Ние залагаме на независимостта

| от |

Дали целта на френската преса е единствено да съкращава персонал и да търси спасение далеч от журналистиката? Тази тенденция не води доникъде, но в същото време редакционните амбиции имат бъдеще.

НА 20 август 2013 г. вестник Либерасион се опита да съживи колебливото си разпространение със следния рекламен лозунг: „Когато всичко върви бързо, има само едно решение – да бъдем още по-бързи.“ Това, изглежда, се оказа лошо решение. Година по-късно продажбите на всекидневника продължиха да се сриват, а ръководството му обяви, че ще съкрати над една трета от служителите. В същото време поиска от оцелелите да произвеждат повече „съдържание“ с по-малко журналисти. Новият главен изпълнителен директор Пиер Фреденрайш предупреди бунтовно настроените: Или това, или смърт.  Без съмнение ще се случи и едното, и другото.

По света, разбира се, има куп по-болезнени проблеми от безкрайната агония на едно неголямо предприятие със слаб оборот, малко клиенти и недостатъчно основание да съществува. Тази история обаче осветлява два важни момента в един разказ за нашето време. Първият е свързан с печатната преса. Нейното общо състояние се колебае между упадък и кома. Управляват я ръководители, които вече не вярват нито в икономическото ѝ бъдеще, нито в демократичната ѝ мисия. Вторият момент засяга управляващата левица, способна да изразява единствено наемническите страсти на противниците си („Обичам предприемачеството“ – вж. статията на Режис Дебре). Либерасион, който пое щафетата от Франсоа Оланд, логично беше засмукан от тези две едновременни вихрушки. „Смъртта“, която витае около всекидневника, дава само предварителна представа за предупреждението „Левицата може да умре“, с което министър-председателят Манюел Валс се опитва да събере последните верни поддръжници.

В случая с вестника предлаганото въображаемо лекарство е оцеляването да се обвърже с всичко друго, но не и с журналистиката: организиране на конференции, платени много добре от териториалните общности ; „кръстосан маркетинг“ с компанията „SFR-Numericable“, основния акционер на изданието; превръщане на редакционните помещения в място за забавление в един моден квартал на столицата. Колкото до перспективата за управляващата левица, тя се свежда до призиви към привържениците ѝ да не се отклоняват от поетия път (довел всъщност крайната десница „до портите на властта“), защото нямало друг начин… да се попречи на крайната десница да стигне до властта.

Ако не се поддадем на обичайния недостатък на журналистиката да намира необикновеното там, където обикновените хора веднага откриват стари хитрини, ще видим, че отдавна вече никой не смята Лоран Жофрен за наследник на Жан-Пол Сартр, основателя на Либерасион, нито Франсоа Оланд – за наследник на Жан Жорес . Френският президент прояви доста голяма самоувереност, като разтръби, че „истинският му противник“ са финансите, при положение че всъщност беше решил да не предприема нищо срещу тях. А какво да кажем за директора на Либерасион, който в едно и също интервю първо обяви, че всекидневникът му е „най-свободният във Франция“, а после предупреди работещите все още там с думите: Няма да обиждаме акционерите, които вложиха 18 милиона във вестника“ ?

Наистина най-добре е да се въздържаме от обиди към акционерите, особено ако скоро ще им искаме още пари. Акционерите на големите медии са сред най-богатите хора в страната. Те си поделят основната част от френските издания , доходите им идват от най-динамичните сектори на световната икономика (индустрията за луксозни стоки, големите обществени строителни обекти, въоръжаването, интернет). Те не спират да местят капиталовложенията си от един вестник, телевизия или интернет сайт в друг. Като се има предвид всичко това, да насочваме изобличителните си речи и подигравки към настоящия президент или министрите му, е все едно да хулим дадено представление, след като най-напред сме превъзнасяли всичките му кукловоди. „Пожелавам на всички вестници и медии да имат акционер като нашия“, провъзгласи високо директорът на Поан за фамилията Пино . Обясненията в любов, които ръководителите на изданията отправят към собствениците, свидетелстват за тревожната промяна в съотношението на силите между журналисти и инвеститори.

Милосърдните богаташи

ПРЕСАТА вече е един твърде разсипан сектор, за да устои на милосърдните богаташи, които благоволяват да попълнят дефицитите ѝ. Либерасион губи всеки ден по 22 000 евро, или близо 16% от оборота си . Миналата година само два от 18-те френски всекидневника (Еко и Газет де курс), изследвани от асоциацията за наблюдение на печата OJD, са увеличили разпространението си – съответно с 1,86% и с 2,60%. В същото време 240 от 301 седмичника, месечника, двумесечни и тримесечни издания отбелязват спад в продажбите, който понякога е чувствителен: 21% за Енрокюптибл, 19% за Мариан, 16% за Канар аншене.

Спадането на интереса у читателите идва в момент, когато приходите от реклама също намаляват. В печата те са се понижили с 27% в периода 2009-2013 г. При тези условия големите собственици вече не инвестират в даден вестник с надеждата да извлекат печалба. „Серж Дасо губи само от Фигаросредно по 15 милиона евро на година от пет години насам. Мишел Люкас, ръководител на банката „Креди мютюел“, губи средно по 33 милиона с деветте си регионални всекидневника в Източна Франция. Клод Пердриел бележеше дефицит от 5 милиона, преди да отстъпи Нувел обсерватьор.Бернар Арно натрупа над 30 милиона загуби, след като купи Еко.Единственият оцелял – Франсоа Пино, дълго време трупаше печалба от 2-3 милиона с Поан, но е на загуба през първото полугодие на 2014 г.“, припомня списание Капитал.

Причината Патрик Драи да реши въпреки това да похарчи 14 милиона евро за спасяването на Либерасион е, че той очаква друг вид възвращаемост на инвестицията. „Много се внимава, преди да бъдат отправени нападки към собственик на вестник, продължава Капитал. Патрик Драи, невзрачният шеф на „Numericable“, беше „никой“, когато тръгна да щурмува SFR. Тогава беше атакуван по всички линии: бягство от данъци, съмнителни холдинги на Бахамските острови, несигурна френска националност… Ето защо избраЛиберасион. Това не е TF1, разбира се, но разубеждаващият ефект не е за пренебрегване. Ксавие Ниел се превърна от своя страна от пират на телекомите в член на влиятелните кръгове, след като през 2010 г. стана съсобственик на Монд. И то с малки разходи – всеки ден богатството му се покачва на борсата с над 30 милиона евро – сумата, която е инвестирал във вечерния всекидневник.“

Не е нужен обаче постоянен натиск, за да се вкара редакционната линия на почти всички медии в съзвучие с реториката на либерализма и строгите икономии. Обучението на повечето икономически журналисти и автори на уводни спатии, както и отреденото им място в обществото гарантират, че те доста спонтанно ще мислят като Международния валутен фонд, Сметната палата или едрите собственици.

Американският икономист Пол Кругман отбелязва почти всяка седмица в Ню Йорк таймс, че всички страхове на монетаристите бяха опровергани, особено опасенията да не би публичните дефицити да развържат инфлацията. Същевременно всички предупреждения на кейнсианците бяха потвърдени, най-вече идеята, че политиката на строги икономии ще спре растежа. Кругман обаче изразява съжаление, че именно монетаристите продължават да играят водеща роля, особено в големите медии. Изненадващо ли е тогава, че почти пълното изчезване на независимия печат и постепенното му подчинение на интересите на едрите собственици, които вече определят икономическата и социалната политика на правителствата, подхранват консервативните настроения в една Европа, обхваната от криза?

От две години насам френският президент води икономическа политика, която следва препоръките на печата. И следователно резултатите са много лоши. Но вместо да са благодарни на господин Оланд за това, че е отделил такова внимание на гибелните им предписания, водещите журналисти сега го призовават да ускори ход в същата посока. И после, когато мисията бъде изпълнена… да си подаде оставката. „Защото няма да бъде преизбран, порицава го бившият евродепутат социалист Оливие Дюамел по „Европа 1“,нека поне да довърши реформите, за да остави следа в историята.“ И както повелява плурализмът, журналист от Фигаро подканва държавния глава към същата саможертва: „Оланд днес изглежда лишен от каквато и да било възможност да спечели отново доверието на хората. Това не е ли още една причина, когато е изправен до стената, да изиграе последния си коз? А именно да осъществи докрай, открито и смело, една реформаторска либерална политика, макар и с риск да загуби мнозинството си?“ „Завръщането“ на Никола Саркози изглежда гарантира, че личностното противопоставяне между привърженици на една почти напълно еднаква политика ще продължи да изпълва обществените дебати във Франция в близките години. И че медиите ще дадат забързан ритъм на всичко това чрез сондажи и предупреждения за терористични заплахи.

От 1989 г. предаването „Аз съм при вас, там долу“ по радио „Франс Ентер“ позволяваше на една голяма и социално разслоена аудитория да избяга от тези манипулации благодарение на оригиналния поглед върху актуалните събития в социален и международен план. Журналистите от Монд дипломатик бяха канени редовно в това предаване. През юни т.г., под претекст че водещият Даниел Мерме е много възрастен и че социологически проучвания сочат спад на броя на слушателите, ръководството на радиостанцията авторитарно закри това пространство на свободното слово. За сметка на това „Радио Франс“ продължава да се обръща към известни водещи като Кристин Окрен и други журналисти, които нижат съвсем реално провал след провал. Никола Дьоморан например неотдавна бе изхвърлен от ръководството на Либерасион по настояване на 89,9% от служителите на вестника. Те двамата обаче са част от постоянното присъствие, понеже са напълно спечелени за глобализацията от гледната точка на собствениците на предприятията (Окрен) и от позициите на социалния либерализъм (Дьоморан) . Следователно изчезването от националното радио на единственото всекидневно предаване, което се открояваше от общия медиен хор и в своите проучвания даваше думата на народните слоеве, е като удар с брадва по плурализма.

Ето защо е още по-наложително Монд дипломатик да бъде защитен и да бъде разширено влиянието му. През 2013 г. мобилизацията на читателите ни даде резултат. По отношение на разпространението (спад с 0,61% според OJD) месечникът в действителност устоя много по-добре от повечето печатни издания. Размерът на читателските дарения, които се превърнаха в основен стълб на финансирането ни, се увеличи сериозно и достигна над 243 000 евро (срещу 180 000 евро през 2013 г.). И накрая, броят на абонатите на дигиталните ни архиви през първата година от съществуването им – 2013 г., достигна 6947, а до септември 2014 г. скочи на 11 382.

Последният пример е показателен – ние се стремим да изпреварим спада в продажбите на вестника и все по-ограничената роля на приходите от реклама (1,6% през 2013 г.) за оборота ни, като постоянно измисляме други средства, включително дигитални, чрез които да разпространим идеите си. Това ни позволява да мобилизираме нови читатели, за да имаме по-голяма тежест в обществените обсъждания. Нашият Критичен учебник по история, публикуван миналия месец, се вписва в тази редакционна и политическа перспектива. Освен това той е един от проектите, които нямаше да доведем до успешен край без вашата помощ, под формата на абонаменти и дарения.

През 2013 г. Монд дипломатик изпадна от списъка на 200 издания, подпомагани най-много от държавата, където фигурираше на 178 място. В същото време списание Closer остана в списъка (на 88 място със субсидия от 533 221 евро), а всекидневникът Опинион, който защитава интересите на собствениците, влезе в него. Тази поредица от неуместни решения подчертават спешната необходимост да бъдат преразгледани помощите за пресата. Те би трябвало да се отреждат на изданията, които допринасят за демократичните разисквания и отказват да зависят от подаянията на богаташите. Далеч сме от това обаче, при положение че телевизионният канал „Телевизия – 7 дни“ от групата „Лагардер“, получава близо 7 милиона евро годишно, а Монд дипломатик… 108 600 евро. Но и в този случай усилията на читателите ни помагат да се уравновеси положението, понеже две трети от даренията, които те ни дават, след това им се връщат под формата на данъчно облекчение.

Да избягаме от бързината

НАВЛИЗАНЕТО на дигиталните технологии откри пътя за хаотичното самообслужване. Всички статии са струпани безразборно и еднопланово. Но вече се усеща една форма на умора от постоянно течащата повърхностна информация, непосредствения и предвидим коментар на най-незначителните (привидни) новини, последните модни думи, егоцентричните емоционални състояния, моментните избухвания, театралната меланхолия, кратките депресии.

Именно в тази ситуация нашата уникалност се превръща в предимство, защото ни позволява да избягаме от бързината, от пресищането, от разпаления тон, от опростяването. Знаем обаче, че трябва да вървим отпред, да осведомяваме за различните разисквания и проекти и самите ние да измисляме стратегии за отвоюване на територия. Да поспрем, да помислим, за да можем да продължим с отворени очи.

Монд дипломатик се промени много през последните шестдесет години, но спокойното рационално мислене, надеждата за прогрес, отказът да вие заедно с вълците остават непроменени. В днешно време, когато цели народи потъват в мракобесие, страх и параноя, ние продължаваме да смятаме, че разумът, науката, образованието, знанието, историята могат с основание да заменят емоциите, вярванията, предразсъдъците, суеверията, фатализма, закона на кръвната мъст. И да поставят началото на проект за човешко освобождение.

Ние не сме обсебени от темата за упадъка, защото продължаваме да залагаме на независимостта. Средствата да продължим тази интелектуална борба зависят от вас.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm