Новини made in KLETA MAJKA BALGARIQ

| от |

Журналистиката по света работи по (често неписани) правила. Едно от тях е ясното разделение на видовете материали в печатните издания, а в последните години и онлайн. Новини, коментар, интервю, анализ, native advertising. И никакво смесване между тях.

Новините са кратки, проверени и поне от 3 различни източника. Ако Оланд се срещне с Путин във Вашингтон и нямате репортер, присъствал на срещата, се позовавате на Франс прес, една от руските агенции ТАСС или РИА Новости и местна медия – АП, USA today или най-добре Washington Post.

И на трите, не само на една от тях.

В заглавието се допуска нюанс единствено относно важността на събитието според вас. Не пречупвате новината според личното си мнение, това се прави в коментар, ако е по-емоционално или в анализ – ако разчитате предимно на факти. Засягате максимум гледни точки, но за всяка от тях се полага еднакъв обем. Ако някой има какво да каже за повече от 2 изречения, направете интервю.

Рекламата има все по-голямо място в съвременните медии. За нея е измислен т.нар. native advertising. Това не са просто PR съобщения за отварянето на новия ресторант в мола. Става въпрос за тестване на ресторанта и споделяне на впечатления. Разбира се, няма как да е 100% обективно, поукрасени са добрите страни и е скрит някой и друг дефект, но авторитетните медии са обективни на поне 95% и ако ви хвалят нов ресторант, посетете го.

Сега забравете всичко това, защото ще си говорим за България.

Тук целта не е да дадеш максимално вярна и точна информация, а да си пръв. Затова заглавието започва с Първо в … или Ексклузивно в…, а информацията може да е „Пожар или заплаха за бомба в мола на Стамболийски или Цариградско шосе“. Важното е, че сте пуснали ексклузивната новина, макар новина да липсва. Бомба!, Шок!, Сензация! също са важни думи.

Три източника ли? Че откъде? В България всички сме братовчеди, затова информацията винаги е от „една жена каза“. Няма значение дали тази жена е уволнен служител или изоставена любовница, ако има скандал и драма, значи е истина. „Аз съм на кон!“

С кратките заглавия – до Калотина. Тук те са по минимум 3 реда и в тях освен новината са упоменати всички познанства на споменатите, както и мнението на автора за тях. Новината е примесена с коментара, а в анализа има повече реклама отколкото данни.

Освен новините, които задължително са изкривени според интересите на собственика, а по-възможност и геополитически, добавяте много кликбайт (така се наричат статиите, които не носят информация, а са предназначени единствено за привличане на читатели). И ако кликбайта не е българско творение, а световна тенденция, за което подсказва и името му, то у нас има две разновидности характерни само за родната медийна среда.

Първата наричам вангабайт. Както името подсказва, тук кликовете идват от споменаването на името на Ванга. В тази категория можем да добавим лечителя Дънов, врачката на Берлускони, Преподобна Стойна и всички останали гадатели, астролози, нумеролози… Дори курса на долара, ако съобщите с „Ванга е казала, че…“ ще останете възхитени от ефекта.

Втората разновидност е най-притеснителната. Това е онази ексклузивност от по-горе, само че за интелигентни. Тези новини, които аз наричам клетбайт, носят в себе си цялата клетост на KLETA MAJKA BALGARIQ. Те, за разлика от кликбайта, не са съвсем измислени, а се основават на част от документ, списък, закон. Съзнателно, в търсене на скандал, се пропускат подробностите, детайлите или останалата част от документа/закона. Думите се вадят от контекст, а заглавието често е изкривено за постигане на максимален ефект. И се започва едно охкане и тръшкане в социалните мрежи, което носи много споделяния и много посещения на новината, а уточненията в последствие дават като бонус още 3-4 материала.

Без да съм изчерпателен ще изброя само няколко такива „новини“ в последните месеци:

Няма ляв завой на Белокопитово

Няма отбивка за Рилския манастир на магистрала Струма

Махат Ботев и Левски от учебниците

Искаме горещи точки за бежанци

Глобиха Виктория Петрова от bTV за „циганско лято“

Намаляват часовете по език в езиковите гимназии

Такива новини можете да срещнете всеки ден, а списъка с медии, прибягващи до тях расте все повече и повече и вече обхваща (почти) всички. До степен, че вече се налага поне по час търсене дали новината е истина или не. Както един приятел написа вчера, „четенето на новини стана нерентабилно“.

Това е истинският проблем на медиите в България. И виновни за него сме всички. От собствениците, които гонят своя интерес, през журналистите, за които цитирането на „една жена каза“ е по-лесно от търсенето на 3 различни източника, до читателите, които всеки ден се нуждаят от повод за възмущение. И тъй като, въпреки всичките си усилия, от правителството не успяват всеки ден да родят нова глупост, то измислянето на поводи стана модерно. До степен, че всеки следващ протест вече е дискредитиран. Гражданската активност по всички теми се превърна в професия за единици, но ако утре назначат Делян Пеевски за шеф на ДАНС, ще реагират в пъти по-малко хора отколкото преди 2 години и половина. Защото хората се умориха от пърформанси и контрапърформанси.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.