Нов мораториум върху здравия разум

| от |

Лидерът на ДСБ Радан Кънев публикува следнaтa в личния си блог. Публикуваме я, тъй като считаме темата за изключително важна.

radan

Вчерашното решение на т.нар. парламент е толкова безумно, че е трудно да се коментира. По принцип, когато някой душевно болен човек ходи по улицата и крещи несвързано за  извънземните, юдеомасонството, рептилите и майка ви, възпитаните хора не коментират и не се намесват. Дори и да е лидер на парламентарно представена партия, отново имаме основание да замълчим състрадателно, но само ако от поведението му не зависи съдбата на мнозина.

Но т.нар. „нов мораториум“ граничи с понятието „престъпно безумие„, въведено в българския политически жаргон преди точно сто години. И ако политиката от 22 октомври 2013г. бъде продължена, тази дата може да остане в учебниците наравно с 16 юни 1913г. Ден, в който борбите, лишенията, жертвите и успехите на десетилетия и на цяло поколение българи отиват по дяволите. Венец на поредица от грешки, но все пак – единичен акт на безгранична глупост, суета, варварски популизъм.
Затова и ще се опитам да преглътна срама и гнева от снощи и да направя кратък и трезв анализа на последиците от вчерашното гласуване, с което българският, с извинение, парламент (42-ият от тук насетне ще бъде без главна буква…) едностранно наруши Договора за присъединяване на България към ЕС и българската Конституция:
1. Какво всъщност гласуваха ГЕРБ, БСП и Атака?
 
Гласуваха продължаване на забраната граждани на ЕС да купуват земя в България. Подчертавам – само граждани на ЕС! Никакви турци, китайци, руснаци и централноафриканци. Гласуваха забрана някой заблуден фермер от Германия, Холандия или Испания, привлечен от по-ниските цени на земята, да се обърка и да дойде да развива семейно фермерство, да внесе нова технология и ноу-хау, да рискува да отглежда нови култури или породи в България, запазвайки статута си на физическо лице – земеделски производител.
Не забраниха по никакъв начин големи компании с катарско, руско, турско или пък от ЕС участие да купуват големи блокове земя и да развиват сегашния модел земеделие. То и сега е разрешено, и след вчерашния акт пак е разрешено. Борисов и Мирослав Найденов даже се хвалеха с катарците, които купуваха земя във Видинско, толкова помним.
По отношение на земеделската политика, това беше удар срещу дребното земеделие. Само малките фермери биха купили като физически лица. Големите купуват чрез БГ фирми.
2. Правни ефекти: 
Като за начало – никакви. Дори Бойко Борисов, Антон Кутев и Десислав Чуколов нямат право да променят международни договори и Конституцията. Вярно е, че явно не го знаят. И е тъжно. Но все пак, добре е да знаем, че непосредственият правен ефект на тези актове не може да бъде накърнен с такова решение. С други думи – всъщност покупката на земя от граждани на ЕС след 01.01.2014г. не е забранена. Дори в това лъжат.
Втори правен ефект: Незабавна наказателна процедура от ЕК и много милиони санкции, от джоба на всички български данъкоплатци.
Трети правен ефектВъзможна ответна едностранна реакция от Великобритачния, Германия, Белгия, Холандияи други богати държави, които не искат български работници да имат достъп до трудовия им пазар. Бездруго само си търсят повод и се чудят какво да измислят, за да удължат техния мораториум върху достъпа на нашите работници.
Четвърти и най-важен правен ефектЗадълбочаване на правния хаос и липсата на законност. Трудно е да се обяснят правните абсурди, които ще настъпят от това решение.
3. Външнополитически ефекти:
Каквото и да се напише тук, ще е малко. Спорно е дали темата за ЕС е външнополитическа. Не би трябвало, но става все по-такава. С това решение България затвърждава образа на формален член на ЕС, духовно и политически отчужден, икономически и юридически отсъстващ. Опасността България да изпадне в третата скорост от Европа на две скорости е все по-очевидна.
Настроенията срещу България в ЕС ще се засилват, с все повече рационални основания. От бедна, корумпирана, пробита от местна мафия и руски интереси, но „послушна“ иmostly harmless държава, се превръщаме във враждебна, управлявана от опасни популисти, бедна, корумпирана… и т.н.
(Естествено, целта на България не трябва да бъде да е „послушна„, съвсем не. Но за да бъде смела и отговорна в членството си, тя трябва да не е корумпирана и пробита от мафията…)
Интересна е оттук насетне ролята на големите европейски политически партии – ЕНП и ПЕС. Тяхната десетилетна политика на закрила на „нашите копелета“ в българската политика претърпя срамен погром. Партията на председателя на ПЕС едностранно наруши Договора за присъединяване. Толкоз. Представителя на ЕНП в българския парламент единодушно се подмаза на „Атака“, която беше в основата на ЕНП-атаките срещу кабинета на Орешарски.
4. Вътрешнополитически ефекти:
Катастрофа: Нагнетяване на анти-европейски настроенияот основните партии в парламента. „Християн-демократи“ и „социалисти“ в единен строй срещу Европа и ЕС. Нещо повече – срещу гражданите, не държавите или централната бюрокрация…
Катастрофа: Затвърждаване на впечатлението, че за българските политици законът е нищо. Гавра с Конституцията и Договора с ЕС в името на дребни, жалки популистки и тактически ходове.
Реанимация на „Атака“ (с активното съдействие на управляващите и опозицията) въз основа на ясен анти-европейски курс, проевропейска легитимация на партията-мафия, издигнала Пеевски за шеф на ДАНС.
Пълно бламиране на кабинета, в т.ч. от партията-мандатоносител. Жалкият хленч на Вигенин във фейсбук е показателен. Ако е искрен – оставката на масата. Същото се отнася за Златанова, Йовчев, Бобева и всички, които имат работа с ЕС в ресора си.
Разпад на българската позиция по бежанската криза. Кой ще ходи сега да иска пари и позиция от ЕС за бежанците?
Заключение: 
Вчера парламентът без главно „П“ наложи мораториум върху законността, стабилността, просперитета на нацията и реалната ѝ интеграция в Европа. Без спазване на нашите ангажименти към Европа, няма да има и насрещна помощ. За отделния български гражданин, това е мораториум върху Европейското бъдеще и стремежа към Европейска сигурност и доходи.
Конституционният съд може да отмени мораториума върху продажба на земя на граждани на ЕС. Мораториума върху законността, благоденствието и Европейското бъдеще обаче могат да отменят само българските избиратели. 85% от българите симпатизират на ЕС и искат повече интеграция. Нито един от тях няма причина да гласува за ГЕРБ или за БСП.
 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание