Новите надежди на Македония
Събитията в Украйна могат да имат един неочакван ефект – ако доведат до по-бързото приемане на Македония в НАТО, както се надяват наблюдателите в Скопие. Още повече, че вече има идея как да се „прескочи“ гръцкият отпор, пише Дойче веле.
Независимо от изборите в Гърция и Македония, посредникът на ООН в двустранния спор Матю Нимиц насрочи спешно поредния кръг преговори в Ню Йорк, което за някои коментатори е пряко следствие от развитието на събитията в Украйна. Предположенията в Скопие са, че се цели забързване на процеса на присъединяване на Македония към НАТО, който принципно трябваше да приключи още през 2008, но продължава и до днес заради неотстъпчивостта на гърците по отношение на името на страната – съгласно правилата решението за приемането трябва да бъде взето единодушно от 28-те страни-членки на Алианса.
Междувременно американският конгресмен Адам Кинзингър, който е един 40-имата, внесли преди няколко месеца писмо за ускоряване на приема на Македония в НАТО, се спря на възможността решенията в рамките на Алианса да не се взимат непременно с пълно единодушие: „Мисля, че в НАТО трябва да се проведе дебат по начина на взимане на решения. Неведнъж съм бил разочарован от това, че се случва една-единствена от 28-те страни-членки да блокира дадена възможност за постигането на напредък, включително в сферата на разширяването. А блокадата би могла да се преодолее, ако се приложи принципът 28 минус един – това само би увеличило гъвкавостта на НАТО“.
„Става дума за нещо повече от името“
В гръцката неотстъпчивост през това време не се наблюдават никакви изменения. Стелиос Перакис, който е професор по международно право в Атинския университет, казва: „Нашите съседи претендират не само за името. Те искат и признаването на македонско малцинство на гръцка територия. И точно с това искане започват политическите проблеми. В действителност споровете са за нещо много повече от името. Става дума за признаването на независима македонска нация. Гърция не може да приеме това, защото то би довело и до териториални претенции“, подчертава Перакис.
Панос Гарганас, издател на вестник „Ергати Алилеги“ /“Работническа солидарност/ и член на лявата партия „Антарсия“, казва на свой ред, че Гърция трябва да оттегли исканията си името да бъде променено: „Не може една страна да забранява на друга да нарича себе си така, както желае. Жителите на Скопие и без това не биха се нарекли никога северни македонци или нещо подобно. Като акт на добра воля Гърция трябва да приеме наименованието, което те сами са си избрали“, категоричен е Гарганас.
В сянката на Александър Велики
В Гърция обаче само той и неговата партия застъпват това становище. Още през 1991 г., когато бившата югославска република Македония стана независима, във вестника на Гарганас тя е наречена „Македония“. Тогава – по времето на масови демонстрации под мотото „Македония е гръцка“ и крайно нажежена атмосфера, Гарганас и трима негови колеги са обвинени заради позицията си в държавна измяна и изправени пред съда. В крайна сметка присъдата е оправдателна, но случаят недвусмислено показва колко сериозно приема Гърция целия въпрос.
Панос Гарганас съвсем не вижда нещата само в бяло и черно. „Всички нации си създават национални митове, за да докажат древния си произход. Така е и с Македония. Че днешните македонци били наследници на Александър Велики, е национален мит. Само че като отричаш името им, всъщност засилваш същия този национализъм“, обобщава журналистът.
