизира страната. Дали ще успее, ще проличи на следващите избори, най-вече от вота на младото поколение индийци, което отчаяно търси работа в една страна, нуждаеща се от осезаемо подобряване на жизнения стандарт. Индия е и страна, която желае да упражнява значително по-силно влияние, особено в региона на Азия. С други думи, Нарендра Моди не може да си позволи неуспех. Той просто е принуден да бъде прагматик.

Руският президент Путин пък се стреми да възстанови предишното влияние на страната си на международната сцена. И вътрешнополитически той е изправен пред предизвикателства. След анексията на Крим и подкрепата за руските сепаратисти в Източна Украйна, Западът наложи на Москва санкции, които тежко засегнаха страната. Рублата се обезцени, бизнесът е задушен, а важните за страната приходи от петрол и земен газ се топят поради падането на цените им на световния пазар.

Общи интереси

Националистическите нагласи на Путин няма да му позволят да премине в отстъпление, подобно нещо няма да му позволят и неговите националистически настроени избиратели. Затова той е принуден активно да търси нови партньори и съюзници. Първо в Китай, а сега и в Индия. Срещата на върха в Делхи показа, че двете страни имат много общи интереси. Западът години наред отхвърляше индуисткия националист Нарендра Моди, заради предполагамото му участие в религиозно мотивирани насилия в родния му щат Гуярат през 2002 г. Нещо повече, Моди гледа с недоверие на доминираните от Запада големи международни организации и медии. Той отхвърля и доминацията на западните културни влияния над света.

63-годишният Моди добре си спомня охладняването на отношенията между Индия и САЩ по времето на Студената война, поради това, че САЩ поддържаше тесни контакти със заклетия враг на Индия – Пакистан. Още по онова време Индия установи близки отношения със Съветския Съюз, открито симпатизираше на комунистическите цели на тази страна и купуваше огромни количества съветски оръжия.

Когато впоследствие и Русия започна да проявява по-голям интерес към Пакистан, двустранните отношения между Делхи и Москва временно охладняха. Сегашното им активизиране идеално се вписва в концепцията на Моди: той иска да се възползва от дипломатическите си отношения с всички страни, /освен, може би с Пакистан/ за да извлече максимални ползи за своята вътрешнополитическа програма за модернизиране на страната.

Еднакъв опит по отношение на Запада

Путин също знае какво е да си пренебрегван от Запада. Вече на два пъти той и Моди разговаряха на четири очи по време на срещите на върха на страните от БРИКС в Бразилия и на Г-20 в Австралия. Според индийски източници, двамата намерили общ език. Те преследват и еднакви цели: искат да създават трайни и взаимноизгодни икономически отношения без политически подтекст.

Общността на интересите е очевидна. Индия изпитва почти неутолим енергиен глад. Тъй като планираните ядрени сделки между Индия и САЩ тъчат на място, Путин реши да се възползва от този шанс. През следващите 20 години Русия ще изгради общо 12 ядрени реактора в южната част на Индия. Освен това страната се нуждае от петрол, газ и въглища. След прекратяването на „Южен поток“, това е една идеална възможност за Русия да доставя евтин втечнен газ на Индия.

Русия възнамерява също да инвестира в индийската инфраструктура и да увеличи търговията с диаманти. Военното сътрудничество се очаква да бъде съсредоточено върху разработването на нови бойни и транспортни самолети. Двустранният търговски баланс между Индия и Русия, който възлиза на 10 милиарда щатски долара годишно, е само малка част от търговския обем между Русия и Китай. Моди обаче има нужда от повече търговия, за да постигне целите си.

Взаимна дипломатическа подкрепа

На този фон не е никак изненадващо, че Моди и Путин смятат да обвържат по-тясно двете страни през идното десетилетие. За Путин, Индия е алтернативна възможност, която му позволява да намали зависимостта на Русия от западните пазари. Прагматикът Моди, на свой ред, иска да поддържа бизнес-контакти както с Русия, така и със Запада, за да може да извлече ползи и от двете места. Включително и поради това Индия беше категорично против налагането на санкции срещу Русия. В замяна на това Путин подкрепя териториалните претенции на Индия към оспорваната част от Кашмир.

Всичко това едва ли открива добри перспективи пред посещението на президента Барак Обама в Индия през идния месец. Западът би трябвало да бъде нащрек: защото съживената връзка между Делхи и Москва би могла да създаде „съдбовна общност на бедните и отхвърлените“, а това може да окаже значително по-решаващо въздействие над т.нар. „азиатски век“, отколкото предполагат мнозина.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.

 
 

Джоан Роулинг написа сценария на „Фантастични животни 2″

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската писателка Джоан Роулинг оповести, че е приключила работата над сценария за продължението на филма „Фантастични животни и къде да ги намерим“, предаде ТАСС.

„Завърших работата над сценария, но засега не мога да разкажа нищо“, е написала Роулинг на страницата си в Туитър, отговаряйки на въпрос на читателка. Или по-точно:

 

 

„Да, написах го (сценария на „Фантастични животни 2″), НО НЕ МОГА ДА ТИ КАЖА НИЩО, ЖЕНО.

 

Световната премиера на продължението на „Фантастични животни и къде да ги намерим“ е планирана за ноември 2018 г.

През октомври м.г. писателката разкри, че филмовата поредица „Фантастични животни и къде да ги намерим“, адаптирана по едноименната й книга, ще включва пет ленти, вместо първоначално планираните три.

Първият филм от поредицата излезе по екраните през ноември 2016 г.