Новият палат на Ердоган

| от |

Готов е новият президентски дворец на Ердоган в Анкара – Аксарай. Елисейският дворец е направо скромен в сравнение с него, а резиденцията на германския президент, дворецът „Белвю“, изглежда като кучешка колиба.

Внушителната сграда има хиляда стаи, разположени на 210 хиляди квадратни метра, насред един природен резерват, който, по волята на Реджеп Тайип Ердоган, набързо загуби статута си на защитена територия. Мнозина недоволстват от този факт, а редица неправителствени организации вече сезираха съда. През февруари т.г. Административният съд в Анкара излезе с решение срещу изграждането на комплекса, но канцеларията на турския премиер (тогава Реджеп Ердоган) игнорира това, а строителството продължи. „Нито една институция не се оказа достатъчно силна, за да приложи съдебното решение“, казва председателят на Камарата на градските плановици в Анкара Орхан Саръалтун пред вестник „Тудейс заман“, цитиран от Дойче Веле.

Новата властова централа в Анкара беше предвидена за турския премиер и правителствената администрация. Но президентът Ердоган си я хареса и обяви, че ще се пренесе в нея. В началото на септември той заяви, че премиерът Ахмет Давутоглу и заместниците му могат да се нанесат в резиденцията „Чанкая“ след като Ердоган се премести.

Истински гигант

Новата властова централа представлява комплекс, състоящ се от една основна сграда и два тракта с офиси от двете ѝ страни. Вътрешният двор на комплекса представлява огромна зелена площ с внушителни фонтани и джамия, за която се твърди, че можела да побере 5 хиляди души.

На пръв поглед новият дворец на Ердоган не блести с нищо особено. Отвън той изглежда по-скоро непретенциозен – фасадите на сградите са семпли и облицовани със светъл камък, откъдето идва и името Aksaray (Белият дворец). Влезе ли обаче човек вътре, пред него са разкрива съвсем друга картина: всичко е неописуемо помпозно, пише турският кореспондент на Дойчландфунк Кристиан Буткерайт. „Ердгоан се гордее с османските мотиви в интериора, но за западния вкус това представлява леко залитане към кича“, посочва той.

Освен това за турския президент очевидно е важна и друга подробност: сградата е проектирана и изградена в стил от времето на Селджукската империя. Според Ердоган, селджуците, смятани за предци на днешните турци, прогонили преди хиляда години християнското византийско население от Анадола. Тази исторически детайл, според турския президент хвърля мост между миналото и настоящето и придава ново символно значение на новата му резиденция. Според историци, обаче, тезата на турския президент е пълна безсмислица, защото решителната битка не се е състояла на мястото на днешната турска столица Анкара, а на около хиляда километра източно от нея.

Турският „овален кабинет“

Освен семейството на Ердоган, комплексът ще приеме и цялата президентска администрация. Само работният тракт на турския президент включва шест огромни приемни и един „овален кабинет“. Това помещение има шумоизолирани стени и най-модерна защита срещу подслушване, както в оригиналния „овален офис“ – работния кабинет на американския президент. Освен това на разположение на турския държавен глава е противоатомен бункер, специални зони, предлагащи защита при нападение с химическо оръжие, подземни тунели, зимни градини с истинска дървесна растителност във фоайетата на сградата.

„Може би само харем няма да има в новия си палат Ердоган. Затова пък съпругата му със сигурност ще може да си позволи едно или дори няколко помещения за богатата си колекция от забрадки и обувки“, иронично отбелязва още кореспондентът на Дойчландфунк в Анкара.

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Когато баба откри смартфона

| от Дилян Ценов |

Изненадващо очарователно е, когато видиш баба си, която вчера си е направила фейсбук профил, да членува в няколко групи за плетива, градинарство и готварство. Някак приятно е да видиш как тя използва фейсбук, особено когато се сетиш какво приложение намираш ти на социалните мрежи в живота си. (Бабо, стой далеч от Tinder!)

Някои баби напредват с особена скорост в света на новите технологии. И ако си мислиш, че твоята няма нужда от смартфон и не би го използвала за нищо повече от разговори, лъжеш се. Тя ще му намери му намери редица необичайни приложения.

И накрая всичко започва да изглежда като плетена на една кука покривка върху стъклена холна масичка. Ето част от нещата, които по-модерните ни баби правят на/със своите смартфони.

„Виж вчера какъв голям домат набрах.“
Може би най-използваната функция на смартфона от бабите – снимките. Всякакви, навсякъде, по всяко време. Обикновено разфокусирани, побиращи няколко обекта (без никой да се вижда изцяло, така че се чудиш какво точно да гледаш). Това може да е зеленчука, който вчера е извадила от градината, цъфналата вишна в двора, някоя билка от похода в планината, или пък снимка на черни точки в небето (това са птици). По някаква очарователна причина, откакто баба ви има телефон с (някаква) камера, тя се превръща във фоторепортер и заснема всичко около себе си. И няма как да не ти стане мило, когато видиш поредната фотосесия на манджата й. Ако можеше да ползва и Instagram, щеше да е звезда. Ако пък имате нов член в семейството… мобилният оператор да ви е на помощ!

Градският транспорт
Баба ви може да не знае как да рестартира устройство си или да си въведе нов номер в телефонния указател, но със сигурност може да провери в колко часа на коя спирка кой автобус ще спре. Едно от първите приложения, които ще ви помоли да инсталирате, е от онези, които показват разписанията на градския транспорт. И ще се учудите колко бързо ще му хване цаката. Преди да се усетите, вече ще я питате за разписанието, защото тя вече е по-добра от вас.

„В новия каталог е.“
Това че баба ви се реди на опашка пред пощата на всяко седмо число от месеца не бива в никакъв случай да ви заблуждава. Защото докато прави това, е напълно възможно да разглежда новия каталог на някой хипермаркет през телефона си. Бабите и промоциите вървят ръка за ръка и тя вече лесно разбира къде да отиде, когато й мине редът на опашката. Благословени да са хипермаркетите, че имат онлайн приложения! Е, за да стигне до конкретния магазин, от който да си вземе пакет захар за 1,20 лв., ти ще трябва да я закараш дотам и върнеш обратно, за да пренесеш не един, а десет пакета захар, които е взела.

„Търсих те по Вайбър“

Някой ти пише и докато вадиш телефона от джоба, се надяваш довечера да ти се отвори парашута. Не позна. „Бабе, направила съм ти баница, ела да си я вземеш след работа.“ Да, съобщението сигурно има поне 5 печатни грешки и е писано в продължение на 5 минути, но… „не се гаси туй що не гасне“. Баба ви няма да се спре пред нищо, за да ви нахрани. За целта тя ще успее да справи дори с Вайбър и Месинджър, но ще се свърже с вас. Естествено, това я прави още по-сладка… първо, защото всички обичаме неща приготвени от баба, и второ, защото е неописуемо приятно в средата на напрегнат работен ден да получиш съобщение: „Обичам те, + умалитено име“.

Bon Apetit
Рецепти! За всичко! За ястия, консерви, компоти, туршии, сладка и разбира се – за народни лекове. Баба ще ви пита как да намери намери сайта на кулинарното предаване, което е гледала сутринта и ще изрови рецептата. Може да не я сготви, но пък ще прегледа още дузина сайтове с рецепти. Накрая всичко ще приключи така: „Е, какво, моята рецепта е същата, даже не добавям еди-какво-си.“ Или така: „Ааа, какво ми се правят сега с тоя шафран?! И с куркума става.“ Никой не знае повече за готвенето от баба, затова тя ще оспори почти всяка рецепта от интернет… но ще знае къде да я търси.

Внуците в чужбина
„Пенке, ела да ти покажа какви снимки ми прати внукът от Италия“. О, да! Благодарение на новия си смартфон на баба ви й е много по-лесно да натрие носа на съседката и да покаже, колко добър внук/внучка има. Внимавайте какво й пращате обаче, освен ако не искате след известно време кварталната магазинерка да ви попита как е новото гадже.

„Ооо, ми аз съм го забравила в градината.“
Трябва ли да обясняваме? Поне веднъж се е случвало на всеки. И това тя го разбира от теб, след като стигнеш за отрицателно време у тях с няколко нови бели косъма и плувнал в пот…

 
 

Маккуин Светкавицата скри шапката на мумията

| от chronicle.bg, БТА |

Анимацията „Колите 3″ застана на първа позиция още в първите три дни на премиерата си.

Третият по ред филм за Маккуин Светкавицата, който се опитва да се върне на позицията номер 1 в състезание с ново поколение бързи автомобили е гледан от 23 800 души и има 219 593 лева приходи от билетите им.

На втора позиция е екшънът „Мумията“, който отново разказва познатата история на намерената зазидана далеч мумия, жадуваща възраждането си в сегашния свят. Филмът с Том Круз в главната роля е вече десет дни на екраните у нас и за това време е гледан от 47 324 зрители и има 515 482 лева приходи.

Трета позиция след месец на екраните у нас заема „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Приключенският екшън с Джони Деп и Хавиер Бардем, които кръстосват моретата в съревнование за намирането на тризъбеца на Посейдон, е гледан от 147 138 зрители и 1 549 966 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за екшън-комедията „Спасители на плажа“. Пълнометражната версия на познатия телевизионен сериал от 90-те, но с нови актьори и нова история за изобличаването на доставчици на наркотици, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време е гледана от 60 955 зрители и има 493 224 лева приходи.

Пето място е за екшъна „Жената чудо“. За 17-те дни на екраните у нас филмът за намирането на тайнствения остров от попаднал по случайност на него пилот по време на войната, в който главната роля е поверена на израелския топ модел Гал Гадот, е гледан от 34 098 зрители и има 362 893 лева приходи.

На шесто място е втората премиера от миналия уикенд – комедията „Тежка нощ“. Историята на петте приятелки, които наемат стриптийзьор за дамското си парти в Маями Бийч и оттам забъркват поредица от неприятности, е гледана от 3 739 зрители и има 34 225 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На седмо място е третата премиера от миналия уикенд – „Газ до дупка“. Поредното приключение в стил „Бързи и яростни“, но този път с историята на двамата братя-крадци на коли, в чиито роли са Скот Истууд и Фреди Троп, е гледано от 2 254 зрители и има 20 265 лева приходи от тях за първите три дни у нас.

Осма позиция е за анимацията „Дийп“. Приключението на малкото октоподче в търсенето на големия кит, което стига до потопеният във вода Ню Йорк, е от десет дни на екраните у нас, като за това време испанската анимация е гледана от 6 848 зрители и има 56 946 лева приходи.

На девета позиция е българският „Бензин“. За над месец на екраните у нас той отчита 93 107 зрители и 753 334 лева приходи.

Десето място е за четвъртата премиера от миналия уикенд – „Имало едно време в Ел Ей“ с Брус Уилис в главната роля. Разказът за живота на частния детектив Стийв Форд, който тръгва да спасява кучето си Бъди, отвлечено от зла банда, е гледан от 976 зрители и има 10 139 лева приходи.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“