Новите робини на Катар

| от |

Подготовката за Мондиал 2022 в Катар върви с пълна сила. Новините за загинали работници от чужбина обаче възмущават цял свят. Всъщност там чужденците са жертва на експлоатация от много по-отдавна. Не само по строежите, пише Дойче веле.

C6CAN7_2420619b

През 2010-та година стана ясно, че Световното първенство по футбол през 2022-ра ще се проведе в Катар. От деня, в който започнаха строителните дейности по стадионите, до днес при трудови инциденти в емирството са загинали най-малко 1200 строителни работници от Индия и Непал. Този факт, както и лошите трудови условия предизвикаха възмущение в цял свят. Според един актуален доклад на „Амнести интернешънъл“ обаче, в Катар чуждестранните работници са жертва на експлоатация от много по-отдавна и то съвсем не само по строителните площадки. Правозащитната организация е провела проучване за условията, в които работят домашните помощнички в страната. От него става ясно, че те получават твърде ниски заплати, работят по 100 часа седмично, почти нямат почивка или свободни дни, страдат от недоспиване, както и от унижението и насилието, упражнявани от техните работодатели.

Чужденците, ангажирани в Катар като чистачки, готвачки, бавачки, шофьори и градинари, са общо над 130 000. От тях 84 000 са жени. Повечето са от Южна и Югоизточна Азия.

Насилието като традиция

Проучването на „Амнести интернешънъл“ е направено между октомври 2012 и март 2013. Както става ясно от разказите на 52-те жени, участвали в него, побоищата и всякакви други посегателства спрямо тях се оказват едва ли не традиция. Една индонезийка например имала не само рани от пробождания с нож, но и белези от гореща ютия. Три от жените пък признали, че са били изнасилени. „Тези изнасилвания рядко се оповестяват. Жените се боят, че могат от жертви да се превърнат в обвинеями, тъй като нерядко ги упрекват в непристойно поведение“, обяснява в интервю за Дойче Веле Регина Шпьотл, експертка на „Амнести интернешънъл“ за Катар.

Допитване с 52 участнички няма как да е представително, но въпреки това сведенията напълно съответстват на действителността“, подчертава Шпьотл. В посолствата на страни, от които произхождат наетите работници, всяка седмица постъпват десетки жалби. Катарската фондация за борба срещу търговията с хора например е рeгистрирала през 2013 между 200 и 300 оплаквания месечно.

Агенциите набират кадри в родните им страни с измамни обещания за розово бъдеще, след което ги предоставят на катарски семейства. Засегнатите често дори не могат да прочетат договорите, написани на арабски. А след като пристигнат в страната, стават подвластни на т.нар. „Спонсорски закон“ (съществуващ и в други арабски страни), съгласно който всеки имигрант трябва да има гарант, а това по правило е работодателят. „На базата на този закон новопристигналите са буквално обречени да служат на работодателя си“, казва Шпьотл. Тъй като без разрешението на гаранта те нито могат да сменят работата си, нито да напускат страната – ако го направят, подлежат на санкции. Но и без този закон правното им положение е пределно слабо: в Катар принципно има Кодекс на труда, но той не важи за домашните помощници.

Правителството обещава подобрения

Поради това от „Амнести интернешънъл“ настояват Кодексът на труда да обхване и работещите в домакинствата. Както и за отмяна или поне за основна преработка на „Спонсорския закон“. Жените, които бягат от своите работодатели, не бива повече да бъдат възприемани като престъпнички. И още – домашното насилие да стане наказуемо.

Правозащитната организация отдавна е наясно с унизителното отношение на Катар и други държави от Персийския залив към чуждестранните работници, но очевидно оказваният до момента натиск спрямо правителствата в тези страни не е бил достатъчен. Промени не са настъпили дори и след като стана ясно колко лоши са условията, в които се работи на строителните обекти за Световното първенство.

„Единственото, което предприе правителството на Катар, бе да удвои броя на инспекторите, които проверяват как се прилага трудовото законодателство. Това е стъпка в правилната посока, но тя в никакъв случай не е достатъчна“, смята Шпьотл. Тя казва, че катарското правителство се е запознало с актуалния доклад на „Амнести интернешънъл“ за ситуацията на домашните помощници и е обещало да вземе мерки. До момента обаче това не се е случило.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

5 актриси, за които сте забравили, че са участвали в „Prison Break“

| от chronicle.bg |

Покрай новите епизоди на „Prison Break“ си припомнихме и старите, няма как. Въпреки че сериалът става за гледане и в сегашния си вид, не можем да забравим носталгията от първите три сезона.

Ако и вие сте фенове на Майкъл Скофийлд и компания, разгледайте галерията, в която сме включили някои актриси, които участваха в „Prison Break“ още преди да придобият сегашната си известност.

 
 

22 жертви и над 50 ранени при взрив на концерт в Манчестър (ОБНОВЕНА)

| от chronicle.bg |

Тежка атака отне живота на 19 младежи, а близо 50 са ранени след взрив на концерт на Ариана Гранде в Манчестър. Бомбата е избухнала в 10:35 часа местно време в края на концерта в понеделник срещу вторник в Манчестър Арена, която е с капацитет от 21 хиляди души.

Към момента няма данни за пострадали български граждани, каза посланикът на България в Лондон Константин Димитров.

„Ислямска държава“ пое отговорност за нападението. В изявление от терористичната организация, публикувано в нейната социална мрежа, се казва, че „един от воините на халифата постави бомба сред тълпата“.

Полицията е успяла да идентифицира самоличността на атентатора, който се самовзриви в Манчестър Арена.

Това обяви премиерът на Великобритания Тереза Мей в изявление пред медиите след заседанието на комисията по извънредни ситуации. Името на атентатора засега няма да бъде обявявано публично, за да не се пречи на разследването.

По информация на местното издание „Манчестър Ивнинг Нюз“, полицията е извършила серия от арести във връзка с терористичната атака в Южен Манчестър, Чорлтън и Аштън. Все още не е ясно каква е връзката на задържаните с атентатора.

Сред арестуваните е и мъж на 23 години.

Първоначално се предполагаше, че взривът е поставен във фоайето на сградата и е заложен да избухне тогава, когато посетителите на концерта се стичат към изходите в близост до гара „Виктория“ – една от големите транспортни връзки в Манчестър. По-късно обаче стана ясно, че атентаторът се е самовзривил.

23-годишната певица Ариана Гранде е невредима, но в Twitter написа: „Разбита съм, от дъното на душата си, съжалявам толкова много. Нямам думи“.

Много от близките хотели, ресторанти и клубове отвориха вратите си и прибраха бягащите от концерта. В Twitter се появиха хиляди съобщения за хора, които предлагат подслон.

Имам диван, под, одеяла и чай, на 5 минути от Арена, ако някой има нужда – Ребека Тофам.

Британският премиер Тереза Мей нарече случая „ужасен терористичен акт“ и обяви, че свиква заседание на комисията за извънредни ситуации. Полицията също определя трагедията като терористичен акт, до доказване на противното.

Ударът идва броени дни преди предсрочните парламентарни избори в Англия.

Всички политически лидери прекъснаха кампанията си в знак на съпричастност с близките на загиналите.

Някои от медиците, лекували пострадалите, казват, че нараняванията им са като от шрапнел. Раните на повечето засегнати са в колената, най-вероятно от гвоздеи.