Не става дума за война

| от |

Автор : Виталий Третяков, „Взгляд“

Всички се страхуват да не избухне война. Това е правилно и естествено. Малцина искат война. Което също е правилно и естествено. Но е неправилно и неестествено – нещо повече, неумно и безотговорно е публично да разсъждаваш за война и да плашиш хората с война, без да разбираш що е то – или ако разбираш, но съзнателно заблуждаваш широката публика. Естествено говоря за „войната с Украйна“, която според някои „вече е разпалена от Русия“, или щяла „да бъде разпалена всеки момент“.

EU-Ukraine-Russia-680x365

Разбира се, за предпочитане е да чуем такива разяснения от официални представители на Русия. Тъй като обаче те не ги правят – по неясни за мен мотиви, аз ще направя каквото мога. Много и твърде сериозни са причините, изключващи всяка възможност за „война между Русия и Украйна“.

Основният проблем на войната (също и в този хипотетичен случай) не е да бъде разгромена една армия и овладяна някаква територия. Въпросът е как ще погледне на това населението на тази територия и какво да се прави там занапред. Най-малко една трета от жителите на Украйна (в западните й области, естествено) изобщо не се канят да приветстват влизането на руски войски в страната и дори ще окажат съпротива. Мнозина – с оръжие в ръце. Значи трябва да се потисне съпротивата не на слабомощните украински въоръжени сили, а на гражданското (въоръжено) население. Москва безспорно го разбира. И само заради това е абсурдно дори хипотетичното предположение, че руската армия ще окупира цялата територия на Украйна.

Да продължим. Щом си окупирал една страна, принуден си: 1. да наложиш окупационен режим; 2. да осигуриш с всичко необходимо хората в окупираните територии. А в Москва, то се знае, не управляват идиоти. Там схващат какво означава да поемат издръжката (дори ако всички украинци останат лоялни) на 45 милиона души – една трета от населението на Русия. Включително на целия Майдан заедно с Яценюк и Кличко. Издръжката на една страна, обременена с държавен дълг от 70, ако не и от 140 милиарда долара, и с неефективна икономика. Това ще е безумие.

Ето и втората причина, която прави невъзможно всякакво въоръжено нахлуване в Украйна. Третата: една „окупация“ винаги представлява временен режим. Какво следва обаче? Да решаваме заради Украйна всичките й оплетени, включително финансови въпроси? Колко години и десетилетия ще трае това? Четвъртата причина. Започне ли Русия война срещу Украйна, това неизбежно ще предизвика гражданска война между – условно казано – украинския Изток и украинския Запад, най-малкото в Централна Украйна. Въоръжените „активисти на Евромайдана“ (всъщност бойци терористи) впрочем разпалиха вече такава война. Засега тя се свежда до сблъсъци тук и там, а цялата вина за избухването й лежи върху онези, които провокираха конфронтацията в Киев, и върху западните им покровители. Русия няма нищо общо тук.

Друг въпрос е, ако руски войски нахлуят и плъзнат из цяла Украйна. Тук вече нещата не опират само до морална и политическа отговорност – Русия ще бъде принудена да участва в потушаването на гражданска война, и то от двете страни едновременно. Естествено федерацията никога не ще се включи по своя инициатива в тъй очевидно губеща авантюра. Петата причина – една от дреболиите, съществени обаче в днешните условия. В Украйна има олигарси, които биха се отказали от каквото пожелаете, но не и от своите богатства. Че Кремъл невинаги знае какво да прави със собствените си олигарси – дали ще се нагърби сам с нещата около местните?

Може да се посочат още множество свръхочевидни причини, сочещи, че никой в Москва не е замислял никаква мащабна война с Украйна, не планира такава и даже не би започнал подобен „експеримент“. Без да споменавам дори тясно „хуманитарните“ аспекти от всичко, приписвано на Русия във връзка с въображаемото въоръжено заграбване на Украйна. Затова всички приказки, че Путин замисля „малка победоносна война“ (камо ли с цел „окончателно да удуши вътрешната /руска/ опозиция“), са най-малкото глупост, изричана в най-добрия случай от хора невежи.

Реална обаче е перспективата да бъде защитавано с оръжие руското население в Украйна там, където ще го застрашават политически или физически репресии, и по негова молба. Това, първо, не налага никакво „масирано нахлуване“, никаква „война с Украйна“. Второ, може да стане реалност само „в краен случай“ – сиреч в случай, че стане трагична реалност физическото унищожаване на руснаци и други неприели „новата власт“ в Киев. Трето, в операции от този род не е наложително да се използват „наборници“, „хлапета“, с което днес някои подчертано спекулират и което буди сред други искрени страхове.

Четвърто, отделно трябва да се проучи обосновани ли са въпросните операции политически, хуманитарно и в правен аспект. Фактически Кремъл вече заяви, че има съответната готовност. И тъкмо това може да е тема за сериозни (не спекулаивни) публични, експертни и политически дискусии. Пето: в разрез с ангажираното (вътрешно или външно) мнение на хората, според които Украйна не може да се разпадне без намеса отвън, това е доста реална перспектива.

От една страна, може – и причините не са малко. От друга, външна намеса вече има: това е намесата на Запада (всичко свързано със събитията от последните месеци след лидерския форум на ЕС във Вилнюс). Точно тя превърна в реална потенциалната заплаха от разпадане на Украйна. И точно с оглед на тази възможност (разпадане на Украйна) Русия (доколкото сред украинските граждани има 8 милиона, а фактически най-малко 20 милиона руснаци) трябва да е готова да ги брани, включително с въоръжена сила. Естествено обаче и в този случай изобщо не може да става дума за окупация на Украйна (вж. горепосочените причини).

Всъщност онези на Запад, които се боят от „въоръжено нахлуване на Русия в Украйна“, имат възможност да предотвратят тази заплаха (реална или мнима). Трябва просто да поемат издръжката на всичките 45 милиона граждани на Украйна, на цялата украинска промишленост. Ако Западът даде утре на Турчинов и Яценюк 100 милиарда долара, провокираната от него самия заплаха – Украйна да се разпадне – тутакси ще изчезне. Е, ще трябва да свърши и още едно-друго (например да предотврати управление на националистите), но минималната, задължителна първа стъпка е веднага да наброи на Киев 100 милиарда долара.

 
 

Сините очи и големите амбиции на Себастиан Курц

| от chronicle.bg, по Haaretz |

Поддръжниците му го виждат като бъдещето на страна, която досега винаги е гледала предимно към миналото, отколкото към бъдещето. Противниците му го виждат като обикновен кариерист, жаден за власт.

Където и да е истината, малцина австриици оспорват това, че техният 31-годишен външен министър, Себастиан Курц, вече остави дълбока следа в историята на централноевропейската държава. След агресивна кампания и спечелени предсрочни парламентарни избори, той стана най-младият министър-председател на страната и един от най-младите лидери в Европа.

Мъжът с детско изражение и арийска осанка омая населението. Спиран е на улицата, хората си правят селфита с него, други искат автографи, сякаш е кинозвезда. Младостта се отразява в небрежния му подход към работата. Политикът е известен с това, че настоява да го наричат Себастиан, вместо „господин Министър“. Някои австрийци дори отиват по далеч, обръщайки се към него с умаленото Басти. Ако се возите в самолет за Австрия е напълно възможно той да седне на мястото до вас. Според ново решение, представители на чужди правителства и техните началници следва да пътуват в икономична класа, вместо в бизнес класа.

Нека обаче нищо от това не ви заблуждава. Себастиан Курц е повече от поредния политик с грабващо бебешко лице. Зад сините очи се намират увереността, лидерските качества и големите амбиции на един млад политик, когото все по-често ще виждаме редом до световните лидери с побелели коси.

Роден е през 1986 година и завършва гимназия през 2004 година. Следва право, но прекъсва, за да се посвети на политическата си кариера. Започва на общинско ниво, влизайки в Градския съвет на Виена през 2010 година. Може би единствената част от биографията му, която би искал да изтрие е именно от този период. Слоугънът на кампанията през 2010 година е „черното е готино/секси“. Във видеото 23-годишният кандидат се вози в Хамър, придружаван от жени с изкусителни форми. Фокусът е върху гърдите им. Една от спирките в клипа е клубът Мулен Руж, където е организирано черно „готино/секси“ парти. По-късно Курц излиза на улицата да раздава презервативи, обяснявайки как е загубил девствеността си на 15 години. По време на сегашната му кампания това му беше натяквано неколкократно и противниците го използваха, за да го компрометират.

Големият скок идва през 2011 г. Тогава Курц става директор на отдела по интеграция в министерството на вътрешните работи. „Виждам себе си като човек, при когото имигрантите да идват за помощ“, казва той тогава, опитвайки се да изгради нов имидж на Австрия, като гостоприемна страна за чужденците. С изкачването по стълбите на властта обаче, възгледите му се променят. През 2013 година, когато заема поста на външен министър и хиляди имигранти нахлуват в страната, той започва да говори за опасностите на масовата имиграция. Промените в идеологията му политолозите обясняват с помъдряването, което неминуемо се появява, колкото по-големи стават отговорностите на съответния пост. От другата страна са коментарите, които го определят като човек, желаещ да се издигне до властта, използвайки крайнодесни подходи. Също така е привърженик на идеята за ограничаване на преференциите, които Европейският съюз дава на имигрантите.

Негови са решенията за спирането на външните средства за построяването на джамии и забраната на бурки на обществени места. „Искаме ислям в австрийски стил, а не такъв, диктуван от други държави“ е аргументът му.

Един от най-напрегнатите моменти в кариерата му и изпитание за качествата му , е през 2016 година, когато затваря Балканския бежански коридор. Първоначално решението е остро критикувано и изглежда като действие срещу най-силната жена в днешна Европа – Ангела Меркел. Самата тя е известна с отворената си политика към бежанците, позволявайки на близо половин милион имигранти да влязат в Германия. С течение на времето обаче възгледите се променят и Меркел признава, че това е било правилното решение.

Твърдата му позиция се появява и по отношение на Турция. Австрийският политик се изказва остро против президента на Турция, Реджеп Таийп Ердоган, твърдейки, че в него се наблюдават „диктаторски тенденции“. През юли тази година, той отказа на турския министър на икономиката да лети до Австрия за церемония по случай една година от преврата в Турция. В момента политикът е за прекратяване и на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.

Излишно е да споменаваме, че тази година е най-напрегната в кариерата му досега. Преди няколко месеца, преди да навърши 31 години, Курц беше избран за лидер на Австрийската народна партия. Шокът дойде, когато той обяви, че се оттегля от коалицията със социалдемократичната партия , довеждайки Австрия до ситуация на предсрочни парламентарни избори.

Във видеото в кампанията го виждаме как изкачва планина. Посланието е: „Правилният път не е задължително лесен. Да постъпваш правилно е ситуация, в която често си сам.“ А слоугънът в кампанията му  за лидер на партията беше: „Време е за нещо ново“. Предстои да видим какво ще е това ново, освен затягане на мерките по отношение на нелегалната имиграция – това вече е ясно, че е един  от най-големите му приоритети.

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

Рони беше майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни, театрални постановки, кино и телевизионни филми и най-вече музикални албуми за пораснали и деца.
Тя беше и преподавател е в НМУ „Любомир Пипков“ в специалност поп и джаз. През годините участва в създаването на няколко групи, от които
най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критиката и публика в целия свят!

Надяваме се българската публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беше „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)

 

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.