Ноле Джокович и Йелена се женят през февруари

| от |

Новак Джокович и неговата годеница Йелена Ристич трябва да се оженят в Черна Гора, на остров Свети Стефан.
1

Сватбата вероятно ще се проведе в края на януари или началото на февруари, когато Новак има по-малко тенис задължения.

Вероятно сватбата ще се състои в луксозен хотел на о. Свети Стефан, но за тази информация все още нама официално потвърждение. „Новак и Йелена все още не са решили къде и кога ще бъде сватбата. Черна гора е една от опциите , но те все още мислят“ – съобщават близки на двойката за сръбските медии.
2

По всяка вероятност двойката ще бъде венчана от Негово Високо Преосвещенство митрополит Черногорско-Приморски Амфилохий.  Бащата на Новак и Митрополитът са приятели, така че няма да бъде изненада ако известната двойка реши именно той да ги венчае. Това, което е сигурно, че Новак и Йелена няма да се оженят до края на годината, тъй като Новак има тенис задължения в Чили.

 
 

CHR ХОРОСКОП: Авантюризъм и кулинария

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 22.05. до 28.05.)

От понеделник до вторник 15.00 часа на обяд Луната ще преминава през знака Овен, най-борбения и конкурентно способен знак от зодиака. Заради това й разположение първият ден и половина от седмицата ще бъде изключително подходящ за менажиране на стоки или хора, отстояване на позициите, поставяне на нови начала, предприемачество, спортни активности, авантюризъм и състезания от всякакъв тип.

Най-успешен ще бъде периодът за огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат важни и значими за тях неща и ще се натъкнат на хора, които да им помогнат със съвет или препоръка.

От вторник следобед до 15.00 часа в четвъртък Луната ще преминава през знака Телец.

Поради това тези дни са изключително подходящи за кулинария, архитектура, отдаване на почивка и удоволствия, грижа за тялото и външния вид. Добри са също така за сключване на договори, правене на инвестиции, започване на професионални, но също така и на лични партньорства.

Най-успешен ще бъде този период за земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е вероятно добро стечение на обстоятелствата да им помогне да разгърнат по много добър начин потенциала и възможностите си.

От четвъртък следобед до събота включително Луната ще се намира в знака Близнаци. 

В четвъртък в 23.00. часа настъпва Новолуние. Тогава движението на Луната съвпада с това на Слънцето.

Много е вероятно през целия период около Новолунието да сме едностранчиви и неспособни да видим чуждата гледна точка. Поради тази причина е важно да сме внимателни и да не предприемаме сериозни разговори, срещи или споразумения.

Не ни се препоръчва също така да купуваме скъпи стоки и услуги, да подписваме важни договори или  да започваме важни начинания.

През тези дни и половина най-много напрежение ще усещат подвижните знаци Дева, Близнаци, Риби и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Не е изключено при тях да изникнат непредвидени конфликти и изненадващи ситуации, с които ще трябва да се справят с търпение и навременно овладяване на емоциите.

В неделя Луната ще пребивава в знака Рак и поради тази причина последният ден от седмицата ще е идеален за поддръжка и подреждане на дома, изкарване на време със семейството или партньора.

Периодът е добър за изглаждане на конфликти и изясняване на гледни точки с членове на семейството ни или с близки хора. Ще сме по-чувствителни и грижовни от обикновено и ще имаме нужда да оказваме и получаваме подкрепа.

Денят ще е най-успешен за водните знаци Рак, Риби и Скорпион, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно голяма част от тях да имат значителен пробив в любовната сфера и да задълбочат отношенията си с важен за тях човек.

 

 
 

Мократа Амбър Хърд в „Aquaman“

| от chronicle.bg |

Режисьорът на „Aquaman“ Джеймс Уан ни показва Амбър Хърд в костюм на Мера.

DC разширява вселената си за пореден път с филма за водния супергерой и феновете нямат търпение. За сега подгрява с Джейсън Момоа („Game of Thrones“), който ще изпълнява главната роля. С напредването на снимките обаче все повече други герои се показват. Актрисата Амбър Хърд („The Danish Girl“) обяви участието си във филма в Туитър. Тя ще играе Мера – обектът на чувствата на Акуамен и кралица на морето. Джеймс Уан не остана по-назад и също ни показа снимка на Амбър.

Снимките ни показват Мера в традиционния й вид – като в комиксите, за разлика от Акуамен, чийто оригинален образ е на светъл, рус мъж. В ролята си Амбър е с червена коса и зелен костюм. Това ни дава подов да мислим, че филмът ще е по-успешен от зле приялите се „Batman vs. Superman“ и „Suicide Squad“.

 

 

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.