Не, той няма да ти се обади

| от |

Някаква петък вечер е. Аз седя с мъжете в моя живот и след като всички сме благоприятно почерпени със солидно количество питиета, започваме да нищим проблемите на света. През мира, политиката, музиката, киното и някакво малоумно реалити, в което, стигаме до извода, че участват хора, които ако познавахме щеше да ни е срам, стигаме до пика в нашата петъчна вечер. Не, при нас не е мастурбация под душа, както е в деня на Кевин Спейси в „Американски прелести“, но се доближава.

Защото обсъждането на човешките „любовни“ взаимоотношения е душевна мастурбация за почти всеки човек, както и да го погледнеш.

Нищим модерните взаимоотношения между половете, както е редно за петък вечер след пиене.  В един определен момент, по-скоро късно, отколкото рано на вечерта, се стига до клишетата, независимо дали ти вярваш в тях или не. И смяташ, че можеш да добавиш нещо повече и нещо по-умно към тях. Нека ти го кажа направо, не можеш. Но това не прави темата по-малко безинтересна, когато я обсъждаш.

Мъжката гледна точка към хората и жените в частност винаги ми е била интересна. Каквито и неща да имаш в главата си, онова което мъжът мисли никога не е едно от тях.

Темата кой трябва да се обади след като вече сте излизали няколко пъти и колко време трябва да мине между срещата и обаждането е тема или за „Сексът и градът“ или за петък вечер с млади мъже, които пият.

След като минаваме през клишетата като от колонка на Cosmopolitan и кой какъв и до колко е мъж спрямо отношението му към някоя жена, и до колко това е сериозно изобщо, стигаме до извода, че модерният мъж никога не звъни пръв. Не го счита за нужно. Една приятелка ми беше казала, че „Мъжът е достатъчно търпелив, за да изчака на една жена да й писне и да го потърси първа.“ Някой й го беше казал. Мъдър човек.

Харесването на някого и търсенето му впоследствие не се променило от времето, когато си бил пети клас. Вярвай ми. Ако тогава те е било срам да си го признаеш и сега ще е така. Ако тогава не си звънял, сега това чувство се е засилило двойно.

Модерните женски списания се опитват да те убедят, и някои успяват, че „модерните правила за срещи“ гласят, че не трябва да изчакаш той да те потърси, а да яхнеш момента и да го направиш първа. Да му звъннеш, да си чатите, да вземеш това, което смяташ, че ти принадлежи вече. Женските списания бъркат, твърдят мъжете в моя живот.

„Мъжът винаги намира жената, която харесва. Винаги си вдига телефона, когато тя му звъни. Никога не зарязва приятелите си заради нея, но пък го повтаря изключително достоверно, докато устата не го заболи.“ Ако не направи едно от тези неща изводът е много прост: „Не, той никога няма да ти се обади.“ Тук спорът кой е повече мъж – този, който звънва и казва, че „ми не, това беше и беше супер, но барът затваря“ или този, който се крие, докато ти не се откажеш, но ти е повтарял „иначе мила моя, косите ти са водопади и ти беше жената на моя живот оная вечер“, се разгорещява. Как така пльосваш определение на един човек само заради една негова реакция? Как го определяш като нищожество, само защото не е направил това или онова?

„Най-лесното нещо в този живот е да си страхливец и много хора избират да са именно такива.“

Но истината е, че мъжът не се определя по броя телефонни обаждания, а по правилното им случване и разпределение във времето между първото излизане, пиенето, секса, чувството за хумор. Жената също. Клишето гласи, че никога не трябва да го търсиш, защото изглеждаш отчаяна, а новото – че ако си смела, истинска, ама-много-си-яка-мацка и „чувството ти за хумор адски ме кефи“ можеш да му звъннеш и утре. Търпението отдавна не е добродетел.

Мъжете са неразбрана за мен Вселена. Нали знаете онези хора, които се учат от грешките си, познават флирта и очите, които ги следят тайно. Аз не съм от тях. Реалността и отношението на конкретен мъж ме захапва отзад пет минути след като съм направила, онова което не е трябвало да правя.

Винаги звъня първа. Бъркам любезността и доброто отношение с други неща или обратното. Аз и моите мъже винаги някъде се разминаваме по пътя между това, което искаме и онова, което се случва.

Разминаването във взаимоотношенията на това, което искаш и което някой е склонен да ти даде са най-големият кошмар. За всеки. Полът в случая няма отношение. И все пак жените винаги се чудят. За тях първото телефонно обаждане е мистерия, която имат нужда да разрешат.

Моите мъже ми помагат много в достигането на правилни изводи. И все пак. Все още стои чуденето след „защо, той не се обажда?“    

 
 

Швеция е в Airbnb. Цялата.

| от chronicle.bg |

В Швеция съществува конституционно право наречено „allemansrätten“. С две думи то представлява правото на свободно движение в страната. Всеки може да се разхожда, да кара колело или да опъне палатка почти навсякъде. Единственото изключение са частните жилища и обработваемата земя.

За да разкажат на целия свят за това шведите са сътворили уникална рекламна кампания, в която… включват цялата страна в Airbnb.

Това не е първата нестандартна реклама на шведския туризъм. Миналата година Швеция създаде „Шведския номер“, на който отговаряше произволен жител на страната.

Тази година Visit Sweden работи в тандем с Airbnb, където рекламира 9 различни вида туризъм – от трудно достъпните гори във Вармланд през западното крайбрежие до панорамните гледки в близост до Националния парк Скюлескоген.

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?