Нов метод в борбата срещу рака

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.

 
 

Кога дънките стават популярни?

| от chronicle.bg |

Дънките са най-популярното облекло на планетата с милиони произведени и продадени бройки на ден, всеки ден, от години. Но кога и защо станаха толкова популярни?

„Дънки“ като дума съществува от 17 век, когато се използва за сборен термин на всички груби дрхи, носени от работническата класа. И понеже платът, от който се шият тези дрехи, идвал най-често от Геноа (Дженоа), Италия, те се наричали „jeans“ (англ. “дънки”). В областта Ним (Nimes), Франция, се появява конкуренция, която произвежда подобен плат. Той по-късно става известен като „деним“ – от “de Nimes” (фр. „от Ним“).

Каква е разликата между сегашните дънки и дънките на работниците? Разликата е в това как са сглобени. Можете да забележите, че дънките, които носите в момента, са хванати с нитове. Това ги прави доста по-издръжливи на ежедневния тормоз.

Може би имате шевове на задните джобове? Те изначално не са за красота, а са стратегически поставени на местата, където най-много се изтъркват.

 

Jacob_Davis-340x416

 

Това е Якоб Дейвс. Той е с латвийски произход, но живее в Невада. Именно негова е идеята за нитовете и подзравяването на дънките. Той продава новите дрехи на миньорите, които живеят в щата по онова време. Легендата разказва как съпруга на миньор дошла да се оплаква на Дейвис, че мъжът й постоянно си къса „работната униформа“ и дали може да й помогне. Якоб черпи вдъгнвение от седло на кон в магазина му и така се ражда идеята за подсилване на слабите места на тогавашните дънки.

За съжаление детайлите около изобратяването на първия чифт дънки, каквито ги знаем днес, са неизвестни. Но се знае, че идеята на Якоб идва от големия проблем с посточнното късане. Знаем също, е че дрехите на Дейвис имали потенциала на „златна мина“, по-ценна дори и от истинските златни мини. Затова, съвсем разбираемо, той развил параноя около това някой да не открадне идеята му и опитал да я патентова. За съжаление, (както по-късно ще стане и с фиджет спинърите) той  нямал парите за патента – 68 долара, равни на днешни 1300. Затова потърсил човекът, чието име днес е синоним на дънки.

 

Levi_Strauss-340x387

 

Леви Щраус, подобно на Дейвис, е родом от Европа (от Бавария) и идва в Щатите, за да търси късмета си. Двамата се познават покрай магазина на Щраус, който снабдява Дейвис с материали за облеклата му, както и с други продукти. Проблемът на Дейвис, както той го описва в писмата си до Леви, е че не може да произвежда нитовете за дънките достатъчно бързо, за да задоволи търсенето. Двамата мъже се срещат, а по-късно – през 1873 година – подават успешно заявката за патента. Същата година започва и масово производство.

Първияте деним дънки са сини, защото индиго боята е най-евтина, а също и защото тъмния цвят добре криел петна.

Популятността им се дължи до голяма степен и на няколко други фактора. Първият безспорно е изтичнаето на патента им през 1908 година. Друга значителна причина е романтизирането на каубойския начин на живот.

Филми като „Rebel Without a Cause“ и „The Wild One“, които били много популярни сред съвременниците си, продължават модата и така до ден днешен.

 

 
 

Маргарет Атууд за антиутопиите и завръщането на тоталитаризма

| от chronicle.bg, по БТА |

Светът е по-близо от всякога до тоталитаризма от 30-те години на миналия век, каза във Франкфурт канадската писателка Маргарет Атууд, която ще получи престижна германска литературна награда, предаде Ройтерс.

Антиутопичният роман „Историята на прислужницата“ (1985 г.) от Маргарет Атууд се върна в списъка на бестселърите, след като по него беше заснет сериал. Той е за тоталитарно бъдеще, в което млади момичета се изпращат в сексуално робство на богати семейства. Избирането на Доналд Тръмп за президент приближи сюжета до действителността заради опитите в някои щатове да бъде ограничено правото на жените да правят аборт.

„По-близо сме до 30-те години на миналия век, отколкото когато и да било след това“ – каза Маргарет Атууд на пресконференция, като направи паралели с фашистките и комунистически режими в части от Европа. „Хората в Европа гледаха на САЩ като на пример за демокрация, свобода, откритост и не искаха да повярват, че нещо такова може да се случи там. Сега обаче времената се променят и аз съжаление става все по-възможно да мислим по този начин“ – добави Маргарет Атууд.

Маргарет Атууд е на Франкфуртския панаир на книгата, за да получи Наградата за мир от Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите утре. Тя й беше присъдена за „политическата интуиция и прозорливост, когато става въпрос за опасни скрити тенденции и течения“.

Сред предишните лауреати на наградата са Орхан Памук, Сюзан Зонтаг, Амос Оз, Вацлав Хавел. Миналата година я спечели Каролин Емке.
Маргарет Атууд спечели наградата „Букър“ за романа „Слепият убиец“ през 2000 г. Други нейни популярни романи са „Ясновидката“, „Наричаха я Грейс“, „Одисеята на Пенелопа“. Тя написала повече от 40 книги – романи, поезия, есета.

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.