Най-гигантският заговор

| от |

Светът е обзет от масова параноя, а това създава благодатна почва за избуяването на все повече и все по-абсурдни теории на заговора. Именно те обаче са най-гигантският заговор срещу човечеството, предава Дойче веле. Ето защо:

Преди две седмици Ви предложихме няколко мнения на германски публицисти за теориите на заговора, които печелят все повече почитатели, последователи и привърженици – особено в интернет. Мнозина автори (не само в Германия) бият тревога, защото тези опростенчески обяснения на комплексните процеси в политиката, икономиката и обществения живот отслабват демокрацията и подронват основите на свободния свят. И наистина, теоретиците на конспирацията непрекъснато призовават своите последователи: „Не вярвайте на политиците и на медиите! Не гласувайте! Ако изборите променяха нещо, политиците отдавна да са ги забранили“. Тоест, те обявяват демокрацията за безполезна – независимо от факта, че именно тя е единственият инструмент, с който т.нар. „обикновен човек“ може да контролира политиката.

Факт е, че конспиративните теории са особено популярни в ислямския свят, където демокрацията и свободата не са много на почит. Тъжното е обаче, че все повече хора и в така наречения Западен свят вярват в подобни врели-некипели. А още по-тъжното е, че част от тези хора са уж сред най-просветените и образованите, доколкото се подвизават в интернет. Но нека видим къде точно грешат теоретиците на заговора. Саркастичният коментар на Йохен Битнер в седмичника „Ди Цайт” много точно напипва слабите места на техните конструкции:

„Майката“ на всички модерни теории на заговора

„Не Ал Кайда, а ЦРУ е замислило и организирало атентатите на 11 септември 2001 година. В Пентагона се заби не пътнически самолет, отвлечен от терористи, а бойна ракета, изстреляна от армията на САЩ. Защо ли? Ясно е като бял ден: администрацията на президента Буш се нуждаеше от нещо като подпалването на Райхстага, от чудовищен повод, за да изпрати войски в Близкия изток и да създаде в онзи регион такъв ред, който е изгоден за САЩ. Всичките тези нелепици ги пише черно на бяло в различни книги, които се продават в огромни тиражи. А още по-лошо е, че десетки милиони хора, особено в ислямския свят, им вярват. Последователите на конспиративните теории отговарят на всяка критика с поне две нови теории, така че всъщност човек не би трябвало да подхранва манията им, като спори с тях за 11 септември – „майката” на всички модерни теории на заговора. Въпреки това този разговор трябва да се състои, защото въпросната теория отдавна изгуби девствената си безобидност и даде грозен принос към ледниковия период, който се възцари между западните и ислямските страни”, смята авторът.

Битнер оставя настрана всевъзможните уж професионални брътвежи за отломки, за следи от експлозив и за авионика. Той иронично репликира легионите така наречени „експерти”, които са насъбрали куп уж неопровержими доказателства, че „близнаците” със сигурност са били взривени отвътре и че няма пилот на света, който може да забие Боинга под такъв ъгъл в Пентагона. Както е известно, насреща им се изправят други легиони специалисти, които твърдят обратното. Но това е второстепенно, смята авторът, защото първостепенният въпрос всъщност гласи: има ли наистина някаква логика в такъв предполагаем заговор?

„Ако е вярна тезата, че всичко това е дело на ЦРУ, веднага трябва да се запитаме: защо тогава големите елементи от пъзела изобщо не пасват помежду си? Нима на ЦРУ му беше наистина необходимо да инсценира отвличането на цели четири пътнически самолета? Един щеше да стигне, рухването на „близнаците” беше достатъчно силен шок. Ако цялата тази работа е дело на ЦРУ, нима нямаше още при планирането да се досетят, че така само разширяват кръга на замесените и неимоверно увеличават опасността да бъдат разкрити. Е, ЦРУ са толкова печени, че може би нарочно са вкарали и грешки в плана, за да звучи по-автентично – ще кажат привържениците на конспиративната теория. Как да им възрази човек?” – иронично коментира Йохен Битнер и задава ключовия въпрос: „Защо обаче американската военна машина, отправила се на пълни обороти към близкоизточния петрол, реши да направи едно неочаквано отклонение към Афганистан? Известно е, че през последните 13 години американците изхарчиха 500 милиарда долара за своето военно присъствие в Афганистан и за помощите за развитието на тази страна. А срещу това не получиха дори капка петрол. Що за бизнес-план? И още: ако наистина ЦРУ стоеше зад атентатите на 11 септември, нима нямаше да бъде много по-логично още от самото начало да хвърли вината върху едного, който наистина плуваше в петрол: Саддам Хюсеин? Е, станала грешка в планирането, случва се навсякъде при големите бюрокрации…

После обаче, две години по-късно, американските тайни служби най-накрая се сетиха къде всъщност е петролът – и да вземат по такъв отчайващ начин да се провалят с тъй и ненамерените оръжия за масово поразяване на Саддам… Същото това ЦРУ, което води цял свят за носа, инсценира отвличане на самолети, взривява „близнаците“ и измисля Осама бин Ладен – тъкмо това ЦРУ не е успяло да зарови няколко гранати с отровен газ в иракската пустиня? Може би в главната квартира на ЦРУ в Ленгли просто са решили, че от подобна операция няма смисъл – та нали Джордж Буш младши беше твърдо решен да нахлуе, независимо дали има повод или не. Добре, но когато американците най-после постигнаха заветната си мечта и взеха властта в Ирак, как стана тъй, че оставиха иракчаните сами да продават петрола си, вместо да им го конфискуват? Явно някой пак здраво е омазал работата. Толкова здраво, че сега американците са принудени да замърсяват собствените си подпочвени води с фракинг, за да удовлетворят енергийния си глад. И не щеш ли се оказва, че са на път да станат най-големия производител на петрол и газ в цял свят! Или и това е някакъв нов заговор?”.

„Тъмни сили владеят света“

В края на статията си Йохен Битнер предупреждава, колкото и да се смеем на заговорническите теории, те си остават опасни като отрова, защото предлагат разбираеми, но дълбоко неверни обяснения на случващото се в света. Според него хората, които не си правят труда да се задълбочават в политическите процеси, търсят истината на неправилното място и виждат навред само отвратителни мотиви, лъжи и враждебност. И сеят навсякъде около себе си недоверие.

Хората се чувстват несигурни – ето причината за настъпилата „ера на недоверието”, пише друг автор в „Ди Цайт“. Томас Асхойер също е много разтревожен от факта, че конспиративните теории се множат с всеки изминал ден: „Масовата параноя нашепва, че обществата се намират във властта на мрачни сили, които ни контролират изцяло. На първо място сред тези тъмни сили са тайните служби, подир тях идват какви ли не други картели на властта: мощни капиталистически секти („Билдерберг!”), трансатлантически сдружения на милионерите („Давос!”) и най-най-важното – тайната коалиция на елитите, на медиите и политиката, която смазва всяко отклоняващо се мнение.

Този мироглед е налудничав – макар и не съвсем. Глобализиращите се общества действително вече не се поддават толкова лесно на демократичен контрол, националните парламенти са отслабени, а центровете на властта сякаш са едновременно навсякъде и никъде. Влиянието на националните правителства спада, а в общественото съзнание се затвърждава впечатлението, че най-важните решения вече се взимат единствено от големите играчи на тъмно. После националните парламенти просто за алиби ги одобряват.”

С други думи: демокрацията в досегашния си вид наистина е застрашена. А конспиративните теории, които на пръв поглед целят да отворят очите на обикновения човек за машинациите на властта, всъщност ерозират демокрацията и така отнемат на този „обикновен човек” най-важния му инструмент да контролира властниците. Получава се неочакван парадокс: тъкмо конспиративните теории се оказват най-гигантският заговор срещу човечеството.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.