Настимир Ананиев, РБ: БСП са в тежка политическа импотентност

| от |

Настимир Ананиев е на пето място в листата с кандидати за народни представители на Реформаторския блок в 23 МИР София  (Mладост, Триадица, Изгрев, Студентски град, Красно село, Лозенец, Панчарево, Витоша).

Сред приоритетите на Ананиев са малкият и средният бизнес, стимулирането на предприемачеството сред младите българи, превенцията на битовата престъпност и гарантиране неприкосновеността на частната собственост.

Интервю на Димитър Димитров*

 

Г-н Ананиев, започвам с може би най-баналния въпрос – как решихте да се занимавате с политика?

Беше спонтанно, когато в началото на 2012 г. научих, че Меглена Кунева е учредила гражданско сдружение „България на гражданите“,  реших да се включа като доброволец. Няколко месеца след това г-жа Кунева обяви намерението си да учреди и политическа партия, което стана факт на 1 юли 2012г. Така и станах учредител на „Движение България на гражданите“. Това беше първата ми крачка в политиката.

Какви бяха причините да станете учредител на политическа партия „Движение България на гражданите“, след като е можело да останете в неправителствения сектор като доброволец на гражданското сдружение?

Най-важната причина произтича от това, че съм предприемач и като човек, занимаващ се с бизнес, усетих негативния ефект от управлението на ГЕРБ. Няма да изпадам в обяснения, защото всички добре помним колко пагубно се отрази този мандат върху българския бизнес. Повече от 10 години се занимавам и с международен бизнес и познавам много добре развитието му в отделни страни, не само в Европа. Искам държавата да е генератор на предприемачество, а не всячески да му поставя пръчки в колелата, особено на хората, които имат желание да развиват бизнес. Не приемам, че за да можеш да стартираш бизнес, трябва да имаш определени телефонни номера или да си човек на някого.

Това значи ли, че обвинявате ГЕРБ за тяхното управление?

Всяко управление и всяка политика, които не само, че не помагат на бизнеса, но и го ограничават, бих определил като лоши. Силен малък и среден бизнес, биха решили много проблеми в страната

Доста често споменавате думата „бизнес“…

Разбира се, защото няма как да говорим за справяне с безработицата, ако не говорим за бизнес. Малкият и средният бизнес са гръбнакът на всяка икономика. 99% от бизнеса в Европа се съставлява от малки и средни предприятия.  Има няколко основни мерки, които ще дадат пространство на частната инициатива в България – лесният достъп до кредитиране, реформирането на разрешителния в уведомителен режим, достъп до талант, помощ при намиране на партньори зад граница, ще позволят да бъдат разкрити нови работни места, да започне овладяване на безработицата, включително и сред младежите, както и да се увеличат доходите.

Да погледнем и към Реформаторския блок. Вие сте пети в листата и единственият начин да бъдете избран за народен представител е  преференциалният вот. Спомняме си какво се случи на изборите за членове на ЕП, когато Малинов измести Меглена Кунева. Не създава ли този мажоритарен елемент напрежение в Блока?

Първо не съм съгласен , че мога да бъда избран само с преференция. Очаквам силен резултат за РБ и особено в София, където ще бъдем втора сила,  така че избирането на 4 или 5 народни представители от 23 МИР е напълно възможно. А относно преференциите, ние сме единствената политическа формация, която призовава към използване на преференции, защото те имат две основни функции. Първо – партиите спират да налагат кандидати и започват да ги предлагат, и второ – хората намират далеч по-голям смисъл в това да дадат гласа си за определен човек, на когото имат доверие или могат да се доверят, или когото познават, отколкото да гласуват за листа, подредена в някоя партийна централа.

Така е, но водачите си остават „бетонирани“.

Листата не свършва с водача, нали? В този смисъл, аз нямам притеснения за преференциалното гласуване и ефекта от използването му и ще се повторя, че Реформаторският блок единствени призоваваме за активно използване на преференции, защото по този начин представителността е и по-автентична, и по-ясно изразена.

Каните трима души на мача Лудогорец – Реал Мадрид. Това не е ли на ръба на закона?

Разбира се, че не. Целите на идеята са две – първо, като ново лице в политиката да популяризирам приоритетите си, и второ – да привлека вниманието на гражданите към изборния процес, защото колкото и странно да Ви звучи, има хора, които не знаят, че на 5 октомври има избори. Освен това, мачът е добра възможност за директен разговор с хората от моя район, за да науча проблемите и да ми разкажат какво очакват от своя народен представител.

Значи не ги склонявате да гласуват за Вас?

Категорично не! В инструкциите, които получават, изрично посочваме, че не очакваме да гласуват за мен.

В говоренето на представителите от РБ най-честото присъстват ГЕРБ и Борисов. Защо игнорирате БСП?

След погребалния конгрес, на който си избраха другаря Миков за маша на Станишев, БСП тотално се обезличиха. Те са наш идеологически опонент и ще останат такъв, но вече не са интересни. БСП изпаднаха в тежка политическа импотентност.

Политиците рядко говорят за личния си живот, за хобитата си. Бихте ли ни разказали какви са Вашите хобита, какво обичате да правите в свободното си време?

Разходките са ми най-любимият начин за почивка. Обичам да се разхождам със съпругата си и децата си. Най-често можете да ме срещнете в Южния парк. Музиката и филмите са друго мое хоби, след разходките.

Каква музика харесвате?

Ако трябва да следваме някаква хронология, в ранните ми младежки години слушах много „Металика“, днес по-рядко. В свободното си време – предимно ирландска музика, джаз и рок. И тъй като трябва да спомена и български изпълнител – Васил Найденов е името в българската музика, на което много се възхищавам, а от по-младите изпълнители Мария Илиева ме впечатлява.

А какви филми харесвате?

Предимно комедии и трилъри, но харесвам и приключенски продукции, като „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“.

А европейско кино?

Харесвам филмите с участието на Луи дьо Фюнес, както и английски филми, особено тези на Гай Ричи. Но знаете ли, каквито и филми да гледам, в българското кино има нещо много специфично, което те кара да го харесваш. Още от дете обичам да гледам „Войната на таралежите“ и „Таралежите се раждат без бодли“ и обичам да си ги пускам от време на време.

Коя е последната книга, която прочетохте?

„Живот и политика“ – биографична за Маргарет Тачър, харесвам и Джон Гришам, Дан Браун, а от българските автори Елин Пелин и Алеко Константинов.

Не споменавате нищо по-различно от това, което всички политици имат като хоби. Няма ли нещо по-нестандартно освен книгите, музиката, киното и разходките?

Да, дори от всичко сякаш най-обичам да пътувам. Нека не звучи нескромно, но съм бил в над 34 страни по цял свят. Сега нося в себе си по нещо от всяка една от тях, от тяхната култура и това ме обогатява като човек, като личност.

Кое е най-екзотичното място, на което сте били?

Интересно, не съм се замислял. Може би Индия или Казахстан, но съм си поставил една амбициозна цел, чието осъществяване ще започна при първа възможност и това е да обиколя поне още толкова страни.

Страхотно! Пожелавам Ви го с известна доза благородна завист. Да се върнем към политическата част, защото искам да Ви попитам какво според Вас липсва на България, за да бъде нормална европейска страна?

На първо място е липсата чувство за справедливост и доверие сред гражданите, което веднага ни насочва към причините за тези липси. Вероятно ще мога да изброя много, но считам, че наличието на безнаказаност и недосегаемост  са водещи. Затова ние от Реформаторския блок настояваме и от сутрин до вечер говорим за реформа на съдебната система – защото само правилно функционираща, независима  и адекватна съдебна система ще върне вярата на хората в справедливостта, ще върне доверието, както е казала Лейди Тачър „Всеки, който има амбицията да застане начело на народа си, не бива никога да забравя, че политическият пост е преди всичко доверие. Всъщност властта е най-висшата форма на доверие…“.

Ако говорим за доверие, не можем да не се обърнем и към политиците, които сякаш са в основата на неговата липса. Какво трябва да променят в себе си, за да не говорим за липсващо доверие между политици и граждани?

Така е, мисля, че липсата на доверие сред гражданите е породена преди всичко от това, че политиците нямат смелост, а това създава общо усещане у хората, че политиката е мръсна работа. Но участниците в нея са двигател на това усещане и това трябва да бъде променено, и през промяна на средата.

Благодаря Ви за интервюто, Г-н Ананиев! Желая Ви успех!

Аз също Ви благодаря!


*Интервюто е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.