Нови обвинения срещу Русия – този път за вируса ебола

| от |

Пак ли Русия е виновна, този път за вируса ебола? – питат полемично руски медии в отговор на няколко публикации в Германия. Дали темата за биологичните оръжия не се превръща в пореден повод за пропагандни сражения? Обзор на Дойче веле.

В няколко публикации в германски медии се появи твърдението, че Съветският съюз дълги години е разработвал вируса ебола за военни цели. Тезата на Ханс Рюле, която действително страда от липса на достатъчно аргументи, предизвика ответни публикации в Русия. Предлагаме Ви подборка от няколко статии по темата. В началото – част от тезите на Рюле, публикувани в „Ди Велт” и в „Хамбургер Абендблат”:

Твърденията на един съветски учен

„През 1972 година беше договорена Конвенция за забрана на разработката, производството и складирането на биологични оръжия, към която се присъединиха 170 държави, включително и двете суперсили – САЩ и СССР. Още три години преди това американският президент Ричард Никсън въведе забрана за разработването на такива оръжия, докато Съветският съюз изготви през 1973 година тайна програма за ускоряване на работата по тези оръжия. Това твърди Кен Алибек, който през 1992 година емигрира в САЩ. Алибек, който всъщност се казва Канататжан Алибеков, е бил научен ръководител на съветския проект с кодовото наименование „Биопрепарат”. За този свръхсекретен проект работели 60 000 души – почти толкова, колкото и по ядрената програма на СССР, твърди Алибеков.

Западният свят научава за тази програма едва през 1989 година, когато един от съветските топ-учени в този сегмент, Владимир Пасечник, намира убежище в Лондон. Три години по-късно Алибек оповестява редица подробности за проекта, а в книгата му по темата пише черно на бяло: „Съветският съюз изгради първата в света индустриална мощност за производство на биологични бойни вещества и с това се превърна в първа биологична суперсила”.

Съветските изследователи работели над общо 20 бактериални и вирусни щама. Целта била чрез промяна в генетичния код да се увеличи многократно тяхната сила. Особено внимание се обръщало на вируса ебола, който е смъртоносен, а и до днес срещу него няма нито лекарства, нито ваксина. Московските изследователи се добрали до вируса по пътя на цивилното научно сътрудничество. Учени от Беларуската ССР работели по съвместен проект с белгийски колеги, от които получили проби от вируса. Естествено, белгийците не подозирали, че вирусът ще попадне веднага във военните биолаборатории на Съветския съюз.

В средата на 80-те години учените от проекта „Биопрепарат” започнали да разработват ебола като биологично оръжие. Целта била да го направят стабилен, годен за транспортиране, устойчив срещу колебания на температурата и влажността и оцеляващ максимално дълго извън лабораторните контейнери. По същото време съветските учени правят генетични експерименти и с други бактерии и вируси: най-популярното биологично оръжие, антраксът, още в средата на 1980-те години е модифицирано така, че на практика става резистентно срещу антибиотиците.

Няколко руски емигранти на Запад съобщават, че в СССР, а по-късно и в Русия продължила усилената изследователска работа над вируса ебола. Правени били опити за сливането му с чумния вирус, като новият хибриден вирус, според Алибек, бил наречен „химера”. Друга „химера” била кръстоска между ебола и едра шарка – смъртоносна като ебола, но и заразителна като едрата шарка. Още един руски учен, Сергей Попов, който вече също работи в САЩ, твърди, че в „Биопрепарат” се разработвали комбинации от вируси, превръщащи жертвите в самоходни ебола-бомби.

Разбира се, никой не разполага с изчерпателна информация за това докъде са стигнали руските учени в разработването на биологични оръжия. Знае се обаче едно: безпочвени се оказаха надеждите, че с разпадането на Съветския съюз Москва ще прекрати тези програми. Вярно, че в началото на 90-години политическото ръководство даде нареждане да се закрият лабораториите за биологични бойни вещества. Днес обаче разработките продължават.”

Авторите на публикациите в германските медии посочват, че на Москва трябва да ѝ се признае нещо важно: за разлика от времето на Студената война, днес в руските лаборатории се разработват не само самите биологични оръжия, но и средства срещу тях. Тези лаборатории помагат със своето знание в борбата срещу тежки заболявания и епидемии. Руснаците още преди години предложиха на ООН лекарство срещу ебола, но засега няма благонадеждни данни за неговата ефективност.

Независимо от оценката за сегашните руски програми за разработване на биологични оръжия, един проблем буди сериозна тревога: след разпадането на Съветския съюз и редуцирането на програмите за биологични оръжия, много съветски специалисти останаха без работа, а за техните услуги ламтят държави като Иран и Северна Корея, пише вестник „Ди Велт”.

Реакции в руските медии

Германските публикации по темата предизвикаха реакции в няколко руски и украински медии. Вестник „Киевска правда” помести хроника на военно-биологичните разработки по света, като подчерта водещата роля на САЩ и Великобритания в периода преди и непосредствено след Втората световна война. Според руските медии, САЩ изобщо не са се отказали от производството на такива оръжия, а са изнесли разработването им в тайни лаборатории в Африка и Грузия – за да не застрашават собствените си граждани.

Руското електронно издание „Столетие”, което е известно с близостта си до Кремъл, отговаря на статиите в германските медии с дълга публикация. Авторът Сергей Птичкин твърди, че в момента, когато общественото внимание е насочено към епидемията от ебола, за Запада е удобно да подхване пропагандна кампания срещу Русия, обвинявайки я в нови чудовищни престъпления. В публикацията се твърди, че „предателят” Алибеков просто се опитал да си придаде важност на Запад, където най-спокойно пристигнал през 1992 година: „Той започна да разкрива такива „тайни”, от които на задокеанските и европейските граждани им се разтрепериха коленете. Пригласяше му дисидентът-биолог Владимир Пасечник, който също разобличи ужасите на съветската „военна машина”. Излиза, че пред „цивилизования свят” нашата страна е виновна за абсолютно всичко. Всичките им беди идват все от нас”, пише Птичкин и на свой ред проследява историята на биологичните оръжия – в Япония, Великобритания и САЩ. Авторът стига до заключението, че Съветският съюз през цялото време е трябвало да догонва американците в тази област и „дори при най-голямо желание руските микробиолози не са били в състояние да разпространят по света модифицирания вирус на ебола”. В статията се разказва как след 1991 година били закрити няколко микробиологични института и се поставя въпросът: ако ебола наистина е била разработена в Русия, защо тогава епидемията се разпространява в Африка?

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

CHR Хороскоп: Време е за флиртове и нови запознанства

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 26.06. до 02.07.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Лъв, което дава предпоставка за отделяне на внимание на любимо хоби или спорт, забавления с приятели, флиртове и нови запознанства, игри или занимания с деца.

В понеделник и вторник огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец ще са най-открояващи се и жънещи успехи, както в личната, така и в професионалната сфера. Голяма част от тях ще успеят да изпъкнат с оригиналността си и да впечатлят обект на своята страст.

От сряда до петък на обяд Луната ще преминава през знака Дева и това й разположение ще ни накара да обърнем сериозно внимание на практичната страна на нещата. Не е изключено на някои от нас да им се наложи да подават или попълват документи, да държат изпити или да се доказват пред авторитети.

Периодът е добър за обръщане внимание на здравето и тонуса, за започване на нов здравословен режим на хранене, преподреждане на гардероба и подобряване на визията.

Най-добре ще разгръщат потенциала си през тези два дни земните знаци Дева, Козирог и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да постигнат голям напредък във важна за тях сфера и да пожънат значителен успех пред хора, на които държат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще транзитира през знака Везни, което й разположение ще направи този период идеален за любовни взаимоотношения и романтични срещи. Също така не е изключено хората, които развиват частен бизнес, да стигнат до важни прозрения във връзка с работата и доразвиването на дейността, в която са ангажирани.

Не е изключено въздушните знаци Везни, Близнаци и Водолей, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да подобрят отношенията с половинката си през периода, започвайки ново съвместно начинание.

През цялата седмица Марс, планетата, която отговаря за енергията, която влагаме и за старта на нещата ще съвпада с Меркурий, небесното тяло, което символизира мисълта и комуникациите в знака Рак. Двете планети ще се движат в опозиция с Плутон (трансформации, подсъзнание, манипулации), който се намира в Козирог.

Заради контакта на трите енергии се очаква голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Рак, Козирог, Везни и Овен, както и хората с лични планети или Асценднет в тези знаци да се откажат от нещо, което от известно време ги затормозява, в името на това да започнат нови начинания, нова връзка или нова работа.

При тези от тях, които не предприемат никаква промяна, има риск промяната да дойде от вън и да ги извади от нормалното за тях ежедневие, карайки ги да привикват към нови обстоятелства. Не е изключено да се чувстват потиснати или обезверени на моменти, да започнат да подозират, че хората около тях не им мислят доброто и да са доста черногледи по отношение на бъдещето си.

Препоръчва им се да си оставят време за творчески дейности, разчистване на дома, козметични или разкрасителни процедури и да избягват откритите конфронтации.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той