Не отмениха заповедта за арест на Асанж в Швеция

| от |

Искът на основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж за отмяна на шведската заповед за ареста му за разпит относно 6 сексуални престъпления бе отхвърлен.

„Апелативният съд отхвърли иска на Джулиан Асанж заповедта за неговото задържане да бъде отменена от градския съд“, се казва в съдебното решение.

Австралиецът, който пребивава в посолството на Еквадор в Лондон, за да не бъде екстрадиран в Швеция, бе „задържан задочно“ от регионалния съд през 2010 г. Шведските прокурори искат да разпитат Асанж относно обвинения в изнасилване и сексуален тормоз над две жени, когато той бил в страната през 2010 г. Асанж отрича обвиненията.

Срещу него е издадена и европейска заповед за арест.

Той призова шведските прокурори да пътуват до Лондон, за да го разпитат или това да стане чрез видео връзка, но и това искане бе отхвърлено. Според съда разпитите трябва да се проведат в Швеция, а вероятността от възможно дело срещу него налага той да бъде в Швеция. /АФП, БГНЕС

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.