Не, той няма да ти се обади

| от |

Някаква петък вечер е. Аз седя с мъжете в моя живот и след като всички сме благоприятно почерпени със солидно количество питиета, започваме да нищим проблемите на света. През мира, политиката, музиката, киното и някакво малоумно реалити, в което, стигаме до извода, че участват хора, които ако познавахме щеше да ни е срам, стигаме до пика в нашата петъчна вечер. Не, при нас не е мастурбация под душа, както е в деня на Кевин Спейси в „Американски прелести“, но се доближава.

Защото обсъждането на човешките „любовни“ взаимоотношения е душевна мастурбация за почти всеки човек, както и да го погледнеш.

Нищим модерните взаимоотношения между половете, както е редно за петък вечер след пиене.  В един определен момент, по-скоро късно, отколкото рано на вечерта, се стига до клишетата, независимо дали ти вярваш в тях или не. И смяташ, че можеш да добавиш нещо повече и нещо по-умно към тях. Нека ти го кажа направо, не можеш. Но това не прави темата по-малко безинтересна, когато я обсъждаш.

Мъжката гледна точка към хората и жените в частност винаги ми е била интересна. Каквито и неща да имаш в главата си, онова което мъжът мисли никога не е едно от тях.

Темата кой трябва да се обади след като вече сте излизали няколко пъти и колко време трябва да мине между срещата и обаждането е тема или за „Сексът и градът“ или за петък вечер с млади мъже, които пият.

След като минаваме през клишетата като от колонка на Cosmopolitan и кой какъв и до колко е мъж спрямо отношението му към някоя жена, и до колко това е сериозно изобщо, стигаме до извода, че модерният мъж никога не звъни пръв. Не го счита за нужно. Една приятелка ми беше казала, че „Мъжът е достатъчно търпелив, за да изчака на една жена да й писне и да го потърси първа.“ Някой й го беше казал. Мъдър човек.

Харесването на някого и търсенето му впоследствие не се променило от времето, когато си бил пети клас. Вярвай ми. Ако тогава те е било срам да си го признаеш и сега ще е така. Ако тогава не си звънял, сега това чувство се е засилило двойно.

Модерните женски списания се опитват да те убедят, и някои успяват, че „модерните правила за срещи“ гласят, че не трябва да изчакаш той да те потърси, а да яхнеш момента и да го направиш първа. Да му звъннеш, да си чатите, да вземеш това, което смяташ, че ти принадлежи вече. Женските списания бъркат, твърдят мъжете в моя живот.

„Мъжът винаги намира жената, която харесва. Винаги си вдига телефона, когато тя му звъни. Никога не зарязва приятелите си заради нея, но пък го повтаря изключително достоверно, докато устата не го заболи.“ Ако не направи едно от тези неща изводът е много прост: „Не, той никога няма да ти се обади.“ Тук спорът кой е повече мъж – този, който звънва и казва, че „ми не, това беше и беше супер, но барът затваря“ или този, който се крие, докато ти не се откажеш, но ти е повтарял „иначе мила моя, косите ти са водопади и ти беше жената на моя живот оная вечер“, се разгорещява. Как така пльосваш определение на един човек само заради една негова реакция? Как го определяш като нищожество, само защото не е направил това или онова?

„Най-лесното нещо в този живот е да си страхливец и много хора избират да са именно такива.“

Но истината е, че мъжът не се определя по броя телефонни обаждания, а по правилното им случване и разпределение във времето между първото излизане, пиенето, секса, чувството за хумор. Жената също. Клишето гласи, че никога не трябва да го търсиш, защото изглеждаш отчаяна, а новото – че ако си смела, истинска, ама-много-си-яка-мацка и „чувството ти за хумор адски ме кефи“ можеш да му звъннеш и утре. Търпението отдавна не е добродетел.

Мъжете са неразбрана за мен Вселена. Нали знаете онези хора, които се учат от грешките си, познават флирта и очите, които ги следят тайно. Аз не съм от тях. Реалността и отношението на конкретен мъж ме захапва отзад пет минути след като съм направила, онова което не е трябвало да правя.

Винаги звъня първа. Бъркам любезността и доброто отношение с други неща или обратното. Аз и моите мъже винаги някъде се разминаваме по пътя между това, което искаме и онова, което се случва.

Разминаването във взаимоотношенията на това, което искаш и което някой е склонен да ти даде са най-големият кошмар. За всеки. Полът в случая няма отношение. И все пак жените винаги се чудят. За тях първото телефонно обаждане е мистерия, която имат нужда да разрешат.

Моите мъже ми помагат много в достигането на правилни изводи. И все пак. Все още стои чуденето след „защо, той не се обажда?“    

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.