Новак Джокович спечели Уимбълдън в петсетов трилър срещу Роджър Федерер

| от |

Новак Джокович спечели Уимбълдън и от следващата седмица ще бъде номер едно в световната ранглиста.


nole

На финала Джокович  победи Роджър Федерер с 6-7, 6-4, 7-6, 5-7, 6-4 на финала на „Уимбълдън“ и спечели най-престижното отличие от турнирите от Големия шлем.

В изключително атрактивен мач с невероятни разигравания Джокович завоюва втората си титла от Уимбълдън и общо седма от турнири от Големия шлем. Ноле изпусна първия сет, който Маестрото спечели трудно с 7-6 (9/7), но оттам нататък сърбинът влезе в ритъм и взе нещата в свои ръце. Това далеч не означава, че Федерер го остави да му е лесно и двамата тенисисти показаха какво означава майсторство и хъс.

Вторият сет Джокович спечели с 6-4, а третият, който отново отиде в актива на Джокера приключи при резултат 7-6 (7/4). Четвъртият сет елиминаторът на Григор Димитров имаше възможност да спечели, след като проби, но не затвърди пробива си, а точно обратното допусна Федерер да му го върне и да се стигне до последен пети сет, в който да се реши победителят. В крайна сметка, въпреки умората и напрежението, Федерер показа какво е агресия и защо е едно от най-великите имена в тениса, а Джокович успя да удържи на натиска на швейцареца и да спечели последният решаващ сет с 6-3, а с това и турнира


 

32

С успеха си Ноле ще се възкачи отново на трона на АТР, след като събра 13,130 точки срещу 12,670 на настоящия водач Рафаел Надал. Освен точките, които ще го върнат на върха на ранглистата ракета номер едно на Сърбия взе и чек за 1 760 000 паунда. Загубата за Федерер със сигурност е много болезнена, след като швейцареца не успя да запише рекордна 18-та титла от Голям шлем в кариерата си и по този начин да подобри собствения си рекорд. Маестрото изпусна и възможността да вземе осма титла от Уимбълдън, както да пречупи и постижението за най-възрастен играч, печелил турнира.

Teniskafe.com, напомня статистика за Джокови

Ноле вече има седем титли на турнири от Големия Шлем (2 на Уимбълдън, 4 на Australian Open и 1 на US Open) и се изкачва до №13 в класацията по този показател, делейки тази позиция с имена като Макенроу и Виландер. Пред Джокович има още много години на върха в професионалния тенис и въпросът е докъде ще стигне? Първата позиция изглежда далеч, но по всичко изглежда, че ще успее да завърши кариерата си с двуцифрено число титли от шлема.

През 2011 г. Джокович и Квитова спечелиха правото да присъстват на шампионския бал на Уимбълдън като победители съответно при мъжете и жените. Тогава спечелиха за първи път трофея на „Ол Ингланд Клъб“, а сега отново те двамата са победители.

С днешната си победа сърбинът попречи на Федерер да  подобри собставения си рекорд по брой титли от шлема, 2. да спечели рекордна в историята осма титла на Уимбълдън (двамата със Сампрас имат по седем) и 3. да се превърне в най-възрастният шампион на Уимбълдън в Откритата ера на тениса.

Вече преднината на Федерер в преките двубои е съвсем малка – 18 победи за швейцареца срещу 17 за сърбина. Що се отнася до турнири от Големия Шлем, двамата са си разменили по 6 победи, а на финали на турнири от шлема статистиката вече е 1-1.

Джокович успя да нанесе едва втората загуба на Федерер на финали на Уимбълдън – до този момент Роджър имаше в актива си седем победи и само една загуба (от Надал в онзи епичен петсетов финал).

 1 760 000 паунда (около 4 360 000 лв.) – това е чекът, който се връчва на победителя. Федерер ще трябва да се задоволи „само“ с  880 000 паунда (около 2 180 000 лв.).

Днес Ноле сложи край на серията от три поредни загубени финала на турнири от Големия Шлем. Всъщност преди Уимбълдън сърбинът бе загубил 5 от последните си 6 финала на това ниво.


 

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание