Най-енергийните места в света

| от |

Има места, където човек може да усети връзка с божественото – едно от тях са Рилските езера, известни със силно енергийно поле. По-сетивните хора сънуват странни неща, след като са пренощували там. На такъв тип места човек може да получи отговори на дълго задавани въпроси и да усети концентрираната енергия на едно по-духовно ниво. Ето ги и петте най-енергийни дестинации:

1. Рила – за някои може да звучи изненадващо, но тази планинска верига е един от енергийните центрове на света. Не случайно един от най-великите духовни учители на XX век – Петър Дънов, е българин и е избрал да предава мъдростта си в Рила. Мястото около Рилските езера действително е много силно енергийно и по-чувствителни хора го усещат и да получават странни сънища, когато нощуват в местността. Дали ще им повярва човек, е нещо индивидуално, но безспорно има нещо в тази местност.

rila planina

2. Мачу Пикчу в Перу – изгубеният град на инките е едно от местата, сочени за енергийни центрове на света. Инките построили Мачу Пикчу на определено място високо в Андите. Самото място канализира енергията и позволява на хората да се докоснат с нещо, което не принадлежи точно към нашия свят.

peru-machu-pikchu

3. Връх Кайлаш в Тибет – върхът има религиозно значенение за три религии – будизъм, индуизъм и джаинизъм. И трите религии имат свои легенди за мястото, но се обединяват около твърдението, че върхът е дом на боговете и един от енергийните центрове на света, където изкачилите го могат да почувстват духовно блаженство.
Връх Кайлаш в Тибе

vrah kaylash v tibet

4. Храмът Махабоди в Индия – храмът Махабоди е построен около дървото, под което се вярва, че Буда е получил просветление. Според будистките вярвания това място е и център на света и никое друго място не може да понесе тежестта на постижението на един Буда. Будистката традиция твърди, че когато светът завърши своето съществувание в края на съответната космическа епоха, тогава Бодхиманда ще бъде последното място, което ще изчезне, и след това ще бъде първото място, което ще се появи, когато светът отново възникне.

hramat mahabodi v indiq

5. Платото Улуру в Австралия – намиращо се в центъра на континенталната държава, Улуру е и духовния център на Австралия. Легендите казват, че самото плато е кухо и в него се намира енергиен източник, който те наричат Тиукурпа (Времето на сънищата). Древните племена, населяващи околностите на платото са оставили множество истории от „Времето на сънищата“, нарисувани в някои от пещерите в местността. В племената се е запазило вярването, че когато човек обикаля платото, той получава видения.

platoto uluru v avstraliya

inlife.bg

 
 

Двубоят Пулев-Джошуа окончателно пропадна

| от chronicle.bg |

Двубоят между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа няма да се състои, обяви промотърът на световният шампион Еди Хърн. Българският боксьор е получил частично разкъсване на гръден мускул и няма да успее да се възстанови за 28 октомври.

Вместо него на ринга на стадион „Милениум“ в Кардиф ще се качи Карлос Такам. Камерунецът с френски паспорт е на 36 години и има 35 победи и три загуби в професионалния бокс. Той е №3 в ранглистата на Международната боксова федерация (IBF), за чийто пояс Пулев беше първи претендент.

„В късния следобед получих обаждане от Кале Зауерланд, който ме информира, че Пулев е контузил рамото си може би е аут от двубоя. По-късно това беше потвърдено от неговия доктор. Според правилата на IBF претендентското място отива при следващия по ранглиста, който е Такам“, заяви Хърн.

Освен пояса на IBF Джошуа ще защитава титлите на Международната боксова организация (IBO) и Световната боксова асоциация (WBA).

Олимпийският шампион от Лондон 2012 преследва 20-ата си победа в 20 мача на професионалния ринг. Всеки един от двубоите му е завършил с нокаут.

„Това е трудна ситуация за Антъни, защото той се подготвяше целенасочено за стила и височината на Пулев. Сега ще трябва да се изправи срещу боксьор с коренно различен стил. Досега това не се е случвало в кариерата му, но той е готов за всякакви предизвикателства“, каза още Хърн.

 
 

Маргарет Атууд за антиутопиите и завръщането на тоталитаризма

| от chronicle.bg, по БТА |

Светът е по-близо от всякога до тоталитаризма от 30-те години на миналия век, каза във Франкфурт канадската писателка Маргарет Атууд, която ще получи престижна германска литературна награда, предаде Ройтерс.

Антиутопичният роман „Историята на прислужницата“ (1985 г.) от Маргарет Атууд се върна в списъка на бестселърите, след като по него беше заснет сериал. Той е за тоталитарно бъдеще, в което млади момичета се изпращат в сексуално робство на богати семейства. Избирането на Доналд Тръмп за президент приближи сюжета до действителността заради опитите в някои щатове да бъде ограничено правото на жените да правят аборт.

„По-близо сме до 30-те години на миналия век, отколкото когато и да било след това“ – каза Маргарет Атууд на пресконференция, като направи паралели с фашистките и комунистически режими в части от Европа. „Хората в Европа гледаха на САЩ като на пример за демокрация, свобода, откритост и не искаха да повярват, че нещо такова може да се случи там. Сега обаче времената се променят и аз съжаление става все по-възможно да мислим по този начин“ – добави Маргарет Атууд.

Маргарет Атууд е на Франкфуртския панаир на книгата, за да получи Наградата за мир от Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите утре. Тя й беше присъдена за „политическата интуиция и прозорливост, когато става въпрос за опасни скрити тенденции и течения“.

Сред предишните лауреати на наградата са Орхан Памук, Сюзан Зонтаг, Амос Оз, Вацлав Хавел. Миналата година я спечели Каролин Емке.
Маргарет Атууд спечели наградата „Букър“ за романа „Слепият убиец“ през 2000 г. Други нейни популярни романи са „Ясновидката“, „Наричаха я Грейс“, „Одисеята на Пенелопа“. Тя написала повече от 40 книги – романи, поезия, есета.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството