Новата класа на Китай

| от |

В Китай постепенно възниква една нова средна класа. Трудно е тя да бъде точно дефинирана, защото са доста различни представите за това кои спадат към нея. Същевременно социалните предизвикателства пред тази класа растат, пише Дойче веле.

Китайците, които водят децата си на съботни и неделни забавления в големите градски молове, трябва да разполагат и със съответните средства, за да платят за услугите. Освен средства, те трябва да разполагат и с кола, за да стигнат до търговския център, а ако прекарват цял следобед в него, това е недвусмислено свидетелство, че са от по-състоятелните.

Проучванията, посветени на китайската средна класа, са насочени най-вече към нейните потребителски навици. Пазарът за потребителски стоки и услуги расте стремително. Потенциалът за чуждестранните продукти е голям, но и местната конкуренция става все по-сериозна. Паралелно все по-голямо значение придобиват някои нови сектори: културната и развлекателната индустрия, грижите за здравето, за възрастните, възможностите за образование и квалификация. Тези данни се потвърждават и от консултантската фирма „Ernst & Young“ с констатацията, че търсенето на здравни услуги и на възможности за образование расте значително. „Разходите за телекомуникационни услуги, култура и развлечения ще растат два пъти по-бързо от разходите за хранителни продукти“, сочат прогнозите на фирмата.

Кой спада към средната класа?

Различните проучвания обаче дават различни отговори на въпроса кой действително принадлежи към средната класа. Експертите от консултантската фирма „McKinsey“ правят разлика между широката маса с доходи между 9000 и 16 000 долара на домакинство годишно и по-добре платената средна класа с 43 000 долара годишен доход. Статистиката за 2013 сочи, че към първата група се числят 54 процента, а към втората – 14 на сто.

Според прогнозите както на „McKinsey“, така и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, до 2022 втората група би трябвало да се превърне в мнозинство. Големият въпрос е обаче какво мислят тези, които биват причислявани към средната класа – дали самите те се чувстват част от нея. Един от факторите е притежаването на собствено жилище, но макар мнозина от дефинираната от „McKinsey“ група да са собственици на дом, те не се възприемат непременно като представители на средната класа, защото доходите им не са достатъчно високи.

По-показателно от абстрактните числа е това, което едно китайско семейство от средната класа може действително да си позволи. В общи линии става дума за следното: модерно собствено жилище, най-малко един автомобил, достатъчно средства за добро училище за детето, средства за медицинско обслужване, пътуване в чужбина на всеки две години, а два пъти в годината – няколкодневна екскурзия из страната.

От изключение – към норма

Средната класа допринася за структурните промени в китайската икономика и за форсираното от правителството все по-интензивно заселване в градовете, което на свой ред стимулира разрастването на средната класа. Преустройството на икономиката изисква повече вътрешно потребление, а урбанизацията постоянно генерира нови потребители. Укрепването на сектора на услугите на свой ред предоставя нови възможности на средната класа. И ако в края на 90-те години средната класа все още се явява феномен на големите развити градове, междувременно тя пуска корени и в по-малките населени места.

Проблемите, които изпитват представителите на средната класа в Китай, са свързани най-вече със стабилността на икономиката, перспективите за бъдещето, пречките пред вътрешната миграция и все по-осезаемото замърсяване на околната среда. Те не разбират защо на трудовия пазар връзките играят по-голяма роля от квалификацията, и защо ако се преселят в друг град, биват възприемани като жители второ качество. Вероятно затова се получава така, че все повече китайци от средната класа се решават да потърсят късмета си в чужбина – явно там виждат по-добро бъдеще за децата си. И ако по-рано сред водещите мотиви за емиграцията е било осигуряването на по-добро образование за потомството, сега вече на преден план излиза желанието да се живее в незамърсена околна среда, както и недоволството от политическите и икономическите перспективи в Китай.

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…

 
 

Кои ще са номинираните за Еми 2017?

| от chronicle.bg |

26 юни вечерта беше крайният срок, в който членовете на Американската академия по телевизионни изкуства и науки можеха да гласуват за сериалите, които да бъдат в списъка с номинациите за най-престижните награди за телевизия – Еми.

Сега очакваме с нетърпение 13 юли, когато ще бъдат обявени номинациите. Церемонията ще се проведе на 12 септември. Изискването е сериалите тази година да са излезли в периода от 1 юни 2016 г. до 31 май 2017 г.

Несъмнено най-очакваните категории за тези за най-добър драматичен сериал и най-добър комедиен сериал. По всички личи, че тази година някои от силните продукции ще отстъпят място на по-нови заглавия. Такъв е примерът с „Игра на тронове“, който по традиция излиза през април, но седмият сезон е насрочен да излезе през юли. А пък хитовата продукция на PBS „Имението Даунтън“ свърши и ще видим дали някой ще заеме мястото й. Телевизионният сезон беше изключително силен и битката ще е оспорвана. Ето кои сериали е най-вероятно да видим в списъка с тазгодишните номинирани:

Най-добър драматичен сериал

„Короната“ (The Crown)

0a5c641e7e2e7050b86ff0dc5d55c7b9acd65ebb

Сериалът на Netflix (за който се твърди, че е най-скъпият досега) има значителна преднина пред останалите, тъй като през зимата отнесе няколко награди Златен глобус, което го прави сериозен претендент за категорията. Към това спокойно можем да прибавим и тематика: Британското кралско семейство, което се явява като идеален заместител на любимия на американците „Имението Даунтън“. Номинацията е сигурна.

„Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

screen shot 2017-02-09 at 50432 pm

Антиутопичният сериал по едноименния роман на Маргарет Атууд има големи шансове да се сдобие не само с тази, но и с още няколко номинации. Сериалът предизвика фурор с премиерата си и разтърси зрителите. Тематиката за жените, които са лишени от всякакви права, а светът се управлява по крайно тоталитарен начин, се оказа плодотворна. Също така присъства и Елизабет Мос, която вече шест пъти е пренебрегвана само с номинация за ролята си в „Луди мъже“, така че да се надяваме, че тя й сериалът ще си получат заслуженото (а то е поне номинация).

„Останалите“ (The Leftovers)

episode-01-06-1280

Този сериал тръгна скромно по HBO през 2014 г., получавайки смесени отзиви от критиците и още по-слаб рейтинг. От втория сезон обаче нещата тръгнаха нагоре и някои от актьорите (Джъстин Теру и Кари Куун) бяха възхвалени. Въпреки това, все още заглавието няма награди Еми. Но това предстои да се промени. Последният трети сезон скоро приключи и беше определен като най-добрият досега. Нека не забравяме и склонността на гласуващите да отличават сериали, които току що са приключили.

„Легион“ (Legion)

legion-series-premiere-1

Членовете на телевизионната академия обичат фантастичните сюжети, това вече е доказвано в минали години със сериали като „Изгубени“, „Герои“ и „Истински детектив“. Имайки предвид силното присъствие на „Легион“ този сезон и похвалите, които получи продукцията на създателят й Ноа Хоули, този сериал е напълно възможно да се окаже изненадата тази година.

„Странни неща“ (Stranger Things)

stranger-things-eleven-2

Научнофантастичният сериал побърка публиката, когато излезе на малкия екран през август. Почти веднага след това беше обявено, че ще има втори сезон през 2017 г. което е своеобразен феномен. А гласуващите често пъти са показвали, че обичат този феномен е много вероятно да изберат сериала, предвид два факта: все още със сигурност им държи влага от първия сезон, а вторият е все по-близо.

„Западен свят“ (Westworld)

Westworld9Hopkins.0

Сериалът излезе през есента на 2016 г. и взаимства елементи от едноименния филм от 1973 г. Нека не забравяме и впечатляващия актьорски състав, в който влизат Антъни Хопкинс, Танди Нютън, Еван Рейчъл Ууд и други, както и многото изненадващи обрати в сюжета. Сериалът няма да се завърне преди 2018 г., така че не е изключено гласуващите да се забързат, за да отдадат дължимото на създателите на поредицата – Джонатан Нолан и Лиса Джой.

Най-добра комедия

В тази категория по всичко личи, че няма да има големи промени. Това означава че сериали като Transparent, Master of None, Silicone Valley, Black-ish, Unbreakable Kimmy Schmidt и разбира се сигурният Veep. Това може би е първият път от много години, когато „Модерно семейство „(Modern Family) няма да се сдобие с номинация. Brooklyn Nine-Nine най-вероятно пак ще е в списъка, така че и на този фронт няма нищо ново. Въпреки това обаче има един сериал, който е нов и свеж и най-вероятно ще получи признание. Това е „Атланта“(Atlanta).

atlanta_ka_p11_1920x1080

Сериалът на Доналд Глоувър, за живота на рапърите от столицата на щата Джорджия спечели Златен глобус в началото на годината, а самият Глоувър взе статуетка за най-добър актьор. Би било голяма изненада да не видим това заглавие в списъка на номинираните на 13 юли.

Най-добър лимитиран сериал

В тази категория попадат сериали, които имат два или повече епизода и общо времетраене не по-малко от 150 минути. Сюжетната линия на сериала трябва да е завършена и да няма възможност да бъде продължавана в следващи сезони. В тази категория се очертават два сигурни претендента. „Черното огледало“(Black Mirror) е единият. Мащабният проект, стана един от най-успешните във Великобритания, след като стана част от платформата на Netflix и беше обявено, че ще бъде пуснат като лимитиран сериал. Номинацията му е много вероятна при тези обстоятелства, тъй като той е по-добър от конкурентите си в групата на лимитираните сериали, за разлика от тази на драматичните.

black_mirror

Другият сигурен претендент, който да се надяваме, че ще отнесе няколко статуетки е „Вражда: Бети и Джоан“(Feud: Bette and Joan). Негов създател е кралят на биографичните сериали – Раян Мърфи. Осемте серии разказват историята на двете легендарни актриси от Златната ера на Холивуд – Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. В ролите влизат Созан Сарандън и Джесика Ланг, на които стискаме палци да си тръгнат със собствени награди.

feud-bette-and-joan-pilot-review_2qm1

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.