Науката не опровергава съществуването на Бог

| от |

bgpogrebenie-bog

Науки като биологията, математиката, инжинерството и медицината ни помагат да разберем света, в който живеем, но има много неща, които остават загатка.

Няколко наскоро излезнали публикации се опитват да ви обяснят, че по някакъв начин науката вече опровергава съществуването на Бог. Авторите твърдят, че вече знаем достатъчно за вселената за да можем да си обясним всичко без да ни е необходим “създателя”.

Истина е, че науката ни помага да разберем света. Общото количество човешко познание се удвоява приблизително на всеки две години. Във физиката например вече можем да твърдим, че знаем какво се е случило с вселената една част от секундата след Големия взрив, което е поразително. С помощта на химията разбираме най-сложните реакции между атомите и молекулите, а благодарение на биологията знаем как работят клетките ни и се оформят организмите ни. Но цялата тази база данни опровергава ли съществуването на външна сила, която може биучени е дала начало на вселената ни?

Науката печели най-големите си битки срещу религията през 19 век, когато откритите неандерталски останки в Гибралтар, Белгия и Германия доказват, че хората не са единствените хумануиди, съществували някога. Фосилите и намерените животински останки от своя страна доказват, че флората и фауната еволюират, развиват се и по-добре адаптиращите се оцеляват. Тези доказателства подкрепят теорията на Чарлз Дарвин, публикувана през 1859г.

През 1851г. пък френският учен Леон Фуко доказва веднъж и завинаги, че земята се върти, а не слънцето около нея. В същият век са направени и геоложки открития, които разбиват хипотезата за “младата земя” и доказват, че планетата ни е на милиарди години. Преди това някои теолози изчислявали възрастта на земята спрямо библейският Адам.

Но дали съвременната наука, от 20-ти век насам е доказала, че няма Бог?

Науката е нещо невероятно, тя ни учи за живота, света и вселената. Но науката не е открила защо съществува вселената, нито какво предшества Големият взрив. Също така биологията не ни помага да разберем как са се появили първите живи организми на тази планета, нито пък дава отговор на въпроса как е възникнало съзнанието. Кое е това, което позволява на хората да могат да произвеждат произведения на изкуството, архитектурата и литературата? Кое е това, което ни позволява да разберем тайните на математиката и медицината? Науката е много далеч от отговорите.

Но по важен от всички тези главоблъсканици е въпросът защо вселената е така финно настроена специално за появата на живота. Никой досега не е успял да отговори задоволително, и едва ли науката ще стигне някога дотам. Колкото по-надълбоко се ровим в тайните на физиката и космоса, толкова по сложна изглежда вселената. За да се обясни квантово-механичното поведение на най-малката частица са необходими стотици страници, изпълнени с висша математика. Как е възможно дори най-малките частици да са толкова комплексни? Оказва се, че дори в най-простият природен елемент се крие скрита “мъдрост” или структура. Всичко това се усложнява, тъй като обръщаме поглед към целият космос.

Знаем, че преди 13,7 милиарда години огромен прилив на енергия, чиито произход е абсолютно непознат за нас и за науката, е причина за създаването на вселената. След това, като на магия се появява “божията частица” – Хигс Бозона (открита преди две години в ускорителя в ЦЕРН) и вселената придобива маса. Защо се случва това? Оформилата се маса представлявала елементарни частици – кварки и електрони, чиито заряди трябва да попаднат в неизмеримо тясна близост за да се случи следващата стъпка. Отново, като на магия, всички кварки се групират по тройки, за да образуват протони и неутрони. За да се сформират познатите ни атоми, е било необходимо всичко да бъде в точно необходимите количества. По-големите атоми се като въглерод, желязо, азот, кислород и така нататък се “изпичат” в ядрени огньове в сърцата на звезди. По този начин след време се появява изключително сложната спираловидна молекула ДНК.

Защо се е случило всичко нужно за появата на ДНК? Как е възможно всичко това без някаква външна сила, която да оркестрира точно танца на частиците? Великият британски математик Роджър Пенроуз е изчислил вероятността за появата на космос, в който е възможно да съществува живот. Шанса е 1 делено на 10 на десета степен и още веднъж на 123 степен. Резултатът е най-близкото число до нула, което може да си представите. (Вероятността да спечелите от тото всеки ден, откакто съществува вселената е много по-голяма)

“Научните атеисти” се мъчат да обяснят това явление като намекват за съществуването на мултивселена – безкраен набор от вселени, всяка със своите параметри. В някои вселени условията са неподходящи за живот. Въпреки това, от самият размер на преподлагаемата мултивселена следва, че поне в една всичко ще е наред. Тази хипотеза обаче не обяснява липсата на Бог. Невероятно финната настройка на космоса е доказателство за това.

Науката и религията са две страни на една и съща монета – човешкият импулс да разбере света и мястото си в него. В крайна сметка всички сме очаровани от чудесата на космоса. Нека нещата останат така. Няма нужда едната страна да се опитва да обори другата.

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.