Новата система на китайския вожд
През последните 30 години в Китай залагат на „колективното ръководство“ – линия, с която сегашният лидер на държавата Си Дзинпин очевидно е решил да се раздели. Той залага на централизираната власт и култа, предава Дойче веле.
Китайският държавен и правителствен ръководител Си Дзинпин е на този пост от 14 месеца – време, през което не само консолидира властта си, но и преустрои държавния и партиен апарат така, че да разполага с повече пълномощия от всички свои предшественици от Дън Сяопин насам. Наред с постовете си на президент, председател на партията и главнокомандващ на армията, Си Дзинпин стана и председател на цели пет могъщи извънредни комисии: той е начело на новосъздадения национален съвет за сигурност, на централната ръководна група за извършването на реформи, на която са подчинени всички министерства, на комисията за информационна и интернет сигурност, на комисията за икономика и финанси, както и на комисията за национална отбрана и реформа в армията.
„Наблюдаваме прехвърляне на властта от държавните органи – държавния съвет и правителството – към органите на партийната централа, създадени специално около този нов генерален секретар на комунистите и концентрирани изцяло около него“, отбелязва по този повод берлинският политолог Себастиан Хелман.
Връща ли се култът към личността?
Значителното увеличаване на правомощията е неизбежно свързано с увеличаващия се култ към личността, смятат учени от хонконгския университет. Те са направили сравнения за това колко пъти са били споменати имената на досегашните осем председатели на комунистическата партия на първата страница на партийния орган „Народен вестник“ в първите 18 месеца от управлението им. Резултатът: името на Си Дзинпин се е появявало два пъти по-често от това на неговите предшественици Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао. На първата страница на вестника Си е бил поместен общо 1311 пъти – почти толкова често, колкото Мао с неговите 1411 споменавания за същия период от време.
Според политолога от Хонконг Уили Лам, става дума за фундаментална политическа промяна, поставяща под въпрос въведената през 80-те години от Дън Сяопин система на „колективно ръководство“. Както отбелязва Лам: „По-рано генералният секретар на партията бе само пръв сред равни. Останалите членове на политбюро също разполагаха с власт – в съответните сектори, за които отговаряха. Сега Си Дзинпин се явява най-могъщият и е сравним с Мао“. Берлинският политолог Хайлман не отива толкова далеч, но споделя мнението, че правомощията на Дзинпин са нараснали и той бива представян като пътеводна звезда на политическата система.
Китай има опит със самодържците
Китай определено има достатъчно опит от този вид управление. Първите 30 години на Китайската народна република преминават под знака на „великия кормчия“ Мао – като основател на държавата, председател на партията, стратег и идеолог. Останките от уникалния култ към личността на Мао са видими и днес, почти 40 години след смъртта му: мавзолеят в центъра на Пекин, портретът му на входа на някогашния императорски дворец и по банкнотите.
При това със своите кампании като „Големият скок напред“ или културната революция Мао е причинил смъртта на милиони хора, нанесъл е огромни икономически щети и е довел до унищожението на безброй културни ценности.
Краят на децентрализацията
След смъртта на Мао реформаторът Дън Сяопин измества акцента от личностите към институциите и регламента в партията и държавата, както и към децентрализацията. Според политолога Себастиан Хелман именно децентрализацията е и една от причините за успеха на политиката, провеждана в последните 30 години: „Централата координираше и даваше основните насоки. Но идеите и новите политически инициативи идваха по правило отдолу: от провинциите, специалните икономически зони, отделните градове или окръзи. И тази политическа система, която в последните три десетилетия се оказа много гъвкава и дееспособна, сега се поставя под въпрос чрез новата тенденция на централизация“.
Стремежът на Си да увеличи властта си бе подчертан допълнително и чрез инициираната от него антикорупционна кампания. Неговите предшественици също са провеждали подобни кампании, но продължителността, обхватът и дълбочината на сегашната са несравними с нищо друго. Арестувани бяха точно 40 ръководни кадри на ниво заместник-министри и по-високо, както и водещи военни. Предположенията на наблюдателите обаче са, че Си използва кампанията, намерила досега широка подкрепа сред населението, не на последно място и за да се освободи от недолюбваните си политически противници.
