Нова надежда за Украйна?

| от |

В острия конфликт между Русия и Украйна настъпва известно раздвижване. Цели две срещи на високо равнище подхранват надеждите за намаляване на напрежението с Москва. Доколко оправдани са те? – Предава Дойче веле.

Двете инициативи ще се проведат непосредствено една след друга, и то на най-високо равнище: в събота в Киев ще пристигне федералната канцлерка Ангела Меркел за разговори с президента Порошенко и с министър-председателя Яценюк. При това посещението е точно в деня на 75-тата годишнина от подписването на пакта между Хитлер и Сталин. Според германския евродепутат Михаел Галер с посещението си именно в този ден Меркел иска да покаже и това, че „тази Германия никога няма да сключи договор с друга държава в Европа, който да е насочен срещу някоя трета страна“.

Във вторник в Минск е предвидена среща между президентите на Русия и Украйна Путин и Порошенко. В разговорите там смятат да вземат участие и представители на Евразийския митнически съюз, който включва Русия, Беларус и Казахстан. Европейският съюз пък ще бъде представен от върховния представител по външната политика и сигурността Катрин Аштън, от еврокомисаря по търговията Карел де Гухт и от неговия колега, отговарящ за енергийните въпроси, Гюнтер Йотингер.

Битките продължават

Дори и самото обстоятелство, че конференцията в Минск е планирана, вече представлява малка сензация, тъй като от срещата на Путин и Порошенко в началото на лятото насам боевете в Източна Украйна станаха още по-ожесточени. Освен това Европейският съюз междувременно наложи значителни икономически санкции на Русия, която на свой ред отвърна със забрана за вноса на хранителни продукти от Общността. Т.е. ситуацията се изостри по няколко линии. Онези, които може би са се надявали, че обявяването на предстоящата среща ще окаже успокоително въздействие, сега очевидно са разочаровани, защото очакваният ефект така и не настъпи.

Политоложката Аманда Пол не допуска, че от двете срещи може да се очаква сериозен пробив. Според нея обаче е важно, че комуникационните канали остават отворени. Съмненията в успеха на двата форума се обосновават и с това, че двете спорещи страни очевидно имат доста различни представи за онова, което би трябвало трябва да се обсъжда в Минск: Порошенко иска да говори най-вече за „стабилизиране на ситуацията“ в Източна Украйна, докато Путин се вълнува повече от влошената хуманитарна ситуация там, както обяви негов говорител. Мнозина в Киев и Брюксел обаче се опасяват, че Путин използва хуманитарния аргумент само като предлог за намеса в Източна Украйна и дори за евентуална военна инвазия в областта.

Пукнатини в митническия съюз на Путин

Ролята на Европейския съюз за срещата в Минск се дефинира не на последно място чрез еврокомисарите, които ще участват в нея: еврокомисарят по енергетиката Йотингер иска да се опита да заглади газовия спор между Русия и Украйна, който засяга и Европейския съюз. А еврокомисарят по търговията Карел де Гухт най-вероятно ще разисква Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС, което съдържа и Споразумение за свободна търговия. Той ще се постарае да обясни на руснаците, че споразумението не е насочено срещу тях, и че Русия дори би могла да спечели от него.

Участието на двете останали държави от митническия съюз – Казахстан и Беларус – може да облекчи намирането на компромис, смята Аманда Пол, тъй като техните представи за митническия съюз са различни от тези на Русия. Евродепутатът Михаел Галер се надява освен това Путин да разбере, че с поведението си „вреди не само на Русия, но и на останалите държави в митническия съюз“. Руският президент обаче не бива да мисли, че санкциите и контрамерките ще накарат Европейския съюз да се откаже от своята линия. Нещо повече, Аштън дори ще му каже, че „в случай на необходимост санкциите ще бъдат разширени, за да го накарат да се вразуми“.

Ролята на Меркел

Много от по-нататъшното развитие на събитията ще зависи обаче от „предварителната работа“, която Ангела Меркел ще свърши в Киев. Тя ще обсъди с украинските представители евентуалната подкрепа, която страната им ще може да очаква от ЕС, но и – очакванията на ЕС от украинското ръководство. Паралелно Меркел ще трябва да поуталожи украинските очаквания за европейско членство, и най-вече за членство в НАТО. В крайна сметка Европейският съюз търси изход от конфронтацията с Русия, а евентуалното по-тясно обвързване на Украйна в западните структури би попречило на тази цел.

Евродепутатката от партията на Зелените Ребека Хармс, която посети Украйна в края на юли, е на мнение, че украинците възприемат германската канцлерка по-скоро като приятел на Русия: „Съвместните снимки на Меркел и Путин на Световното първенство по футбол в Бразилия сериозно увредиха нейния имидж“. Принципно обаче Хармс подкрепя германските посреднически усилия. Но и тя, и Гален биха искали Европейският съюз да играе по-съществена роля. Гален подчертава още и това, че Меркел заминава за Киев не само като германска канцлерка, а като представител на всички европейци“. Политоложката Аманда Пол също възприема положително ролята на Меркел. За нея канцлерката е дори „основен посредник между Русия и Украйна“.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.