Невероятната съдба на Константина Кунева

| от |

Житейската история на българката, избрана в Гърция за евродепутат, е белязана от много нещастия, пише Дойче веле. Но и от триумфи. Дали човек с нейната съдба би могъл да постигне в България това, което тя успя да извоюва в Гърция?

0,,17667838_303,00
Гледна точка на Татяна Ваксберг:

В неделя вечерта животът на Костадинка Кунева, която в Гърция наричат Константина, се преобърна като холивудски филм в последните му пет минути – главният герой триумфира след всичките стихии и бедствия, на които сценаристът безмилостно го е излагал през останалото филмово време. Само дето историята е истинска: Константина Кунева е била навремето безработна историчка в България, после чистачка и синдикалистка в Гърция, обиждана и гонена от тамошния си работодател, а накрая залята със сярна киселина и почти обезобразена. И след всичко това тя успява да осъди своя работодател и да стане евродепутатка, избрана от Гърция.

Какво щеше да стане, ако…

Но в тази история има и нещо неизречено: какво щеше да стане с човек като Константина Кунева, ако същите нещастия го бяха сполетели в България? Най-вероятно този човек нямаше да постигне това, което Константина Кунева успя да извоюва в Гърция. Аргументите са поне три: в България няма работещо правосъдие, няма ефективни синдикати и няма партии, които да лансират работници-имигранти. Да не говорим за четвъртия и най-тежък аргумент: кой в България би гласувал за чужденец, публично обвиняван в какво ли не от местния си работодател? Нали видяхме какво мислят в село Розово за чужденците?
В истинския живот Константина Кунева е действително герой на филм, само че документален. Правен е преди пет години от гръцки режисьор, който получава и награда за тази своя лента. Човекът явно е осъзнал драматургичния потенциал на тази история – и то далеч преди главният герой да се запъти към Европейския парламент.
От филма, както и от няколко англоезични публикации, могат да се научат различни подробности за живота на Константина Кунева. Родена е в Силистра през 1964 година, завършва история във Великотърновския университет. В България работи какво ли не, за да издържа себе си и сина си. Приятелите ѝ казват, че е много сърдечен човек. Решава да замине за Гърция през 2001 година. Тогава синът ѝ Емануел е на пет години и има нужда от лечение, тъй като страда от сърдечно заболяване.

Битка след битка

В Гърция Кунева работи като чистачка в атинското метро. Наета е от фирмата за квалифицирани хигиенисти OIKOMET. Кунева бързо установява, че работодателят ѝ не зачита правата на работниците. Влиза в местния синдикат, става негов секретар и успява да издейства за работниците двойно повече почивни дни на месец. Преборва се и за повишаване на заплащането. Но не увещавайки работодателя да увеличи заплатите, а успявайки да издейства промяна, съгласно която категорията труд се повишава от „смесен труд“ на „тежък труд“.
През декември 2008 година е залята с киселина, като преди това е била заплашвана от работодателя си. Извършителят не е заловен, а „Амнести интернешънъл“ критикува гръцките власти заради безрезултатното им разследване. Кунева ослепява с едното око и претърпява множество други вътрешни и външни увреждания. През октомври 2013 година осъжда работодателя си на 250 000 евро обезщетение.
Пред гръцките медии Кунева твърди, че е била търсена от няколко политически сили, които са искали да я привлекат в редиците си. Казва, че най-близка до нейните разбирания се оказала радикалнолявата партия СИРИЗА. Кунева е вписана в листата, а преференциалният вот ѝ отрежда депутатско място в Брюксел.

Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас

Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас

А в България?

В България няма пълноценен аналог на гръцката СИРИЗА, за да се направи убедително сравнение, но и двете по-разпознаваеми леви партии правят впечатление с това, че в тях липсват работници. Лявата партия БСП предложи за европейските избори хора от следните професии: бизнесмени, икономисти, историци, журналисти. Без да броим кандидатите, които могат да се определят и като професионални партийни апаратчици, защото не са работили друго. Алтернативната АБВ постави на първите места икономисти и финансисти, както и един висш военен.
Но не става дума само за левицата и за работниците. Става дума и за това, че нито една политическа сила не залага на хора с увличаща лична история и автентична житейска битка. Българските политици като цяло предпочитат хора, „успешни“ по дефиниция. А не хора, които са борбени и рискуват всичко в името на каузата си. Хора като Константина Кунева.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание